МИСИЯТА НА СВЕЩЕНИКА ДНЕС
Петър Хаджинаков e роден на 25.07.1955 г. в гр. Куклен, Пловдивско. Завършил е Българска филология в ПУ “П. Хилендарски” - 1980. От 01.09.1986 г. е преподавател в във филиала на университгета в гр. Кърджали Професионални интереси - История и теория на художествената литература. Специализирал Методика на обучението по Български език и литература 1989-1990г., СУ “Св. Климент Охридски” и френски език в Институт за чуждестранни студенти, гр. София - 1990г. Издал е: Бдения за отвъдното-есеистика, 2000г.; „Литературни пристрастия” – литературна критика - 2001 г.; „Критически алгоритми” – литературна критика – 2003 г.; „Собствен свят” – есеистика, ИК Родопи, Кърджали, “Неграмотен живот”- есеистика, ИК “Оптима”Хасково,1995г, „Психографски етюди” - литературна критика и есеистика – ИК Пре-Прес, град Хасково, 2007 г. Автор е на множество статии и рецензии.
С натрупване на годините и греховете всички ние /и особено жените/ се черкуваме все по-често, без повод или с повод, на лични или обществени, църковнославянски събития. Факт е, че след дългият във времето, железен режим на атеистично възпитание, малцина носят Бога в себе си, а още по-малко са богоизбраните. Ако това се отнася до народа като цялост, е разбираемо и простено, но когато засяга пряко служителите на света и вечна институция като Българската православна църква, ситуацията продобива драматичен характер. Точно на идеята за природата, същността, генезиса и еволюцията на Вярата, Религията, Храма, Свещеника /в енории с етнорелигиозен плурализъм/ посвещава задълбоченото си, академично изследване отец Петър-Камен Гарена, действуващ свещеник от централния градски храм на Православието „Свети Георги Победоносец”. Това всъщност е неговият докторантски труд, дал му научна степен като преподавател в специалността Богословие към Филиала на Пловдивския университет, в гр. Кърджали.
Явлението в социално-духовен контекст е значимо само за себе си и поради факта, че за първи път действащ свещеник защитава научна докторска степен и то с обемен и качествен текст от около триста страници, имащи изключително значим и приносен характер в съвременната модерна като концептуалност теологическа наука. Композирано в пет цикъла, изследването има предимно прагматичен характер, съчетащ абстрактните богословно-аксиологически модели с практическия опит и реалното приложение на основните, глобални идеи на църковния служител и Божия мисия и наместник днес. Проницателните аналитико-синтетични модуси са подкрепени от убедителни илюстрации в живия живот и богатият опит на отеца в поверената му енория. Особено актуална е студията „Болести на църковно-обществения живот”, в която последователно се подлагат на детайлна дисекция съвременни, негативни явления в аспект на модерната Биоетика - отчуждението или алиенацията сред хората като индивиди, резигнацията на интелигенцията, нейната лабилна и ариергардна роля, алкохолизмът и наркоманията, хомосексуалността и проституцията, агресията, насилието и сексуалният тормоз, самоубийството като акт на отчаяние и безпомощност, хазартните игри са в епицентъра на изложението и експонирани пред всичко и най-вече през призмата на съвременния млад човек с девиантни морални характеристики и модели на мислене и поведение. Отецът споделя достатъчно убедителни примери от личната практика и богат духовен живот, като в този случай доминира есеистично-лирическият стил и маниер на изказ, емоционално пристрастен и романтично-алтруистичен, своеобразен вик за помощ и метафора на идеята, че има много хора за спасяване и че тази мисия е дълг на цялото общество. Все в този етичен, моралистичен ракурс се подлагат на съмнения и обективните, реални качества както на мисията и често срещания /а/морален облик на свещеника, така и на църквата като институция, длъжна да раздава справедливост за всички.
Болестта на цялото ни общество рефлектира и върху рабите божии, чиято последна и единствена надежда си остава Религията, олицетворяваща красивите, позитивни и добри чудеса. Фундаментална, модерна и новаторска като приоритет е идеята за космополитизма на вярващите и разграждане условностите на междуетническото съжителство както в локален, така и регионален контекст, /гр. Кърджали е позитивен модел за това/, а също така и в национален и международен, интернационален аспект. В строго психографски план мистичното и екзотично, понякога ексцентрично и екстравагантно присъствие на отец Гарена в лоното на църквата през последните три години в гр. Кърджали, не е самоцелно, подчинено на определена духовна стратегия, в която се оформя и светският му облик на култивиран медиен субект, към когото се проявява интензивен, нескрит интерес от национално значими институции. Живото слово на отеца има сугестивен и имагинерен характер, а многобройните му начинания и проекти с Божията блаословия се увенчават винаги с щастлив край.
За да се реализира грандиозната концепция като рядък прецедент, са необходими качества и в народопсихологията, маркетинга и бизнеса, в дипломацията, за да може днес позлатеният купол на храма да радва очите на православните, също да се реконструират и модернизират много от основните компоненти на базата-като реставарации на стенописите, изграждане на модерно църковно училище, цялостно облагородяване интериора и екстериора на църковния комплекс.
Личното ни познанство датира от неотдавна и в няколко беседи се оказа, че сме имали общ учител в духовността-достолепният и известен падре Купен Михайлов, представител на Римо-католическата църква, чиито проповеди бяха истински образец на изящната словесност и риторика, великолепни уроци по доблест и достойнство. Общите ни интереси ни доведоха и до съжителство на магистърския курс по туркология - знаменателен факт, доказващ идеята, че човек се учи цял живот и че инвестициите в образованието, културата и духовността носят най-качествени дивиденти, а постигнатите духовна хармония, интелект и ерудиция са най-модерното и силно оръжие.
Отец Гарена е изкушен и от художеството като изява – автор е на сборника с разкази „Молитва за обич”, с награда от конкурса „Южна пролет - 2000”, гр. Хасково и на редица иконописи и произведения на изобразителното изкуство. Отецът е човек, който говори, каквото мисли, и дали е предимство или недостатък, тази липса на „дипломатичност”, /а може би дипломация от висш порядък/, ще докаже времето, в което живеем – така трудно, сложно, противоречиво и непредсказуемо - истинска илюстрация, отразяваща същността на прословутата балканска романтика и екзотика. В работен проект са още няколко негови заглавия, които от Бог благословени като начинание, скоро ще видят бял свят, ще се превърнат в естетически факт така, както и житейско-философското му кредо: всичките си врагове да превръща в приятели, а недостатъците си в предимства. Вероятно сега, тук и днес, е времето на отец Гарена, олицетворяващ както светското начало в духовната личност, така и модерния, мобилен и играещ социален субект, понесъл тежкото бреме на проповедник, божий наместник и месия на грешната земя. Изключително ценни са философско-етическите /нраствени, морални, психологически/ размисли на отец Гарена от книгата му „Мисията на свещеника”, които са вид лапидарни есенции и притчи - вид аксиологическа система, която е и морален кодекс за всеки един мирянин или обикновен човек. В обсесията на алтруизма, благородството и дивния възторг от знаменателния феномен на човешкото съществуване звучат тези съкровени и космополитни прозрения, достигащи нивото на вечните и безценни мъдрости от свещената книга – Библията. Като вид нраствени императиви, моралните квинтесенции очертават пътя на доброто, достойното за човека поведение, на истината, на благородството и красотата на взаимоотношенията. Това води до моралното извисяване, прочистване и пречистване на душата и духовността в индивида, води до естетическия катарзис и удоволствието от съществуването като висша екзистенция. Съкровените послания на отеца докосват емоционалната чувствителност и поразяват разума на индивида със сиянието на ефектната си художествена притчовост и иносказателна метафоричност: ”Добрият пастир трябва еднакво добре да знае езика на своите приятели и на враговете си. Трябва да знае на кого да разчита и от кого да се пази, кога да търпи и кога да се просвещава...”. Всъщност зад мекотата на този зов за солидарност и помощ и в смисъла на понятието „добрият пастир”, би могъл и трябва да бъде все някога всеки един от нас, независимо от социалната, полова, етническа и религиозна принадлежност: по-богатият и по-умният, бащата и майката, по-големите брат и сестра, по-опитният и по-разумният в различните житейски ситуации. Прозорливо и съкровено звучат умозренията на отец Гарена: „...това, което ще задържа и увлича, е личният пример на пастиря - животът на свещеника е евангелие за народа”. В случая отново се актуализира вечната и стара, но модерна аксиома, че възпитанието е пример и в дидактично-възпитателните параметри на художествения персонаж на пастиря ние всъщност трябва да виждаме и себе си, защото все един ден трябва да се превърне в модел на поведение. Покъртително, като художествено-естетическо внушение, звучи интерпретираната оригинално и ефектно притча за Йов, която ни възпитава в разумното и спокойно приемане както на добрите, така и на лошите знаци и честите невероятни обрати на съдбата. В мисията на всеки един проповедник и учител и в дейността им като цел той вижда: „уреждане живота на вярващите и спасението на техните души”.
Модерността на мисленето и космополитизма на отеца са изразени в синкретичния силогизъм: „Трябва да работим за заздравяване връзката между християни и мюсулмани”. Винаги има хора за спасяване, както винаги душата и човекът са : „...обект на просветителска и спасителна мисия на проповедника ...”. Ето, само тези няколко фрагмента от безценната и мъдра като текст и прозорлива морална проницателност от святата книга на отец Петър Гарена ни правят по-богати, по-красиви, по-добри, както в съкровения ни вътрешен мир, така и в широкия свят около нас най-вече за другите и за нас самите.
С натрупване на годините и греховете всички ние /и особено жените/ се черкуваме все по-често, без повод или с повод, на лични или обществени, църковнославянски събития. Факт е, че след дългият във времето, железен режим на атеистично възпитание, малцина носят Бога в себе си, а още по-малко са богоизбраните. Ако това се отнася до народа като цялост, е разбираемо и простено, но когато засяга пряко служителите на света и вечна институция като Българската православна църква, ситуацията продобива драматичен характер. Точно на идеята за природата, същността, генезиса и еволюцията на Вярата, Религията, Храма, Свещеника /в енории с етнорелигиозен плурализъм/ посвещава задълбоченото си, академично изследване отец Петър-Камен Гарена, действуващ свещеник от централния градски храм на Православието „Свети Георги Победоносец”. Това всъщност е неговият докторантски труд, дал му научна степен като преподавател в специалността Богословие към Филиала на Пловдивския университет, в гр. Кърджали.
Явлението в социално-духовен контекст е значимо само за себе си и поради факта, че за първи път действащ свещеник защитава научна докторска степен и то с обемен и качествен текст от около триста страници, имащи изключително значим и приносен характер в съвременната модерна като концептуалност теологическа наука. Композирано в пет цикъла, изследването има предимно прагматичен характер, съчетащ абстрактните богословно-аксиологически модели с практическия опит и реалното приложение на основните, глобални идеи на църковния служител и Божия мисия и наместник днес. Проницателните аналитико-синтетични модуси са подкрепени от убедителни илюстрации в живия живот и богатият опит на отеца в поверената му енория. Особено актуална е студията „Болести на църковно-обществения живот”, в която последователно се подлагат на детайлна дисекция съвременни, негативни явления в аспект на модерната Биоетика - отчуждението или алиенацията сред хората като индивиди, резигнацията на интелигенцията, нейната лабилна и ариергардна роля, алкохолизмът и наркоманията, хомосексуалността и проституцията, агресията, насилието и сексуалният тормоз, самоубийството като акт на отчаяние и безпомощност, хазартните игри са в епицентъра на изложението и експонирани пред всичко и най-вече през призмата на съвременния млад човек с девиантни морални характеристики и модели на мислене и поведение. Отецът споделя достатъчно убедителни примери от личната практика и богат духовен живот, като в този случай доминира есеистично-лирическият стил и маниер на изказ, емоционално пристрастен и романтично-алтруистичен, своеобразен вик за помощ и метафора на идеята, че има много хора за спасяване и че тази мисия е дълг на цялото общество. Все в този етичен, моралистичен ракурс се подлагат на съмнения и обективните, реални качества както на мисията и често срещания /а/морален облик на свещеника, така и на църквата като институция, длъжна да раздава справедливост за всички.
Болестта на цялото ни общество рефлектира и върху рабите божии, чиято последна и единствена надежда си остава Религията, олицетворяваща красивите, позитивни и добри чудеса. Фундаментална, модерна и новаторска като приоритет е идеята за космополитизма на вярващите и разграждане условностите на междуетническото съжителство както в локален, така и регионален контекст, /гр. Кърджали е позитивен модел за това/, а също така и в национален и международен, интернационален аспект. В строго психографски план мистичното и екзотично, понякога ексцентрично и екстравагантно присъствие на отец Гарена в лоното на църквата през последните три години в гр. Кърджали, не е самоцелно, подчинено на определена духовна стратегия, в която се оформя и светският му облик на култивиран медиен субект, към когото се проявява интензивен, нескрит интерес от национално значими институции. Живото слово на отеца има сугестивен и имагинерен характер, а многобройните му начинания и проекти с Божията блаословия се увенчават винаги с щастлив край.
За да се реализира грандиозната концепция като рядък прецедент, са необходими качества и в народопсихологията, маркетинга и бизнеса, в дипломацията, за да може днес позлатеният купол на храма да радва очите на православните, също да се реконструират и модернизират много от основните компоненти на базата-като реставарации на стенописите, изграждане на модерно църковно училище, цялостно облагородяване интериора и екстериора на църковния комплекс.
Личното ни познанство датира от неотдавна и в няколко беседи се оказа, че сме имали общ учител в духовността-достолепният и известен падре Купен Михайлов, представител на Римо-католическата църква, чиито проповеди бяха истински образец на изящната словесност и риторика, великолепни уроци по доблест и достойнство. Общите ни интереси ни доведоха и до съжителство на магистърския курс по туркология - знаменателен факт, доказващ идеята, че човек се учи цял живот и че инвестициите в образованието, културата и духовността носят най-качествени дивиденти, а постигнатите духовна хармония, интелект и ерудиция са най-модерното и силно оръжие.
Отец Гарена е изкушен и от художеството като изява – автор е на сборника с разкази „Молитва за обич”, с награда от конкурса „Южна пролет - 2000”, гр. Хасково и на редица иконописи и произведения на изобразителното изкуство. Отецът е човек, който говори, каквото мисли, и дали е предимство или недостатък, тази липса на „дипломатичност”, /а може би дипломация от висш порядък/, ще докаже времето, в което живеем – така трудно, сложно, противоречиво и непредсказуемо - истинска илюстрация, отразяваща същността на прословутата балканска романтика и екзотика. В работен проект са още няколко негови заглавия, които от Бог благословени като начинание, скоро ще видят бял свят, ще се превърнат в естетически факт така, както и житейско-философското му кредо: всичките си врагове да превръща в приятели, а недостатъците си в предимства. Вероятно сега, тук и днес, е времето на отец Гарена, олицетворяващ както светското начало в духовната личност, така и модерния, мобилен и играещ социален субект, понесъл тежкото бреме на проповедник, божий наместник и месия на грешната земя. Изключително ценни са философско-етическите /нраствени, морални, психологически/ размисли на отец Гарена от книгата му „Мисията на свещеника”, които са вид лапидарни есенции и притчи - вид аксиологическа система, която е и морален кодекс за всеки един мирянин или обикновен човек. В обсесията на алтруизма, благородството и дивния възторг от знаменателния феномен на човешкото съществуване звучат тези съкровени и космополитни прозрения, достигащи нивото на вечните и безценни мъдрости от свещената книга – Библията. Като вид нраствени императиви, моралните квинтесенции очертават пътя на доброто, достойното за човека поведение, на истината, на благородството и красотата на взаимоотношенията. Това води до моралното извисяване, прочистване и пречистване на душата и духовността в индивида, води до естетическия катарзис и удоволствието от съществуването като висша екзистенция. Съкровените послания на отеца докосват емоционалната чувствителност и поразяват разума на индивида със сиянието на ефектната си художествена притчовост и иносказателна метафоричност: ”Добрият пастир трябва еднакво добре да знае езика на своите приятели и на враговете си. Трябва да знае на кого да разчита и от кого да се пази, кога да търпи и кога да се просвещава...”. Всъщност зад мекотата на този зов за солидарност и помощ и в смисъла на понятието „добрият пастир”, би могъл и трябва да бъде все някога всеки един от нас, независимо от социалната, полова, етническа и религиозна принадлежност: по-богатият и по-умният, бащата и майката, по-големите брат и сестра, по-опитният и по-разумният в различните житейски ситуации. Прозорливо и съкровено звучат умозренията на отец Гарена: „...това, което ще задържа и увлича, е личният пример на пастиря - животът на свещеника е евангелие за народа”. В случая отново се актуализира вечната и стара, но модерна аксиома, че възпитанието е пример и в дидактично-възпитателните параметри на художествения персонаж на пастиря ние всъщност трябва да виждаме и себе си, защото все един ден трябва да се превърне в модел на поведение. Покъртително, като художествено-естетическо внушение, звучи интерпретираната оригинално и ефектно притча за Йов, която ни възпитава в разумното и спокойно приемане както на добрите, така и на лошите знаци и честите невероятни обрати на съдбата. В мисията на всеки един проповедник и учител и в дейността им като цел той вижда: „уреждане живота на вярващите и спасението на техните души”.
Модерността на мисленето и космополитизма на отеца са изразени в синкретичния силогизъм: „Трябва да работим за заздравяване връзката между християни и мюсулмани”. Винаги има хора за спасяване, както винаги душата и човекът са : „...обект на просветителска и спасителна мисия на проповедника ...”. Ето, само тези няколко фрагмента от безценната и мъдра като текст и прозорлива морална проницателност от святата книга на отец Петър Гарена ни правят по-богати, по-красиви, по-добри, както в съкровения ни вътрешен мир, така и в широкия свят около нас най-вече за другите и за нас самите.
