ЕСКИЗ
Керанка Далакманска е родена и отраснала край морето. Живее в Каварна. Издадени книги: ”Отворена врата“ – поезия /1993/, “Споделено“ – за проф. Гочо Гочев /1998/, “50 години радио КАВАРНА /1998/, “55 години радио КАВАРНА” /2003/, “Сърцето на Каварна е в морето“ – поезия /2005/, “Безсънни мигове “ – импресии, есета, фрагменти, стихове /2007/, “60 години общинско радио КАВАРНА“ /2008/. Автор на два документални филма, заснети от Телевизионен център Варна и излъчени по двете програми на БНТ / 1983 г./: “ Коя е тази сила?” – 100 години любителски театър в Каварна, и филм за децата – таланти на Каварна. Носител на награди от национални, регионални и местни конкурси за поезия и радиопрограми. Почетен гражданин на гр. Бабадаг, Румъния – за побратимяването на двата града Каварна и Бабадаг, 2005 година.
ЕСКИЗ
... ще завали дъжда
и тих и кротък ще премине по „Canale Grande“.
Внезапен вятър
ще смени посоката на капките,
и думите ще търсят покрив под чадър
забравен на летището Тревизо...
Нарочен дъжд ще го намери,
ще ме повика да се върна по „Canale Grande“,
и след това да ме открие слънчев лъч
на уличка,
в която цветята
от насрещните прозорци се целуват...
* * *
На Данчо Кръчмаров
Целувам те
с цветя осъмнали върху вълна
и светлина от пясък.
Следа от пърхащи криле
рисува въздух –
от твоя хоризонт
до моя бряг...
Красиво е...
И е ... живот.
И все сме двамата –
вълна и бряг – до хоризонт...
* * *
На мама
Мама посяга към
старите снимки в кутия прибрани.
Нижат се спомени
за разходки и срещи,
закачливи усмивки,
вечеринки,
срамежлив намек за първи целувки.
— Било ли е? – питам,
и ми е драго да чуя спомена жив
разказан от мама.
Снимка след снимка –
воалетки, бобмбета, чадъри,
под ръка, под дъжда, край брега
в казиното морско – изгарящи танци...
Спомени, снимки
в сърцето на мама прибрани.
А навън –
красив вятър целува влюбени...
* * *
Небето съблече дъждовната риза,
усмихна се облак, дъга се показа,
и вятър разрошен потърси вълната,
следа да остави до тук и ... нататък...
* * *
На Таня
Изпращам ти вятър
и по него – следа от брега,
защото зная, че ще я видиш.
Когато съмне – слънце я огрява.
Когато падне нощ – звезда я пази.
Когато завали – чадър я приютява.
... и не сълза пари очите,
а дъха на морето,
с който диша сърцето ти...
ТАНГО
В пространството
създадено за двама
танцуваме танго –
любовен диалог,
мълчание,
прегръдка,
закриляна
от нежност и любов.
И вече знам
за думите на тялото
във танца...
Красива съм.
Тангото е усмивка.
ЕСКИЗ
... ще завали дъжда
и тих и кротък ще премине по „Canale Grande“.
Внезапен вятър
ще смени посоката на капките,
и думите ще търсят покрив под чадър
забравен на летището Тревизо...
Нарочен дъжд ще го намери,
ще ме повика да се върна по „Canale Grande“,
и след това да ме открие слънчев лъч
на уличка,
в която цветята
от насрещните прозорци се целуват...
* * *
На Данчо Кръчмаров
Целувам те
с цветя осъмнали върху вълна
и светлина от пясък.
Следа от пърхащи криле
рисува въздух –
от твоя хоризонт
до моя бряг...
Красиво е...
И е ... живот.
И все сме двамата –
вълна и бряг – до хоризонт...
* * *
На мама
Мама посяга към
старите снимки в кутия прибрани.
Нижат се спомени
за разходки и срещи,
закачливи усмивки,
вечеринки,
срамежлив намек за първи целувки.
— Било ли е? – питам,
и ми е драго да чуя спомена жив
разказан от мама.
Снимка след снимка –
воалетки, бобмбета, чадъри,
под ръка, под дъжда, край брега
в казиното морско – изгарящи танци...
Спомени, снимки
в сърцето на мама прибрани.
А навън –
красив вятър целува влюбени...
* * *
Небето съблече дъждовната риза,
усмихна се облак, дъга се показа,
и вятър разрошен потърси вълната,
следа да остави до тук и ... нататък...
* * *
На Таня
Изпращам ти вятър
и по него – следа от брега,
защото зная, че ще я видиш.
Когато съмне – слънце я огрява.
Когато падне нощ – звезда я пази.
Когато завали – чадър я приютява.
... и не сълза пари очите,
а дъха на морето,
с който диша сърцето ти...
ТАНГО
В пространството
създадено за двама
танцуваме танго –
любовен диалог,
мълчание,
прегръдка,
закриляна
от нежност и любов.
И вече знам
за думите на тялото
във танца...
Красива съм.
Тангото е усмивка.
