ПРОБУЖДАНЕ
Венелина Василева
10 клас ЕГ „Гео Милев” , Добрич
ПРОБУЖДАНЕ
Изгрев възнася се, ден с нови сили,
Прииждат и облаци - приказка снежна,
Скупчват се ниско, земята покрили,
Със синьо дълбоко и радост безбрежна.
Прераждат деня в млада девойка,
В разцвет на зора и с ярки стрели,
Обшиват небето в бляскава кройка,
И утро приветстват щастливи орли.
Изкачва се слънцето - конник крилат,
Небосклонът залита под царската тежест,
И вятър повява във нежния хлад,
Маранята разбулва със утринна свежест.
Капките гаснат по крехкото стръкче,
Нейде се чува вик на овчар,
И светлото тъмното почва да тъпче,
Усмихната сутрин, омайва със чар.
Високо върхът се ефирно белее,
И песен на сойка пропуква съня,
Нощта още по-бързо линее,
Отстъпва реда си пак на деня
ЮЛИ
Звън на камбани оглася полята,
Житата пеят тържествена песен,
Тичат деца, разтърсват земята,
Светът им се струва малък и тесен.
Слънцето лятно изгаря лицата,
Хвърля ги в огън и дяволска жар,
Но пеят все силно и бодро децата,
В сърцето си носят горски пожар.
Макове страстни, с фигура женска,
Седят като дами, кръстосали крак,
Треви ароматни във слабост ергенска,
Оставят в червеното подпис и знак.
Вятър горещ, пепели равнината,
Морно отпуска се юлският мир,
Унася се бавно във тишината,
Във сянка на дъб спи нейде пастир.
Прах се надига, върти се фуния,
Надига на пръсти летния щир,
Пръстта се напуква като чиния,
Разрязва на острови полската шир.
Всичко заглъхва, потъва в уплаха,
Слънчогледите само гледат безстрашно,
Взират се зорко към светлината,
Своите химни пеят всегласно.
А там във полето, навред из простора,
Играят си волно, щастливи деца,
Не чувстват ни пек, нито умора,
Греят и те като малки слънца.