ЛЕГЕНДА ЗА ПЛАТНОТО
ПЕТРАНКА БОЖКОВА
Поетеса. Отговаря за качеството и липсата на грешки.
Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител на първа награда в първия Национален поетичен конкурс "Христо Фотев" (Бургас, 2006). Живее и работи в Добрич. Кореспондент на Радио Варна до 2019 г.
Последни 5 статии от ПЕТРАНКА БОЖКОВА
Петранка Божкова
Кенарено платно – за бяла риза,
на дъното на раклата лежи.
Един далечен глас отнейде слиза:
“Пази го, дъще, - дар за бели дни!”
Втъканите от сърма нишки светят.
Платното е от бабиния стан.
Мъжете впрягали за път конете,
жените – с тях, на селския харман.
А късно нощем, щом светът заспивал,
запявал песен дървеният стан.
Совалката летяла и извивала
влакно за бяла риза и сукман.
Под шепота на бабините пръсти
искряло не платно – белеел сняг!
И всяка нощ кандилото до късно
примигвало над сгушения праг.
Пропявали петлите – втори, трети...
/Сънят за кратко грабвал своя дял.../
И като питка житена в полето
животът неусетно се въртял.
Променял се с годините животът –
замлъкнала на стана песента.
По бялата пътека на платното
и баба си отишла от света.
Докосвам с нежност сърмените нишки –
приличат ми на букви от писмо.
Навярно някой на небето пише
легенди от кенарено влакно.
Кенарено платно – за бяла риза,
на дъното на раклата лежи.
Един далечен глас отнейде слиза:
“Пази го, дъще, - дар за бели дни!”
Втъканите от сърма нишки светят.
Платното е от бабиния стан.
Мъжете впрягали за път конете,
жените – с тях, на селския харман.
А късно нощем, щом светът заспивал,
запявал песен дървеният стан.
Совалката летяла и извивала
влакно за бяла риза и сукман.
Под шепота на бабините пръсти
искряло не платно – белеел сняг!
И всяка нощ кандилото до късно
примигвало над сгушения праг.
Пропявали петлите – втори, трети...
/Сънят за кратко грабвал своя дял.../
И като питка житена в полето
животът неусетно се въртял.
Променял се с годините животът –
замлъкнала на стана песента.
По бялата пътека на платното
и баба си отишла от света.
Докосвам с нежност сърмените нишки –
приличат ми на букви от писмо.
Навярно някой на небето пише
легенди от кенарено влакно.
