АНТИПРИКАЗНО
Eма Георгиева е родена във Варна. Професия - актриса. Изиграла е над 100 роли в ДТ "Йордан Йовков" гр. Добрич. Има участия в телевията и киното. Следвала е задочно българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Издала е поетичните книги "Някъде те има"/2003/, "Калинов храст"/2009/. Има Първа награда за поезия в Националния конкурс за написване на разказ, стихотворение, родоведска и краеведска публикация на Община гр. Добрич и Сдружението на краеведите.
ЦЪРКВА ЗА ВЪЛЦИ
Ти ме питаш защо не подавам ръка?
Ръцете ми са брашнени...
От кога знам да меся?
Не съм ли ти казвала -
всичко мога на сцената.
Мога да вляза в недовършена църква,
пълна с вълци и там да се моля.
Да заровя в душата си вик предсмъртен на яре,
щом ножът на Господ го коли.
Да се срутя на плочника.
И звезда с детски глас
цяла нощ да ми говори
за различното друго небе,
приютило греховете на земните хора.
Само тази любов –
тежка тайна под камък,
как да опазя, не зная?...
Черна кърпа, пребрадила косите ми
знае единствена края.
* * *
Скрий се лято от зимните сънища.
Вихрушките им злобни ме връхлитат
не искам сред лавини от умора
душата ми вледена да се скита.
Отнеси ме във шепата пламнала
на мака, разцъфнал край слога,
при жетварските песни на Мизия
там и вятърът дъх е на Бога.
Под бряста до пътя коларския
знам, че Юли очаква ме още
през морето от жито ще тръгнем
и ще спрем в сенокосните нощи.
Нека свирят и плачат щурците
и най-лунният миг си отива...
Само ти, мое лято, не тръгвай
в твоя сън съм единствено жива!
АНТИПРИКАЗНО
Тази гора не е вълшебна, разказвачо на приказки...
Даже черните врани – магьосници нямат гнезда.
Изпосечени клони като мъртви оловни войници
се прегръщат с горчивия плач на вледена трева.
Забрави тази страшна и пуста гора, разказвачо на приказки!
Знае твоята Жар-птица накъде да лети...
Моля те само, щом стигнеш завоя от облаци,
обърни се назад и за сбогом с ръка ми махни.
А щом долетиш до онази далечна планета,
на която живее Звездното малко момче,
искай прошка за земните хора, че гледат
още света с очите си – не със сърце...