Славина Василева
10 клас ЕГ „Гео Милев” , Добрич

/разказ/

Докато Таня вървеше по плажа и гледаше ярките звезди на черното небе,  тя чу как някой изпълнява любимата й песен! Това моментално я свали отново на земята сред цялата навалица от хора в тъмнината. Толкова много откъслечни звуци от класически рок парчета се носеха из въздуха и нажежаваха обстановката до степен на пълна лудост. Сред цялата тая лудница тя се побъркваше, опитвайки се да разбере откъде чува нейната песничка. Умът й продължаваше да блуждае
далече сред звездите и това я караше да изглежда толкова странно разсеяна, та чак плашещо. Когато се вълнуваше в очите й гореше огън, изразяващ всичката страст в душата й. Това привличаше хората към нея включително жизнерадостната усмивка, лепната на лицето й непрестанно като на някакъв клоун. Слухът й бе перфектен като на музикант , каквато всъщност беше . В нея вирееха невероятно променливи емоции и все пак една беше преобладаващата - щастие! Хората я виждаха като вечния оптимист! Дълбоките й душевни мисли я откъсваха често от реалността, това бе причината някои да я смятат за отнесена , други я наричаха заспала, а трети дори невиждаща с едното око. Чуждите мнения за нея единствено можеха да я забавляват. А когато се смееше сред хората, всички се обръщаха към нея, както се обръщат след лаещ пинчар и му се радват.

В тази нощ тя своеволно заключи изобщо да не се прибира, докато не види първото юлско слънце. Едва отскоро имаше правото да подава гласа си на избори, а вече се мислеше за напълно самодостатъчна си. Така Таня, водена от собственото си лековерие и наивност, попадна в капан , от който дори не се опита да се измъкне.

Туп! И тя се озова на пясъка по лице. Когато се обърна, видя над себе си напълно непознат и страхотно привлекателен мъж. Той я бе спънал нарочно с дългите си раздрани и мръсни крачоли, но когато го погледна с онзи див поглед, той се стресна да не би да се е наранила при падането.
- Извинявай!
- Спокойно! Всичко е наред .
- Сигурна ли си?
- Да, просто малко пясък в косата…
- Нека ти помогна да се изправиш!
- Благодаря, но няма нужда…
 Таня стана и се обърна да си тръгне отново по самотния път. А онзи мерзавец я хвана за ръката още преди да е успяла да се отдалечи достатъчно,  за да трябва да я гони. После поиска да я почерпи, защото му беше съвеcтно задето я спъна, а тя бе хубаво момиче. В първия момент тя го изгледа подозрително, но той беше толкова очарователно настоятелен, че тя просто нямаше как да устои на отправеното предложение. Докато се усети, Таня вече беше на градус и пригласяше на новия си непознат, привлекателен и талантлив приятел, който дрънкаше на китарата си така, сякаш цял живот само това е правил. Той бе във вихъра си, а тя в негов плен. Нощта изглеждаше безкрайна, а забавлението безгранично. Всички човешки силуети се размазваха в очите й, но и без това те виждаха единствено страхотния изпълнител на любимите й рок песни и музикант, заради когото би направила всичко, само за да й посвири още малко. Таня затвори очите си, и отвори… сърцето си за едно малко нещо ,наречено любов! Силните му ръце я обгръщаха цяла, а дълбоките му черни очи я изпиваха с такава наслада, като от последната глътка вино в чашата или последното парченце шоколадът… Но бутилката не бе още празна, нито шоколада свършил. И двамата дишаха едновременно. Сърцата им биеха с еднакъв такт. Гласовете им се сливаха с нощта. Те изпяха песента с огън, горящ в кръвта. Не се нуждаеха от нищо друго, освен един от друг. Миналото го нямаше, настоящето се сливаше с бъдещето, а слънцето сякаш се откъсваше мъчно и трудно от морето. Светлината се разпръсна постепенно навсякъде. Двамата заедно изживяха еуфорията, наблюдавайки как нощта се обръща с деня.

 Таня се събуди и се наложи да минат няколко минути, докато се осъзнае. Едва когато си удари главата в една стъклена бутилка, се сети какво се бе случило преди да заспи. Излезе от палатката и се огледа.’’Тук ли бях снощи?!’’ Изумлението й от различния вид на нещата през деня бе голямо. Плажът бе напълно пуст. Морето, замръзнало като огледало, неподвижно отразяваше слънчевата светлина. То сякаш се чудеше накъде да тръгне, напред или назад, между прилива и отлива. Очите й се пълнеха с красота, а сърцето й с любов.

След малко Tаня забеляза, че някой плува към брега. Загледа се втренчено натам и неочаквано я осени странна мисъл от онези, които умът трудно възприема моментално. Това бе снощният мъж. Когато той се приближи, тя забеляза капките вода, които се стичаха по загорялото му тяло и блестяха на слънчевата светлина. Той изтръска водата от черната си коса, също като мокро куче. От устните му се откъсна радостно „Здравей”. Таня седеше на плажа и още преди да успее да му отвърне, той вече я целуваше . Очите му говореха „Обичам те!” или нещо подобно от същия сорт, но без значение какво точно, тя разбра смисъла веднага. В абсолютната тишина на плажа беше невъзможно да не чуеш как си шепнеха с езика на тялото, как пееха безшумно една и съща песен…

Таня се събуди отново в палатката, но вместо бутилка от алкохол до главата й имаше бележка „Няма ли да ми кажеш името си?” Тъкмо се канеше да излезе навън и вътре влезе той. „Таня” каза тя с усмивка на лице , а той отвърна простичко „ До скоро виждане, Таня!” И замина…