КОЙ ЩЕ ЗАПЛАЧЕ, КОГАТО УМРЕШ?
Михаела Рафаилова Валентинова - 11 клас, ЕГ „Гео Милев” - Добрич
Животът на 21 век. Грозен, забързан, прагматичен. Хората са цинични, вглъбени в себе си и своя малък, лишен от истински ценности, свят. Можем да изпратим човек на Луната, но не можем да пресечем улицата, за да поздравим стар познат. Имаме електронни пощи, факсове, мобилни телефони, но въпреки това днес хората общуват по – малко от всякога. Оставили сме човечността някъде назад в моралната си стълбица. Борим се за пари, власт, защото живота ни го налага. Но не се замисляме, че някъде из последните си крачки по житейския път ще се запитаме: „Кой ще заплаче, когато умра?”. И тогава?!
Променил ли си нечий живот? Оставил ли си отпечатък за поколенията след теб? Живял ли си...или просто си съществувал?!
Колко много възможности изпускаме всеки един ден... Постоянно отлагаме, ден след ден...седмица...месец...година и така живеем половин живот. Разумът е заел прекалено голяма част от нас. Ние сме негови роби. Заглушаваме вече притъпените викове и стенания на интуицията, свободата. Нека кажем „ДА” на света! Животът на 21 век ни прави роботи. Ако ни се дадат 3 желания, мигновенно ще поискаме пари, коли, власт... А защо не пожелаем с едното да сме риби, да плуваме, да усетим безграничността, с второто да бъдем птици, да разтворим криле и просто да полетим, там...далече от шума....а третото...третото да запазим, ей така...за дъждовен ден. Но това е глупаво, нали?! Това е „НЕРАЗУМНО”! Само искаме, искаме, а нищо не даваме. Търсим изгодата във всичко и всеки. Съмнението и мнителността са средства за оцеляване. И така се изгубваме....изгубваме себе си, приятелите си, подминаваме половинките си бягайки с отворени обятия към стремежа за кариера.
Да...хайде да се слеем със стадото овце! А само ако прогледнем... само ако осъзнаем... само ако сграбчваме всяка възможност и гребем с пълни шепи от живота... ако пробудим заспалата си човечност, любов... Е, тогава, поемайки последния си дъх, ще можем да кажем: „Родил съм се с плач, докато всички са се радвали. Живях така, че когато умирам, всички плачат, а аз се радвам.”