Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЕДИН ХУДОЖНИК В ДОБРИЧ"

ЕДИН ХУДОЖНИК В ДОБРИЧ

Самуил Василев Стоянов
Роден 1975г., Добрич, България.
Завършил е Училище за Изящни Изкуства в Пловдив и Национална Художествена Академия - София. Магистър по “Керамика”.
Самостоятелни изложби:
Kick the time, Siemens Art Lab, Виена, 2007
"30 години концептуална живопис", ХГ-Добрич, 2005
"Минно поле", галерия Ирида, София, 2004
"Reverse" фото-видео инсталация, АТА център за съвременно изкуство – София          
"Merry Christmas and Happy New Year!", СГХГ – “Място за срещи”, 2003-2004
"Градът + 3", галерия Bovijel, Пловдив, 2003
"Градът", галерия 101, София, 2001
Участвал е в десетки групови изложби, като в последно време го канят на повече от пет форума годишно. Има много награди. Постоянно участва в проекти - свои и кураторски.

От 4-5 години художникът работи в родния си град Добрич. Върнал се е тук със семейството си (има 5-годишен син), скоро след завършване на образованието. Пълен е догоре с идеи и се зарежда още повече, като види, че нещо се случва тук. В момента, "часове" преди самостоятелна изложба във Виена, мъчи новото си хрумване - виртуален проект как младите хора виждат Добрич. Идеята е за конкурс, за който ще се разпространи фотография на постамента за бъдещия паметник на Св.Св. Кирил и Методий на центъра на Добрич. Там, всеки автор ще може да "постави" виждането си за съвременен, подходящ образ, който да осмисли "жълтите плочи". Мотивът на художника е, че няма нови монументални произведения в пространството на нашия град.

Наскоро Самуил спечели конкурс на външно министерство за художествено произведение на тема „ЗАЕДНО”. Той е във връзка с 50-годишнината от Римските договори, която се чества през 2007-ма. В изложба от 17 април до 27 май т.г. в СГХГ България ще бъде представена с творби от колекцията на Министерството на външните работи. Поканени са и посолствата на европейските страни. Ще бъде направен двуезичен каталог с творбите, а след приключването на експозицията, тя ще гостува в сградата на министерството.

На 15 май Самуил ще подреди самостоятелна изложба в Галерия "Simens ArtLab" във Виена. Куратор е Мария Василева. Той ще представи живопис и фото-видео инсталацията REVERSE, която участва в прощъпулната експозиция на Пространството за съвременно изкуство в добричката Художествена галерия - "Килиите".

През 2005-та Самуил прави анкета сред добричлии "Попитахме 100 души каква е професията на Недко Солаков". Най-успелият български художник Недко Солаков няма у нас нито една голяма изложба. Нито една от големите му инсталации не е показвана тук и нито един музей не притежава негова работа от последните 10 и повече години. А например "Живот, черно & бяло" е обиколила много форуми. През 2007 той участва за шести път на Биеналето във Венеция. Като изключим няколко камерни изложби, Недко Солаков изцяло мисли, създава и осъразмерява работите си със света извън България.

"Търся снимка" е част от кураторския проект "По следите на загубеното време" на Вяра Млечевска и Светлана Куюмджиева.
“Когато обаче загубим вярата си в някои неща, от нея оцелява, и то още по-жизнеустойчиво, за да прикрие неспособността ни да вдъхваме тепърва живот на нови неща, суеверната привързаност към нещата, които сме одухотворявали някога, като че ли божественото начало се е таяло в тях, а не у самите нас и като, че ли сегашното ни неверие се дължи на друга причина; смъртта на боговете.” Марсел Пруст “По следите на изгубеното време”.
Загубено ли е нещо в миналото ни, което не можем да компенсираме по никакъв начин сега? Дали официалният край на една утопия не ражда идеята и силния стремеж към следващата? До какво ни водят отричането и забравата – до успокоение или до тревога?
Вероятно днес след като забравихме много неща, съборихме и скрихме веществените доказателства вече сме в ситуация, която може да се обобщи и от принципа на Сантаяна “Който не познава историята, рискува да я повтори”.
Проектът е инспириран от масовата, необяснима и спасителна носталгия на по-възрастното поколение; тревогата в поколението на 30-годишните, поколението на емигриралите деца; тоталното безхаберие на най-младите. Разказването на историята от тези, които я помнят, събирането на “веществени доказателства” е процес, еднакво актуален за повечето бивши социалистически страни и явно породен от обща необходимост да си изясним какво точно ни се е случило тогава, всички ли сме преживели нещата еднакво, казват авторите на проекта.

От 12 април до 27 май Самуил Стоянов ще се включи и в изложбата ПЪТУВАНЕ ДО ЕВРОПА (И ПО-НАТАТЪК) в Софийска градска художествена галерия. Изложбата включва произведения предимно от фонда на галерията, които отразяват пътуванията на българските художници по света. Периодът, който е обхванат, е от началото на 20-ти век до наши дни. Подборът включва над 60 имена от различни поколения и художествени школи. Идеята на изложбата е да покаже отвореността на българската художествена сцена спрямо световната и постиженията на живописците ни.
Пътуванията на българските художници по света започват още в края на 19-ти и самото начало на 20-ти век едновременно с развитието на светската живопис у нас. Първите професионални български художници се обучават в чужбина поради липса на художествено училище у нас и пътешествията им са свързани именно с тяхното образование.Тази традиция се запазва и по-късно. В края на 20-те и през 30-те години на 20-ти век българските художници с нараснало самочувствие осъществяват пътувания предимно в Европейски държави, за да организират свои самостоятелни изложби там, да участват в международни форуми или просто да се запознаят с различни култури. Повечето от тях отразяват впечатленията си от непознатите места в произведенията си. С развитие на времето географията на тези пътешествия се разширява. Особено през втората половина на 20-ти век българският художник има възможност да опознава по-далечни и екзотични места и пътува до всички континенти. „Картата” на изложбата включва пейзажи от Франция и Германия, през Гърция и Мароко, до Русия и Китай.
Сред по-известните представени имена са: Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Никола Танев, Дечко Узунов, Петко Абаджиев, Преслав Кършовски, Марио Жеков, Елиезер Алшех, Найден Петков, Андрей Даниел, Греди Асса и много други.
Изложбата e придружена от цветен двуезичен каталог (на български и английски език) и се организира съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, Националната художествена галерия и Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево