СЪВРЕМЕННИ ТУРСКИ ПОЕТИ
Кадрие Джесур е родена през 1968 г. в Момчилград. Завършва предучилищна педагогика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и турска филология в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Нейни стихове на български излизат в регионални, университетски и централни издания до 1989 г., когато заминава за Турция. Живее в Истанбул и е активен преводач на художествена литература от турски на български и от български на турски език. В нейни преводи турската читателска аудитория продължава срещите си с разказите на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, и за първи път опознава творческото амплоа на Деян Енев, Ангел Г. Ангелов и др. В различни издания на турския литературен печат представя поезия от Христо Фотев, Любомир Левчев, Антон Баев, Едвин Сугарев, Валери Петров, Петя Дубарова, Блага Димитрова, Йордан Кръчмаров, Божана Апостолова, Димитър Калев, Красимир Симеонов, Сашо Серафимов и др. Книги на български в неин превод: Енвер Ерджан “Целува всичко времето” (2007; съвместно с Хюсеин Мевсим), “Съвременна турска поезия” сборник ИК Жанет 45, Йоздемир Индже “Книга от пепел” (2007). „Съвременна женска проза от Турция”, ИК “Жанет 45”, „Листопад” изд. Локус Интенс, 2010, София и др. Тук предлагаме нови нейни преводи.
Aхмет Ада е роден през 1947 г. в гр. Джейхан, Южна Турция. Средно образование завършва в родния си град и дълги години работи като държавен служител в гр. Кайсери. Поетичните му сборници наброяват над двайсет. Пише и есета за поетическото изкуство, събрани в пет отделни книги. Поезията му е превеждана на английски, френски, немски, кюрдски език. Носител е на три национални награди за поезия. Ахмет Ада живее и твори в гр. Мерсин.
Елен
Море си остава една боляща част у мене
Загърбих мъртвите вълнения и тъй се явих
Южняшко е явно родословното ми дърво
Разтворя ли ръце настрани - две греди
На стихнала галера
Тътнещи денем и нощем безспир
В земята си бяха все още стопаните
От дверите на южняка пристъпих в града
Водех бял елен със себе си
Ала никой не повярва, че пристигам така
Ни банкерите ококорени,
Ни приставите в коридорната тъмнина
За народа на морето- никой нищо не пита
За леопарда, хилядите риби и меча на мълнията,
За гребците и погиналите в сляпата война,
За морето изчерпано, за небето с цвят на вино
Никой нищичко не попита
Цял ден по улиците на града бродих
Погледнаха безучастно и подминаха
Елена, който през войните бях спасил
Хайдар Ергюлен е роден през 1956 г. в гр. Ескишехир, където получава и основното си образование. Гимназиално завършва в Анкара, а висше образование - Социология, в Средноазиатския технически университет (ODT). Известно време работи като научен изследовател в същия. През годините е преподавал различни дисциплини от областта на рекламата, издателската дейност, поетическо изкуство в Анадолски университет в Ескишехир. Участва в редколегиите на редица литературни списания, като „Три цвята”, ”Жребец на поезия”, и др. Колумнист във всекидневниците „Радикал”, „Стар”, Хайдар Ергюлен е автор на повече от десет стихосбирки. Понастоящем преподава „Творческо писане”, „Турска поезия” във Факултета по Комуникации на Университета Бахчешехир, Истанбул. Поетът е баща на малката Нар.
Синьо
Нямаше нищо по тебе освен дъжда
достатъчно гола бе, за да си смисъл
очите ти ми припомняха каква трябва да е
поезията, затова ти повярвах:
защото пиша, за да мога да вярвам
и вярвам в онова, което напомнят очите ти, очите ти
ми напомняха Джихангир, замечтан
от бедния Скутари се взрях в оня блян: Синя бе ти,
и растеше копнежът ми,
и ти току оттегляше моретата си!
Послушно повярвах, че валящият дъжд
заради красотата вали, повярвах,
че облакът в очите на далечното синьо момиче
ще се излее в нас, тук, повярвах -
и в дъждобрана ти син
ще те намокри този стих!
И в тялото ти тъй повярвах - бистро бе,
припомняше каква трябва да е поезията:
Толкова гола бе ти, нямаше нищичко в тебе, само поезия
вярвам в това, което помни тялото ти
дори и да не си спомня за мене, зная,
че не очакват писма някои разстояния …
И, че някои стихове си тръгват преди да извали дъжда!
Нурдуран Думан е родена през 1974 г. в гр. Чанаккале. Завършва Истанбулски технически университет. Нейни стихове, есета, статии за поезията излизат в множество издания на периодичния печат. Преводач и редактор в издателство „Йозгюр”и в сп. ”Б.пр.” в Истанбул. Подготвя и води телевизионото предаване за литература „Литературен глобус”.
Корабен дневник
под моята възглавница са скрити
реки, забранени за слънцето
когато и да рукне дъждът
притичва под възглавницата и сънят ми
кораби с товар желязо от миглите ми вдигат котва
моят любим е гребец сред осъдените на мечтание
в сребърни вериги окова краката ми
за да греба и аз в мечти
отворена е раната ми, падам
от мократа палуба на обичта си
в солените пустини на историята на човека
от възрасти преляла, но неостаряла
мрак издоява от нощта дъждът
без да отпие, в молитва за айсберг се изправя
вътре в мен екипажът.
Картина
празната рамка в мен е
вода скована
езеро на отминало време
Безцветен край.
дим по лицето ми
лебедов воал
фотографията му черна
Няма бяло в думата любов…
от тази тъга от тази дума пепел
от четката им изригна пламък
не изгорях
ала съм мъртва.
Кадир Айдемир е роден на 13 септември 1977 година в Истанбул. Автор на четири поетични книги и една книга с разкази, Кадир Айдемир очаква да излезе от печат първият му роман. В момента работи като коректор във вестник „Джумхуриет”, в същото време е и главен редактор в издателство Йитик Юлке и на едноименния сайт за литература и култура www.yitikulke.com.
І. Припомняне
С тласъка на силен вятър
се обтяга
коремът на облака,
нестроен звън на камбана
се долавя издалеч
Сабя в миг: със замах
извива мълния
там, където пресреща звъна:
тръпнещи ниви
голите скали
надменно връщат водата назад
II. Око
Тополите, телеграфните стълбове
щурчето-
не млъкват ни миг
Маслиновото дърво
и стъпканите треви
Потайно е
всичко
И дроздът:
сякаш заслушан
в нечий говор
Далече, много далече са хората
този палат от плътни тръни
Болката:
в пръстта е
и в лицето на пазещия пътя
Тозан Алкан е роден през 1963 година в Истанбул. Завършва гимназията Галатасарай и Университета Богазичи (Босфорски). Преподава във Факултета по чужди езици на Истанбулския университет и е главен редактор на специализираното за преводна литература списание „Б.пр.”( „N”). Членува в Дружеството на турските писатели и Съюза на турските преводачи, в ПЕН клуба в Турция. Автор на поетичните книги: „Време и маски” (изд. Дон Кихот), ”И вятър” (изд. Арт-шоп), „Привечери на сърцето” (изд. Дон Кихот). Тозан Алкан превежда поезия от френски и английски език. В негова интерпретация турските читатели се запознават с „Манифест 1918” и „Избрани стихове”на Тристан Цара (изд. Дон Кихот). От издателство Бордо-червено излизат: „Избрани стихове”- Виктор Юго; „Балада за затвора Рийдинг”- Оскар Уайлд, „Избрани стихове”- Емили Дикинсън; „Френски революционни песни 1789” и три поетични книги на Улям Блейк; една на Филип Супо, „Избрано” от Уилям Бътлър Йейтс и др.
Акробат
Светът нисък ми се виждаше понякога
изтегляше се земята под моите крака
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех на шир и на дължина
красива бе любовта, не ще и дума
навеждах се, целувах циганската уста
в предългата тишина, докосваща душата
умът ми, издължавайки се изтичаше по краката ми
сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен
преди земното притегляне ме убихте вие…
краката ми, уморените ми крака
Смъртен валс
Надеждата като седеф дълбаеше в гласа ти
На хазартната маса - пиратски валета,
Дами и дукеси - да ги ринеш с лопата
След първата загуба
Благородно се усмихна
На следващото раздаване до гуша затъна,
Вкамени се душата от раните: гола плът.
Жертва си ти поредна – рафинирано тук убиват
И влачи те мрака във свойта безпътица
„тек или чифт си?”
напусто питаха що си
ти беше толкова много
ти беше всичко...
ръце ти целуна морякът
с изгасналата свещ от кораб далечен
Тестето като морски атлас се разлисти по пръстите
И на анонса им божий ти врътна импас
Бяла страница на бледия хоризонт си отвори
Като две крила отнасящи те надалече
Ала не ти провървя, малшанс!
Затова
нека всеки в себе си да се намери
и да се влее във водите на своя атлас.
Aхмет Ада е роден през 1947 г. в гр. Джейхан, Южна Турция. Средно образование завършва в родния си град и дълги години работи като държавен служител в гр. Кайсери. Поетичните му сборници наброяват над двайсет. Пише и есета за поетическото изкуство, събрани в пет отделни книги. Поезията му е превеждана на английски, френски, немски, кюрдски език. Носител е на три национални награди за поезия. Ахмет Ада живее и твори в гр. Мерсин.
Елен
Море си остава една боляща част у мене
Загърбих мъртвите вълнения и тъй се явих
Южняшко е явно родословното ми дърво
Разтворя ли ръце настрани - две греди
На стихнала галера
Тътнещи денем и нощем безспир
В земята си бяха все още стопаните
От дверите на южняка пристъпих в града
Водех бял елен със себе си
Ала никой не повярва, че пристигам така
Ни банкерите ококорени,
Ни приставите в коридорната тъмнина
За народа на морето- никой нищо не пита
За леопарда, хилядите риби и меча на мълнията,
За гребците и погиналите в сляпата война,
За морето изчерпано, за небето с цвят на вино
Никой нищичко не попита
Цял ден по улиците на града бродих
Погледнаха безучастно и подминаха
Елена, който през войните бях спасил
Хайдар Ергюлен е роден през 1956 г. в гр. Ескишехир, където получава и основното си образование. Гимназиално завършва в Анкара, а висше образование - Социология, в Средноазиатския технически университет (ODT). Известно време работи като научен изследовател в същия. През годините е преподавал различни дисциплини от областта на рекламата, издателската дейност, поетическо изкуство в Анадолски университет в Ескишехир. Участва в редколегиите на редица литературни списания, като „Три цвята”, ”Жребец на поезия”, и др. Колумнист във всекидневниците „Радикал”, „Стар”, Хайдар Ергюлен е автор на повече от десет стихосбирки. Понастоящем преподава „Творческо писане”, „Турска поезия” във Факултета по Комуникации на Университета Бахчешехир, Истанбул. Поетът е баща на малката Нар.
Синьо
Нямаше нищо по тебе освен дъжда
достатъчно гола бе, за да си смисъл
очите ти ми припомняха каква трябва да е
поезията, затова ти повярвах:
защото пиша, за да мога да вярвам
и вярвам в онова, което напомнят очите ти, очите ти
ми напомняха Джихангир, замечтан
от бедния Скутари се взрях в оня блян: Синя бе ти,
и растеше копнежът ми,
и ти току оттегляше моретата си!
Послушно повярвах, че валящият дъжд
заради красотата вали, повярвах,
че облакът в очите на далечното синьо момиче
ще се излее в нас, тук, повярвах -
и в дъждобрана ти син
ще те намокри този стих!
И в тялото ти тъй повярвах - бистро бе,
припомняше каква трябва да е поезията:
Толкова гола бе ти, нямаше нищичко в тебе, само поезия
вярвам в това, което помни тялото ти
дори и да не си спомня за мене, зная,
че не очакват писма някои разстояния …
И, че някои стихове си тръгват преди да извали дъжда!
Нурдуран Думан е родена през 1974 г. в гр. Чанаккале. Завършва Истанбулски технически университет. Нейни стихове, есета, статии за поезията излизат в множество издания на периодичния печат. Преводач и редактор в издателство „Йозгюр”и в сп. ”Б.пр.” в Истанбул. Подготвя и води телевизионото предаване за литература „Литературен глобус”.
Корабен дневник
под моята възглавница са скрити
реки, забранени за слънцето
когато и да рукне дъждът
притичва под възглавницата и сънят ми
кораби с товар желязо от миглите ми вдигат котва
моят любим е гребец сред осъдените на мечтание
в сребърни вериги окова краката ми
за да греба и аз в мечти
отворена е раната ми, падам
от мократа палуба на обичта си
в солените пустини на историята на човека
от възрасти преляла, но неостаряла
мрак издоява от нощта дъждът
без да отпие, в молитва за айсберг се изправя
вътре в мен екипажът.
Картина
празната рамка в мен е
вода скована
езеро на отминало време
Безцветен край.
дим по лицето ми
лебедов воал
фотографията му черна
Няма бяло в думата любов…
от тази тъга от тази дума пепел
от четката им изригна пламък
не изгорях
ала съм мъртва.
Кадир Айдемир е роден на 13 септември 1977 година в Истанбул. Автор на четири поетични книги и една книга с разкази, Кадир Айдемир очаква да излезе от печат първият му роман. В момента работи като коректор във вестник „Джумхуриет”, в същото време е и главен редактор в издателство Йитик Юлке и на едноименния сайт за литература и култура www.yitikulke.com.
І. Припомняне
С тласъка на силен вятър
се обтяга
коремът на облака,
нестроен звън на камбана
се долавя издалеч
Сабя в миг: със замах
извива мълния
там, където пресреща звъна:
тръпнещи ниви
голите скали
надменно връщат водата назад
II. Око
Тополите, телеграфните стълбове
щурчето-
не млъкват ни миг
Маслиновото дърво
и стъпканите треви
Потайно е
всичко
И дроздът:
сякаш заслушан
в нечий говор
Далече, много далече са хората
този палат от плътни тръни
Болката:
в пръстта е
и в лицето на пазещия пътя
Тозан Алкан е роден през 1963 година в Истанбул. Завършва гимназията Галатасарай и Университета Богазичи (Босфорски). Преподава във Факултета по чужди езици на Истанбулския университет и е главен редактор на специализираното за преводна литература списание „Б.пр.”( „N”). Членува в Дружеството на турските писатели и Съюза на турските преводачи, в ПЕН клуба в Турция. Автор на поетичните книги: „Време и маски” (изд. Дон Кихот), ”И вятър” (изд. Арт-шоп), „Привечери на сърцето” (изд. Дон Кихот). Тозан Алкан превежда поезия от френски и английски език. В негова интерпретация турските читатели се запознават с „Манифест 1918” и „Избрани стихове”на Тристан Цара (изд. Дон Кихот). От издателство Бордо-червено излизат: „Избрани стихове”- Виктор Юго; „Балада за затвора Рийдинг”- Оскар Уайлд, „Избрани стихове”- Емили Дикинсън; „Френски революционни песни 1789” и три поетични книги на Улям Блейк; една на Филип Супо, „Избрано” от Уилям Бътлър Йейтс и др.
Акробат
Светът нисък ми се виждаше понякога
изтегляше се земята под моите крака
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех на шир и на дължина
красива бе любовта, не ще и дума
навеждах се, целувах циганската уста
в предългата тишина, докосваща душата
умът ми, издължавайки се изтичаше по краката ми
сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен
преди земното притегляне ме убихте вие…
краката ми, уморените ми крака
Смъртен валс
Надеждата като седеф дълбаеше в гласа ти
На хазартната маса - пиратски валета,
Дами и дукеси - да ги ринеш с лопата
След първата загуба
Благородно се усмихна
На следващото раздаване до гуша затъна,
Вкамени се душата от раните: гола плът.
Жертва си ти поредна – рафинирано тук убиват
И влачи те мрака във свойта безпътица
„тек или чифт си?”
напусто питаха що си
ти беше толкова много
ти беше всичко...
ръце ти целуна морякът
с изгасналата свещ от кораб далечен
Тестето като морски атлас се разлисти по пръстите
И на анонса им божий ти врътна импас
Бяла страница на бледия хоризонт си отвори
Като две крила отнасящи те надалече
Ала не ти провървя, малшанс!
Затова
нека всеки в себе си да се намери
и да се влее във водите на своя атлас.
