КРЕВАТНА ЖИВОПИС
Валентина Добринчева. Родена на 2 юли 1976 г. в град Добрич. Завършила НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, София, специалност “Филмова и телевизионна режисура”. Живее в Добрич и участва в редколегията на списание “Антимовски хан”. Публикували са нейни статии и стихотворения и в: cult.bg, slovesa.net, mediatimesreview.com, public-republic.com, списание “Пламък”, “Знаци” и др.. От 1 януари 2009 година е журналист в Дарик радио Добрич. През юни 2010 г. излезе първата й книга със заглавие “Шипка”, издание на “Литературен форум”. Предлагаме ви нови нейни стихотворения.
ОБЕЗБОЛЯВАЩО
Опънат в края на леглото
лежеше нараненият ми крак,
подутият ми глезен ми се плезеше
и бъхтеше душата ми със чук.
Тогава ми пошепнаха: “Обезболяващо
защо не вземеш в този час?”
и аз замислих се, че не дознайвах
какво е то. Защото против болката
не бях научена да вземам нищичко –
ни срещу тази във крака,
ни срещу онази голямата,
която върти се цял живот из нас.
КРЕВАТНА ЖИВОПИС
Една жена се взира
в таблата на леглото
и съжалява, че както в миналото
там няма нарисувано
романтично пано.
Преди то я избавяше
от нуждата сама да измисля мечтите,
които животът да руши –
там вече бе изобразено
преживяното,
което нямаше да бъде.
НА ФИНАЛА
Животът е прекрасен – казах си
щом се отпуснах след дългото каране
по пътя.
За кратко време бях успял
да кръстосам доста разстояния,
натискайки педалите,
и още куп неща да свърша.
Тогава седнах аз заслужено
на масата на възрастта –
като равен с равни,
въздъхнах и си казах, че
животът е прекрасен,
а преди два часа не смятах така.
МАЙКА
Колкото и да търсеха
бръчици по лицето й
не откриваха – тя светеше.
Минаваше през облаците
като топъл нож
и диплеше се после.
Коприната на “да”-то й
докосваше желанията
преди да се родят,
но стъпките й бързо отминаваха
като живот на пеперуда,
следи къпинови оставящи...
Това лице бе плод
и всеки мислеше да го откъсне,
но се страхуваше,
а всички нейни бръчки
бяха на гърба,
обвити в лозови листа.
ОБЕЗБОЛЯВАЩО
Опънат в края на леглото
лежеше нараненият ми крак,
подутият ми глезен ми се плезеше
и бъхтеше душата ми със чук.
Тогава ми пошепнаха: “Обезболяващо
защо не вземеш в този час?”
и аз замислих се, че не дознайвах
какво е то. Защото против болката
не бях научена да вземам нищичко –
ни срещу тази във крака,
ни срещу онази голямата,
която върти се цял живот из нас.
КРЕВАТНА ЖИВОПИС
Една жена се взира
в таблата на леглото
и съжалява, че както в миналото
там няма нарисувано
романтично пано.
Преди то я избавяше
от нуждата сама да измисля мечтите,
които животът да руши –
там вече бе изобразено
преживяното,
което нямаше да бъде.
НА ФИНАЛА
Животът е прекрасен – казах си
щом се отпуснах след дългото каране
по пътя.
За кратко време бях успял
да кръстосам доста разстояния,
натискайки педалите,
и още куп неща да свърша.
Тогава седнах аз заслужено
на масата на възрастта –
като равен с равни,
въздъхнах и си казах, че
животът е прекрасен,
а преди два часа не смятах така.
МАЙКА
Колкото и да търсеха
бръчици по лицето й
не откриваха – тя светеше.
Минаваше през облаците
като топъл нож
и диплеше се после.
Коприната на “да”-то й
докосваше желанията
преди да се родят,
но стъпките й бързо отминаваха
като живот на пеперуда,
следи къпинови оставящи...
Това лице бе плод
и всеки мислеше да го откъсне,
но се страхуваше,
а всички нейни бръчки
бяха на гърба,
обвити в лозови листа.