Ангел Веселинов

 
Искам да си открадна няколко мига от книгата на Деян Димитров „Зареждане с любов”.
Още в самото начало бих си скубнал доброта и мъдрост от посланията към малкия Йоан, за да ги отправя и аз към друга, скъпа мен, малка ангелска душа.
И за да се „заредя с любов”.
Ще грабна и няколко акорда от Дидовите сър Джон „Бийтълсови” песни в някоя „късна нощ или ранна утрин”, за да ми напомнят за романтичната и всеотдайна любов в моменти на безгранично откровение.
И за да ме „зареди с любов”.
А после ще си спомня за „мама” и „тате”, седнал на оня „пън” от детството, откъдето се вижда миналото, „изтеклото време”, за да помисля над родителския дълг към мене и синовния от мен.
И за да се „заредя с любов”.
Сигурно за миг щях да поживея като Диоген в бъчвата със „слънцето и земята със своите щедрости”, за да бъда щастлив и безкраен.
За миг щях да грабна вълничка от оня вълшебен вятър, която да „разхлади” горещото, силното, жестокото ми лято.
За миг щях да запея самият аз „Бийтълс”, за да усетя „звездната хармоничност”, за да бъда поне за малко „наследник на любов”, „свещица чиста любов в храма на влюбените”. И то по време на „серенада на птичките и на щурците”.
И накрая ще си откъсна най-малко една „страничка” от „стария тефтер”, „налята със стихове и музика”. За да бъда за миг последен стих от последна  песен на „Бийтълс”, за да бъда и аз за малко „рокендрол”.
Като Дидо.
И да се „заредя с любов”!