БЛУС
Валентин Шалтев представя нови преводи на Яцек Муларски
БЛУС
Нашата мечта пееше със стон,
а постоянството на думите за свобода,
живееха колкото късче сладолед.
Все още хранехме надеждата
и като че ли никога не
изгубихме илюзията,
че ще отговорим на поуките
от историята в часа на спомените.
Опитвахме се да удавим паметта -
завистливо носеща се чиния
оправяйки се в нишките на поезията
тежки като кулата от земята до небето.
ВЪЗХВАЛА
/към мене/
Във май 1955 Тадеуш Роджевич е записал:
“О слънце, мен нима ми се присънват
разстланите някъде деликатеси,
засипани от портокали
във ден без случки”
Чета, опитвам се да видя свойта майка,
застинала с натоварения си корем.
...но само червеникави стени
покрити със сажди.
Та чак до 16 август в Божието тяло,
бе звън от пеещите птици
все още неуморни да повтарят
по трийсет пъти.
“О слънце, ти нима си сън”
БЛУС
Нашата мечта пееше със стон,
а постоянството на думите за свобода,
живееха колкото късче сладолед.
Все още хранехме надеждата
и като че ли никога не
изгубихме илюзията,
че ще отговорим на поуките
от историята в часа на спомените.
Опитвахме се да удавим паметта -
завистливо носеща се чиния
оправяйки се в нишките на поезията
тежки като кулата от земята до небето.
ВЪЗХВАЛА
/към мене/
Във май 1955 Тадеуш Роджевич е записал:
“О слънце, мен нима ми се присънват
разстланите някъде деликатеси,
засипани от портокали
във ден без случки”
Чета, опитвам се да видя свойта майка,
застинала с натоварения си корем.
...но само червеникави стени
покрити със сажди.
Та чак до 16 август в Божието тяло,
бе звън от пеещите птици
все още неуморни да повтарят
по трийсет пъти.
“О слънце, ти нима си сън”