Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СЪВРЕМЕННИ ТУРСКИ ПОЕТИ"

СЪВРЕМЕННИ ТУРСКИ ПОЕТИ

Кадрие Джесур е родена през 1968 г. в Момчилград. Завършва предучилищна педагогика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и турска филология в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Нейни стихове на български излизат в регионални, университетски и централни издания до 1989 г., когато заминава за Турция. Живее в Истанбул и е активен преводач на художествена литература от турски на български и от български на турски език. В нейни преводи турската читателска аудитория продължава срещите си с разказите на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, и за първи път опознава творческото амплоа на Деян Енев, Ангел Г. Ангелов и др. В различни издания на турския ли­тературен печат представя поезия от Христо Фотев, Любомир Левчев, Антон Баев, Едвин Сугарев, Валери Петров, Петя Дубарова, Блага Димитрова, Йордан Кръчмаров, Божана Апостолова, Димитър Калев, Красимир Симеонов, Сашо Серафимов и др. Книги на български в неин превод: Енвер Ерджан “Целува всичко времето” (2007; съвместно с Хюсеин Мевсим), “Съвременна турска поезия” сборник ИК Жанет 45, Йоздемир Индже “Книга от пепел” (2007). „Съвременна женска проза от Турция”, ИК “Жанет 45”, „Листопад” изд. Локус Интенс, 2010, София и др. Тук предлагаме нови нейни преводи.


Aхмет Ада е роден през 1947 г. в гр. Джейхан, Южна Турция. Средно образование завършва в родния си град и дълги години работи като държавен служител в гр. Кайсери. Поетичните му сборници наброяват над двайсет. Пише и  есета за поетическото изкуство, събрани в пет отделни книги. Поезията му е превеждана на английски, френски, немски, кюрдски език. Носител е на три национални награди за поезия. Ахмет Ада живее и твори в гр. Мерсин.


Елен

Море си остава една боляща част у мене
Загърбих мъртвите вълнения и тъй  се явих
Южняшко е явно родословното ми дърво
Разтворя  ли ръце настрани - две греди
На стихнала галера
Тътнещи денем и нощем безспир
В земята си бяха все още стопаните
От дверите на южняка пристъпих в града
Водех бял елен със себе си
Ала никой не повярва, че пристигам така
Ни банкерите ококорени,
Ни приставите в коридорната тъмнина
За народа на морето- никой нищо не пита
За леопарда, хилядите риби и меча на мълнията,
За гребците и погиналите в сляпата война,
За морето изчерпано, за небето с цвят на вино
Никой нищичко не попита
Цял ден  по улиците на града бродих
Погледнаха безучастно и подминаха
Елена, който през войните бях спасил




Хайдар Ергюлен е роден през 1956 г. в гр. Ес­кишехир, където получава и основното си образование. Гимназиално завършва в Анкара, а висше образование - Социология, в Средноазиатския технически университет (ODT). Известно време работи като научен изследовател в същия. През годините е преподавал различни дисциплини от областта на рекламата, издателската дейност, поетическо изкуство в Анадолски университет в Ескишехир. Участва в редколегиите на редица литературни списания, като „Три цвята”, ”Жребец на поезия”, и др.  Колумнист във всекидневниците „Радикал”, „Стар”, Хайдар Ергюлен е автор на повече от десет стихосбирки. Понастоящем преподава „Творческо писане”, „Турска поезия” във Факултета по  Комуникации на Университета Бахчешехир, Истанбул. Поетът е баща на малката Нар.


Синьо

Нямаше нищо по тебе освен дъжда
достатъчно гола бе, за да си смисъл
очите ти ми припомняха каква трябва да е
поезията, затова ти повярвах:
защото пиша, за да мога да вярвам
и вярвам в онова, което напомнят очите ти, очите ти
ми напомняха Джихангир,  замечтан
от бедния Скутари се взрях в оня блян:  Синя бе ти,
и растеше копнежът ми,
и ти току оттегляше моретата си!
Послушно повярвах, че валящият дъжд
заради красотата вали, повярвах,
че облакът в очите на далечното синьо момиче
ще се излее в нас, тук, повярвах -
и в дъждобрана ти син
ще те намокри този стих!
И в тялото ти тъй повярвах - бистро бе,
припомняше каква трябва да е поезията:
Толкова гола бе ти, нямаше нищичко в тебе, само поезия
вярвам в това, което помни  тялото ти
дори и да не си спомня за мене, зная,
че не очакват писма някои разстояния …
И, че някои стихове си тръгват преди да извали дъжда!




Нурдуран Думан е родена през 1974 г. в гр. Ча­наккале. Завършва Истанбулски технически университет. Нейни стихове, есета, статии за поезията излизат в множество издания на периодичния печат. Преводач и ре­дактор в издателство „Йозгюр”и в сп. ”Б.пр.” в Истанбул. Подготвя и води телевизионото предаване за литература „Литературен глобус”.


Корабен дневник

под моята възглавница са скрити
реки, забранени за слънцето
когато и да рукне дъждът
притичва под възглавницата и сънят ми  
кораби с товар желязо от миглите ми вдигат котва
моят любим е гребец сред осъдените на мечтание
в сребърни вериги окова краката ми
за да греба и аз в мечти
отворена е раната ми, падам
от мократа палуба на обичта си
в солените пустини на историята на човека
от възрасти преляла, но неостаряла
мрак издоява от нощта дъждът
без да отпие, в молитва за айсберг се изправя
вътре в мен екипажът.



Картина

празната рамка в мен е
вода скована
езеро на отминало време
Безцветен край.
дим  по лицето ми
лебедов воал
фотографията му черна
Няма бяло в думата любов…
от тази тъга  от тази дума пепел
от четката им изригна пламък
не изгорях
ала съм мъртва.




Кадир Айдемир е роден на 13 септември 1977 го­дина в Истанбул. Автор на четири поетични книги и една книга с разкази, Кадир Айдемир очаква да излезе от печат първият му роман. В момента работи като коректор във вестник „Джумхуриет”, в същото време е и главен редактор в издателство Йитик Юлке и на едноименния сайт за литература и култура www.yitikulke.com.


І. Припомняне

С тласъка на силен вятър
се обтяга
коремът на облака,
нестроен звън на камбана
се долавя издалеч
Сабя в миг: със замах
извива мълния
там, където пресреща звъна:
тръпнещи ниви
голите скали
надменно връщат водата назад


II. Око

Тополите, телеграфните стълбове
щурчето-
не млъкват ни миг
Маслиновото дърво
и стъпканите треви
Потайно е
всичко
И дроздът:
сякаш заслушан
в нечий говор
Далече, много далече са хората
този палат от плътни тръни
Болката:
в пръстта е
и в лицето на пазещия пътя 




Тозан Алкан е роден през 1963 година в Истанбул. Завършва гимназията Галатасарай и  Университета Богазичи (Босфорски). Преподава във Факултета по чужди езици на Истанбулския университет и е главен редактор на специализираното за преводна литература списание „Б.пр.”( „N”). Членува в Дружеството на турските писате­ли и Съюза на турските преводачи, в ПЕН клуба в Турция. Автор на поетичните книги: „Време и маски” (изд. Дон Кихот), ”И вятър” (изд. Арт-шоп), „Привечери на сърцето” (изд. Дон Кихот). Тозан Алкан превежда поезия от френ­ски и английски език. В негова интерпретация турските читатели се запознават с „Манифест 1918” и „Избрани стихове”на Тристан Цара (изд. Дон Кихот). От издателство Бордо-червено излизат: „Избрани стихове”- Виктор Юго; „Балада за затвора Рийдинг”- Оскар Уайлд, „Избрани стихове”- Емили Дикинсън; „Френски революционни песни 1789” и три поетични книги на Улям Блейк; една на Филип Супо, „Избрано” от Уилям Бътлър Йейтс и др.


Акробат

Светът нисък ми се виждаше понякога
изтегляше се земята под моите крака
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех на шир и на дължина
красива бе любовта, не ще и дума
навеждах се, целувах циганската уста
в предългата тишина, докосваща душата
умът ми, издължавайки се изтичаше по краката ми  
сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен
преди земното притегляне ме убихте вие…
краката ми, уморените ми крака



Смъртен валс

Надеждата като седеф дълбаеше в гласа ти
На хазартната маса - пиратски валета,
Дами и дукеси - да ги ринеш с лопата
След първата загуба
Благородно се усмихна
На следващото раздаване до гуша затъна,
Вкамени се душата от раните: гола плът.
Жертва си ти поредна – рафинирано тук убиват
И влачи те мрака във свойта безпътица
„тек или чифт си?”
напусто питаха що си
ти беше толкова много
ти беше всичко...
ръце  ти целуна морякът
с изгасналата свещ от кораб далечен
Тестето като морски атлас се разлисти по пръстите
И на анонса им божий ти врътна импас
Бяла страница на бледия хоризонт си отвори
Като две крила отнасящи те надалече
Ала не ти провървя, малшанс!
Затова
нека всеки в себе си да се намери
и да се влее във водите на своя атлас.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево