Валентина Добринчева

В Светото староеврейско писание, има три разказа за това как Господ сътворил човека. Два от тях си съвпадат, а третият е малко различен. Еднаквите описват това, което и ние познаваме. Бог направил от шепа кал човека. Адам сме го кръстили по-късно ние, слагайки му род и главна буква. В Библията няма такова нещо. Най-логично Адам идва от древноеврейската дума "адама", която значи земя, пръст, почва. Тоест първият човек, по подобие на Калчо от "Ян Бибиян", е един Кальо или Пръстьо. След време, Господ все пак създава другар на Кальо, който наистина прави от реброто му.
Във второто описание, което дължим на древните гърци, от които е и думата "библия", първият човек бил с един гръб, но с две лица. После Върховенството го разделило на две части. Оттам идва митът, че всеки ходи по земята в търсене на своята половинка. Понеже гърците са пример за демократизъм, може мъж да търси жена, жена - жена или мъж - мъж...

На 22 март, проф. Милена Кирова представи в Добрич книгата си "Библейската жена" с подзаглавие: Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет. Тя призна, че сега вече, след толкова години изследване на Светото писание на евреите и след 5 години писане на труда, не би сложила такова название. Стария завет е стар единствено в системата на християнските възгледи, смята професорът по българска литература в СУ "Св. Климент Охридски".
На първо място думата "библия" е принос на древните гърци. Тя означава книжница - библиотека. Еврейското название е "Танак" - съвкупност от първите срички на трите големи раздела - "тора" или Петокнижието, "навим" или книгите на пророците и "кетевим" - книгите на Йов, Рут, Песен на песните... Смята се, че основната част от еврейската библия е създадена по устни предания и легенди от група жреци в края на 7 век пр.н.е. Приближени на царя, те са били единствените, които са можели да четат и пишат.
Изследването й е много трудно, заради:
1. Огромната разлика между нашите два цивилизационни модела. Ние сме в разпада на патриархата, а там е съзиданието му - началото на началата на неписаните, извечни закони, по които живее нашият свят...
2. Езикът на староеврейската библия - част от семитските - като арабският, е архаичен, с малко думи и абстрактни понятия.
3. Начинът на изписване само със съгласни, тъй като те са сакралните знаци, според евреите. Текстът на Светото писание тече като река - няма глави, дялове, няма пунктуация - точки, запетайки; няма главни букви...
Едва между 6 и 11 век от нашата ера, група равини - "масорети" модернизират текста, въвеждат гласни и разделят текста на глави и песни.
Гледам на "Библейската жена" като на археология на скритите значения. Исках да ги "изкопая". Светската библеистика в България е съобразена с религиозния прочит. Не съществува традиция на светска интерпретация на Библията. Няма диалог между академичните среди и религиозните, а църквата упражнява политика на погнуса, която не води до остра популярност, казва проф. Кирова.
Не е така в Европа, където са събрани хиляди произведения. Сега се заражда интереса и на хуманитаристиката. Изграждане на сюжети по библейски мотиви има и в художествената литература и това винаги живо интересува хората. Ще спомена само българския бестселър "Стъклената река" на Емил Андреев, както и Дан Браун... Но забележете интересът е към апокрифните, а не към каноничните текстове.
Женските образи в Стария завет са едва 12%, но за тях стоят огромни количества литература в годините. А за мъжете - почти никаква. Функциите на жената са по-значими тогава, отколкото в съвременната цивилизация, а Стария завет е много по-малко женомразки от западната християнска традиция.
През последните 30-40 години се направиха редица значителни открития, предимно на писмени паметници, относно древноеврейската цивилизация. Те всички поставят под съмнение описаното робство в Египет и завладяването на Ханаанската земя отвън. Смята се, че става дума за местни племена. Но нищо чудно - всяка нация има нужда от създаването на легенди, за да се усети силна и да утвърди правото си да владее своите земи.
От древните евреи не намираме никакви други, освен писмени паметници. Една книга само остава след тях - библията... Но пък каква книга!
Работата ми по книгата "Библейската жена" ме накара много повече да уважавам Библията и тези, които са я създали. Няма да пиша за жената в Новия завет, но ще пиша за мъжа в Стария...