Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЛЮБА И МОРЕТО"

ЛЮБА И МОРЕТО

Люба Захова е родена на 27.02.1952 г в гр. Шабла. Завършила е Педагогически нсти­тут със специалност изобразително изкуство в гр. Дупница. До 1990 г работи като препода­вател в детска школа за изобразително изкуство и уредник на ХГ в Шабла. Нейни творби са притежание на частни колекции в Бон, Кьолн и Дюселдорф, и в България. Участник е в меж­дународни пленери и фестивали. През 2005 г издава книгата – „До фар съм родена” – поезия и живопис. Член е на Сдруженията на художниците и на писателите в Добрич. Участва в близо 30 сайтове на световно известни галерии – Англия, Франция, Италия, Испания, Германия, Люксембург, Америка. Американският сайт  www.printpop.com  продава  репродукции на нейни картини. „Люба и Морето” е названието на самостоятелната и изложба живопис, която се откри на 30 юни 2010 в Шабла. 

 

Пламена Димитрова – изкуствовед

С изложбата „Люба Захова и морето” за всеки от нас започна едно приказно преживяване, което се превърна в незабравим и вълнуващ празник. Само след няколко часа след откриването й, залезът на луната и изгревът на утрото се срещнаха пред очите ни. С това преживяване изпратихме юни месец и с утрото на първия ден от новия месец юли, отпразнувахме „Празника на слънцето”. Слънцето е в магията на развиделяването, в настъпването на зората, в незабравимата гледка, когато светлината разпръсква мрака над видимия свят. Тогава във фосфоресциращото небе, над хоризонта тържествено и мистично се въздига златният диск на слънцето в ореол от чиста светлина. Лятното, юлско слънце озарява в тюркоазени багри заспалите води по каменистия морски бряг. Но слънчевите чудеса преобразяват и се преобразуват в природата. Слънцето превръща лъчите си в милиони жълти листенца по питите на слънчогледите, увенчава ги с коронки, искрящи от чисто злато, и те церемониално се гледат взаимно. Както е в картините на Люба – от лъчите на изгрева бреговете стават оранжеви, а морето се затваря в синевата си и остава там, като структура на „Асоциация” за море, „Перлено” и „Бисерно”, на „Начало” и като усещане за нещо „Лирично”, или за  „ Море –поезия”.
Живописните платна от изложбата „Люба и морето”  възприемаме в представите си като едно цяло с личността на авторката, защото в картините си тя духовно изразява самобитната образна система на своята богата поетична душевност. Нейната живопис е искрена и провокативна за сетивата, защото  пейзажите от Битието импонират на вътрешния и свят – „Шабленското крайбрежие” и „Шабленските дюни”, с вълните и с „Края на степта”.
Родена тук на „Перленият бряг”- както са наричали най-северния край на морето ни, Люба Захова споява в картините си живописен поетичен образ на своето „Аз” с „Битието”. Прави го артистично, цветно, изпълнено със светлина чувство, за да ни открие отново своите прозрения в един одухотворен, богат и жив образ  на море. Такъв го знае тя – пейзаж с екзотичен роден бряг на Черно море.
Пейзаж от цветни маси, ту абстрактни, ту доведени до експресивна линейна ритмика на форми и цветове. Люба Захова е сред художниците, които могат да постигнат поетично одухотворено хармонизиране на цветовете в пейзажните мотиви. Тя може да изрази и словесно това творческо вдъхновение, както е в книгата й, посветена на родната Шабла – „До фар съм родена”.
Нейното изкуство е забележимо не само в България, където тя участва в изложби и организира редица пленери по живопис, но и в чужбина, където е включена в редица престижни арт-сайтове като Galleryfront.com, Аrtwanted.com, Artabus.com, Рrintpop.com и други.
С изложбата, организирана с подкрепата на Сдружение „Обединени за Шабла”, Люба Захова  ни показва, че няма граници за твореца, че хоризонтът е там,  до където достигат въображението и вдъхновението. Така осъзнаваме, че линията на хоризонта може да е в плитките води на „Червеният бряг”, над дълбоките зелени вълни на залива, или да я видим в блясъка на слънчевите ивици по морската повърхност.
„Люба и морето”, това са „Приливи” и „Отливи” в картини от багри и слова, от чувства и копнеж, така, както тя ги е видяла и изрекла в стиховете си:      
„Всичко е сетива
В порите ми любов
Потъвам и летя
До отлива...” или... до новия слънчев Изгрев...


Люба Захова

МИРАЖ

Лежеше пропаднала с окървавено лице на земята.
Някъде по средата на лабиринта,
в най-силното илюзорно поле.
Не виждаше хоризонт, накъде да върви?
Изчезна силуетът, който последва.
Подадена ръка или препятствие беше?
Не чуваше и песента,
която така омайно я привлече.
Трябваше да продължи сама, знаеше си.
Щеше да следва вътрешния си глас.
Облече го с неговия образ.
Въобразяваше си, че беше реален,
по-висша сила беше.
Теглеше я с магнетизма си,
влачеше я изранена през горещите пясъци.
Зовеше я.
В падението потърси своя старт.
Разбра. Той се появяваше винаги,
когато проявяваше слабост.
От подземия я вадеше с орфеевата си песен.
И когато се възправяше срещу него
и погледите им се срещнеха,
той изчезваше.
Оставяше и само силата си
да продължава сама.
МИРАЖ..
Мъжът, когото трябваше да следва.
Най-мъжкото илюзорно име му даде.
Щеше да извърви сама земния път
до въображаемото му рамо.
Щеше да го следва.
А той идваше все по-изкусителен,
за да повярва тя.
Все по-съблазняващ.
Все по-нереален.
Все по-митичен.
Все по-близък.
Все по-невъзможен.
Разлят извън контурите си,
гравиран с най-дълбокото острие.
В сърцето й...
Докосваше я само с пръста на ръката си.
Сътворяваше я с мисъл, ваеше я като Бог.
Като фреска на Микеланджело
тя слизаше все по-истинска,
по-жива, копнееща.
Преливаща, стичаща се
през пукнатини и процепи
капилярна, проникваща в него.
Разрушаваща.
През него, Миражът,
минаваше най-голямото и препятствие.
Трябваше да преодолява себе си,
него да преодолява и побеждава.
А когато той изчезнеше, да го търси отново.
Беше и пътеводител, Миражът.
Извикваше и губеше образите му,
съединявайки се с духа му.
Изпреварваше го и изоставаше,
хармонираше и се сливаше,
спускайки се в най-дълбоките каньони,
в най-тежките кървави октави.
Чувстваше духа му,
обемаше цялата му любов.
Звънеше пространството
от докосването и сливането на еднаквост.
Завихряше се,
уедряваше цветните си петна,
извисяваше се в космически обхвати.
Приемаше състояние
на върховна чувственост
и се превръщаше в звук.
После образуваше съзвучия,
търсещи по-висша хармония
и пространственост.
Ново съединяване до сливане
с безкрайното и цялото...
Тя се казваше Вечност...

Платно от Люба Захова

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево