БЕЗБРЕЖИЕТО НА БАЛЧИК
Валентина Добринчева
За пленера в Белия град – „Европейски хоризонти” 2011
С един ден закъсня пълното лунно затъмнение тази година. Вместо на 15-и трябваше да е на 14 юни. Тогава щеше да може да му се наслади пълноценно и една случайно, но и никак не случайно събрана група. В подходящите шептящи часове на лунния изгрев, на брега на морето, върху тераса на така наречената Дамба, седяха две дузини превесели хора, по-точно казано артисти. Магията на тяхната среща беше пълна, както и нощното небесно светило над тях. Въпреки унеса на думите, те се сещаха все пак да вдигнат очи и да го съзерцават. Съзерцаваха го даже и онези, седнали с гръб, защото тези хора не бяха случайни, както вече казах, те бяха артисти – художници, поети, писатели и музиканти. Те можеха да говорят с луната и без да я виждат. 11 от тях дори вече бяха разговаряли надълго и нашироко с нея – оттук – от балчишкия бряг. Бяха препитвали черните миди и рапаните, скалите и прозорците на каменните къщи, бяха се вслушвали в камбанариите и преданията на хълмовете, бяха докоснали бриза и насам и нататък. И всички тези неща бяха се намърдали съвсем по мярка в техните картини и онези, които ги разглеждаха, все едно четяха книги със събрани приказки и легенди от този край. Приказки на опънатото въже, на парчето забравено рибарска мрежа, на малките бели камъчета, не видени от лоши хора, защото лежат по места, където никой случаен не ходи.
Хубаво е. Хубаво е, че морето ни откъсва от земята. Земята, по която ходят хората и я рушат. „Балчик е лице и това лице трябва да бъде почистено“, казва организаторът на пленера „Европейски хоризонти“ в Балчик Валентин Шалтев. „Този град е едно сакрално място, към което винаги се връщат с удоволствие и е тъжно щом нещо е неоправено“. Споделят ли се тези мисли от артистите, които му гостуват, питам го, те са широки души, сигурно не се интересуват от настилката, по която стъпват?... „Не е така“, казва балчишкият художник и поет, „винаги се усеща, усеща се в самата подредба. Защото човек обича да му е подредено, да му е чисто, да му е луксозно. Луксът навън е лукс и в душата.“
Тук се събират различни хора, с различно мнение и виждания. В началото е имало условие да се рисуват пейзажи от Балчик, но то постепенно отпада – за да не се получат повторения. Хората са освободени да изобразяват това, което градът духовно им е дал. Не се допускат много повторения и сред художниците – всеки участник има право само на две-три участия на пленера и дори някой да се сърди, принципът не се нарушава. Повече хора споделят, получава се разнообразие.
Под кристалното кълбо на луната, Вальо Шалтев споделя какво вижда в бъдещето на Балчик, което според него действително е много напред в бъдещето. „Градът има дух. Каквото и да стане с него, той го има. Въпросът е, че чистотата, културата, хигиената, организацията на гражданите, е лицето, което ние трябва да даваме. Следва да поднасяме на хората готов продукт. С изложбите, концертите, фестивалите, които правим – човек трябва да дойде и да се радва. Това, с което ние можем да привлечем хората, е културата. И то култура, която е на ниво, с лице, което трябва да се търси, да се оформи, не на парче.“
Част от това лице вече са картините на 11-те пленеристи и в тях – това, което са прочели от Балчик. И се вижда, че има хора, които сякаш идват от морето и не стъпват по земята. Това, според някои може да не е хубаво, но е възможен урок. Урок, че докато говорим с прозорците на каменните къщи, скалите, бриза, черупките от миди и рибарските лодки, светът няма да спре да се върти с любов. Дори и другите, които оправят реда на света, да са много важни, аз бих споделила моето пълно лунно затъмнение само с такива хора. Знаещи стойността на думите, храната и достойнството.
На 14 юни 2011 г. в Художествена галерия Балчик се откри изложбата от Петия живописен пленер „Европейски хоризонти“. 11 автори твориха на брега на морето, вдъхновени от Белия град. Мисията на пленера, който се подкрепя и от общината, е да набира произведения за попълване на колекцията на градската художествена галерия.
Тази година в Балчик рисуваха Ванда Гарланд от Англия, Кристина Бучковска от Полша, Корнелия Бурлаку, Георге и Жана Андрееску от Румъния и българските автори Стоил Мирчев, Антон Гошев, Симеон Панайотов, Бисер Лазаров, Петя Илиева и Николай Илиев. Попътен вятър!
За пленера в Белия град – „Европейски хоризонти” 2011
С един ден закъсня пълното лунно затъмнение тази година. Вместо на 15-и трябваше да е на 14 юни. Тогава щеше да може да му се наслади пълноценно и една случайно, но и никак не случайно събрана група. В подходящите шептящи часове на лунния изгрев, на брега на морето, върху тераса на така наречената Дамба, седяха две дузини превесели хора, по-точно казано артисти. Магията на тяхната среща беше пълна, както и нощното небесно светило над тях. Въпреки унеса на думите, те се сещаха все пак да вдигнат очи и да го съзерцават. Съзерцаваха го даже и онези, седнали с гръб, защото тези хора не бяха случайни, както вече казах, те бяха артисти – художници, поети, писатели и музиканти. Те можеха да говорят с луната и без да я виждат. 11 от тях дори вече бяха разговаряли надълго и нашироко с нея – оттук – от балчишкия бряг. Бяха препитвали черните миди и рапаните, скалите и прозорците на каменните къщи, бяха се вслушвали в камбанариите и преданията на хълмовете, бяха докоснали бриза и насам и нататък. И всички тези неща бяха се намърдали съвсем по мярка в техните картини и онези, които ги разглеждаха, все едно четяха книги със събрани приказки и легенди от този край. Приказки на опънатото въже, на парчето забравено рибарска мрежа, на малките бели камъчета, не видени от лоши хора, защото лежат по места, където никой случаен не ходи.
Хубаво е. Хубаво е, че морето ни откъсва от земята. Земята, по която ходят хората и я рушат. „Балчик е лице и това лице трябва да бъде почистено“, казва организаторът на пленера „Европейски хоризонти“ в Балчик Валентин Шалтев. „Този град е едно сакрално място, към което винаги се връщат с удоволствие и е тъжно щом нещо е неоправено“. Споделят ли се тези мисли от артистите, които му гостуват, питам го, те са широки души, сигурно не се интересуват от настилката, по която стъпват?... „Не е така“, казва балчишкият художник и поет, „винаги се усеща, усеща се в самата подредба. Защото човек обича да му е подредено, да му е чисто, да му е луксозно. Луксът навън е лукс и в душата.“
Тук се събират различни хора, с различно мнение и виждания. В началото е имало условие да се рисуват пейзажи от Балчик, но то постепенно отпада – за да не се получат повторения. Хората са освободени да изобразяват това, което градът духовно им е дал. Не се допускат много повторения и сред художниците – всеки участник има право само на две-три участия на пленера и дори някой да се сърди, принципът не се нарушава. Повече хора споделят, получава се разнообразие.
Под кристалното кълбо на луната, Вальо Шалтев споделя какво вижда в бъдещето на Балчик, което според него действително е много напред в бъдещето. „Градът има дух. Каквото и да стане с него, той го има. Въпросът е, че чистотата, културата, хигиената, организацията на гражданите, е лицето, което ние трябва да даваме. Следва да поднасяме на хората готов продукт. С изложбите, концертите, фестивалите, които правим – човек трябва да дойде и да се радва. Това, с което ние можем да привлечем хората, е културата. И то култура, която е на ниво, с лице, което трябва да се търси, да се оформи, не на парче.“
Част от това лице вече са картините на 11-те пленеристи и в тях – това, което са прочели от Балчик. И се вижда, че има хора, които сякаш идват от морето и не стъпват по земята. Това, според някои може да не е хубаво, но е възможен урок. Урок, че докато говорим с прозорците на каменните къщи, скалите, бриза, черупките от миди и рибарските лодки, светът няма да спре да се върти с любов. Дори и другите, които оправят реда на света, да са много важни, аз бих споделила моето пълно лунно затъмнение само с такива хора. Знаещи стойността на думите, храната и достойнството.
На 14 юни 2011 г. в Художествена галерия Балчик се откри изложбата от Петия живописен пленер „Европейски хоризонти“. 11 автори твориха на брега на морето, вдъхновени от Белия град. Мисията на пленера, който се подкрепя и от общината, е да набира произведения за попълване на колекцията на градската художествена галерия.
Тази година в Балчик рисуваха Ванда Гарланд от Англия, Кристина Бучковска от Полша, Корнелия Бурлаку, Георге и Жана Андрееску от Румъния и българските автори Стоил Мирчев, Антон Гошев, Симеон Панайотов, Бисер Лазаров, Петя Илиева и Николай Илиев. Попътен вятър!
