Керанка Далакманска

ХІV Национален фестивал на любителските театри с международно участие „Каварна 2011“ /организира се от община Каварна и Народно читалище „Съгласие 1890“, под патронажа на кмета на града Цонко Цонев. В него участваха двадесет и две театрални трупи/

„Изкуството не търпи компромиси.
То дава всекиму заслуженото.“
                                проф. Гочо Гочев
                                
                                
Тази изповедна мисъл на известния наш театрал проф. Гочо Гочев е една от многото, които е изрекъл и написал с дълбока вяра и любов. Тя носи истината за винаги търсещия, винаги неспокойния, непримирим дух на твореца и човека, посветил целия си живот на театралното изкуство. И Каварна чества на 5 юни през 1998 г., не само 85 години от рождението му, но му посвети и Първите театрални празници на любителските театри, на които градът е домакин вече четиринадесет години.
Неусетно Фестивалът порасна, но дните, в които се провежда, са изпълнени с магията на сцената, силата на словото и всеотдайният безкористен труд на любителите актьори, които се радват на разбиращите аплодисменти на публиката.
Голямото желание за представяне на Театралния фестивал в морския град наложи през последните години да се изискват предварително изпратени видео записи и селекционна комисия да определи участниците. Една от добрите практики е, че на театралния форум няма жанрово ограничение и се дава път за изява на младежките театрални формации. Ето някои от участниците: „Напредък“ – Нова Загора, с „Криворазбраната цивилизация“ от Д. Войников; читалище „Хр. Ботев“ – Нови Пазар, със „Змейова сватба“ от П. Тодоров; читалище „Съгласие“ –  Дебелец, с „Г-н Балкански“ по Алеко Константинов; читалище „Искра“ – Казанлък, с „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков; Детска студия при читалище „Славянска беседа“ – София, с „Колко е важно да бъдеш сериозен“ от Оскар Уайлд; читалище „Хр. Ботев“ – Козлодуй, с „Ча-ча-ча“ от Виктор Ляпин; читалище „Отец Паисий“ – Велинград, със „Само за мъже“ от Дарио Фо и др.. Международното участие бе представено от Дом на културата „Мирка Гинкова“ – Демир Капия, Македония. Пиесата „Стюардеси“ от Марк Камолети спечели публиката със сърцата игра и актьорите заслужено отнесоха наградата „Прелетни птици“. Тази награда се връчва само на гостуващи на фестивала чуждестранни театрални състави.
Фестивалната театрална програма имаше жури в състав: проф. Надежда Сейкова – председател, и членове: Кремена Бабачева – театровед /ученичка на проф. Гочо Гочев/, голямата актриса на Младежки театър „Николай Бинев“ – Станка Калчева /родом от Каварна/ и актьорът от същия театър Светослав Добрев, който е и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, София. В традиция се превърна срещата на журито с любителските състави след всяко представление. Анализът за играта на съответния любителски състав, спокойният и споделен разговор е положителният знак, който носеше фестивала. Казаните точни оценки и препоръки към режисьорите и художествените ръководители, към актьорите, към сценографите и музикалните оформители, са лакмусът на приемствеността в лицето на професионалното жури и любителския театрален състав.
Журито, след като изгледа всички спектакли на любителските театрални колективи, на фестивала „Каварна 2011“, присъди следните награди, осигурени от община Каварна:
Почетна награда на името на проф. Гочо Гочев, се присъжда на спектакъла „Змейова сватба“ по П. Тодоров, режисьор и сценограф Злати Златев, Народно читалище „Хр.Ботев“ – Нови Пазар.
В колективните награди класацията е:
Първа награда за най-добър спектакъл – „Само за мъже“ от Дарио Фо, постановка Мариус Донкин, театрален състав при Народно читалище „Отец Паисий – 1893“ – Велинград.
Втора награда за най-добър спектакъл „Далавера за леваци“ от Майкъл Куни, режисьор Бойко Илиев, Театрален състав при Дом на енергетика АЕЦ – Козлодуй ЕАД.
Трета награда за най-добър спектакъл „Ча-ча-ча“ от Виктор Ляпин, режисьор Величка Нейчева, Театрален състав при Народно читалище храм – паметник „Христо Ботев – 1878“ – Козлодуй.
Награда за най-добър младежки спектакъл:
Първа награда за „Колко е важно да бъдеш сериозен“ по Оскар Уайлд, режисьор Александър Беровски и Диана Досева, ДЮТФ „Студията“ към НЧ „Славянска беседа“ – София.
Втора награда за „Змейова сватба“ по П. Тодоров, режисьор Мария Петрова-Енева, МФТ „Импулс“ при НЧ „Развитие – 1869“ – Разград.
Трета награда за „Ние врабчетата“ по Йордан Радичков, режисьор Мая Стоянова, МТС при НЧ „Искра – 1860“ – Казанлък.
Награда на публиката – „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, по мотиви на Алеко Константинов, режисьор Милен Иванов, НЧ „Съгласие – Дебелец“, Дебелец.
Индивидуални награди:
Награда за режисура – Мария Петрова-Енева за спектакъла „Змейова сватба“ по П. Тодоров, НЧ „Развитие – 1869“, Разград
Награда за сценография – Злати Златев за спектакъла „Змейова сватба“ по П. Тодоров, НЧ „Хр.Ботев“ – Нови Пазар
Първа награда за мъжка роля – Симеон Иванов за ролята на „Господин Балкански“ от едноименния спектакъл на Георги Данаилов, театрален състав при НЧ „Съгласие – Дебелец“.
Първа награда за женска роля – Диана Динева за ролята на „Мата“ от спектакъла „В старо село накрай света“ от Н. Йорданов, Театрален състав при НЧ „Диньо Сивков – 1870“, Нова Загора.
Първа награда за най-добра младежка мъжка роля – Боян Арсов за ролята на Алджърнън Мънкрийф от спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен“ по Оскар Уайлд, ДЮТФ „Студията“ НЧ „Славянска беседа“ – София.
Първа награда за най-добра младежка женска роля – Дайяна Димитрова за ролята на Гуендълин от спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен“.
Бяха връчени още награди и за втори, трети и поддържащи роли за мъжка, женска, мъжка и женска – младежки роли в отделните театрални спектакли.
Наградният фонд на ХІV-то издание на театралния любителски фестивал в Каварна т.г. бе на стойност 3 540 лева, осигурен от община Каварна.
На всички участници се връчиха Грамоти за участие, плакет на фестивала и керамични декоративни изделия с морска тематика, изработени от Школата по Керамика при Общински детски комплекс – Каварна с ръководител Тодор Червеняков.
Извън фестивалната програма се представи Читалищен театър „Проф.Гочо Гочев“ при НЧ „Съгласие – 1890", Каварна с „Капан за мишки„ по Агата Кристи – режисьор, сценограф и музикално оформление – Димитър Еленов.
Завесата на ХІV Театрален фестивал се спусна. На сцената сега е тихо... светлината на прожекторите е скрита някъде в очакване... И, както казва проф. Гочо Гочев: „Никое друго изкуство не може така дълбоко да разтърси съзнанието, защото човешката драма се разкрива в настоящето, пред изумения поглед и напрегнат слух на хилядите смълчани в залата... Ако протегнем ръка, ще усетим парещите сълзи в очите на актьора...Театърът не може да умре“

Споделени размисли за фестивала от участниците в журито:

Кремена Бабачева:
— Да кажа в началото, че това е едно от силните издания на фестивала. Никога не ни е било така трудно да определим класацията накрая, защото имаше 3-4 спектакъла, които бяха на много високо ниво и това определя богатството на фестивала. Другото, което е уникално за този фестивал, от една страна е липсата на жанрово ограничение, от друга страна – присъствието на младежките трупи.
Познавам състави, явявали се предишните години, и сега на това издание в Каварна виждам вливане на млади актьори. С радост отбелязвам и подчертавам, че младите трупи внасят един нов език в театъра, боравят с нови средства. Те са ново поколение, което според мен обогатява и професионалния театър и ще даде много кръв на любителския театър. Бих добавила и познатото старо – безкрайната любов към сцената, всеотдайността в играта на актьорите, говоренето на чист български език и разбира се – аплодисментите на публиката – най-голямата награда за актьора.
Участниците са на „ти” помежду си. Познават се, споделят, спорят, а новите веднага привличат към себе си. Имам чувството, че всички се влюбват и в града, и във фестивала, и наистина отношенията стават духовни и красиви.

Станка Калчева:
— Странно се чувствам. Това е моя роден град, аз познавам хората и те ме познават. Ситуацията на съдник и в най-добрия смисъл на думата не ми се вижда подходяща. Аз не се виждам като съдник, като човек, който поставя оценки. Гледам всички с възможно най-позитивни очи, търся да открия във всяко представление хубавите неща, защото мисля, че когато човек търси добрите качества, открива ги, дава стимул на тези, които са на сцената да продължават напред в традицията на любителския театър.
Всички, които сме станали актьори, то е защото имаме любов към театъра /изкуството/. При любителския театър има един очарователен ентусиазъм – това е нещо, което едни хора правят, без да са задължени, те го правят от желание и тяхната всеотдайност винаги се излъчва от сцената. Младите хора,които влизат в театъра, са духовно спасени. Младият човек, който участва в процесите на театъра, е по-добър, мирогледът му е широк, благодарение на срещата с интересни хора, среща с текстове, защото самият факт, че ти се срещаш с драматургия, това вече е част от израстването.

Светослав Добрев:
— Трябва да си призная, че съм приятно изненадан от нивото на всички участници, защото е много трудно хора, които са с различни професии и работят от сутрин до вечер, да отделят време и се занимават с нещо, което им е на сърце, нещо, което обичат, в случая – театъра. Господ е дал талант, но той трябва да се развива. И тези хора го правят. Между тях има самородни таланти. И ние ги питаме някои от тях: Защо не сте се занимавали професионално с театър? Такъв стремеж виждаме у младите актьори, а останалите, между тях има много интересни артисти и нека бъдат такива още години на сцената, и на фестивала. За изненада младежките състави бяха тази година на изключително високо ниво. Това е много радостно, защото те захранват по-големите състави. Вижда се, че и самите състави привличат млади хора, деца. Това са едни спасени от чалгата, дрогата, простотията и бездуховността млади хора.В свободното си време избират да се занимават с театър, а театърът самовъзпитава. Точно тази връзка между поколенията ми дава надежда, че пътят е правилен, труден, но красив с всеотдайността на сцената. А сцената иска и своята публика.Има я.
Аз доста пътувам из страната и мога да кажа, че когато видиш читалището в един град, а в Каварна то е на изключително високо съвременно ниво, и хората, които работят в него, ти си вадиш заключение и за нивото на града.

Проф. Надежда Сейкова:
— И на този фестивал виждаме стремеж към избор на пиеса, съобразена с любителите актьори в трупата. Видяхме чудесно разпределение на ролите, типажно разнообразие, неочаквани импровизации. Ще отбележа още и на места много добрият опит да се въведе фолклорът в представлението с чудесни музиканти на живо на сцената, както и интересната сценография на част от представленията. Новото, което виждам тази година е по-големия интерес на младите хора към фестивала. Разбрах,че предварително са били представени 42 представления, от тях 18 са били младежки, а до фестивала са допуснати 22 театрални състава, от които 8 младежки. В това откривам желанието на младите хора да се покажат на фестивала. Виждам и в трупите, там, където са влезли млади хора, образът на тези трупи вече е друг, различен. Това е новото, което отбелязвам сега, и то е важно – навлизането на младите, на новите хора и търсене на ново ниво.
Като препоръка към селекционната комисия – добре е при селекцията, комисията да има предвид и това, ако се повтаря една драматургия и тя е на почти едно и също ниво – да се допусне само едното заглавие. Ще дам пример – миналата година имахме три постановки на „Майстори“, тази година две на „Змейова сватба“. За да бъдат допуснати еднакви заглавия трябва да са много различни спектаклите. Правилно е решението да не участва читалищният спектакъл на Каварна в конкурсната програма, защото нивото му е много високо. Трупата е много добре обучена в словесното действие – не се пропуска нито дъх, нито миг, звучат красиви жанрово гласове, както и пластично, като че ли всичко могат, каквото се поиска от тях – да го покажат. В „Капан за мишки“ се убедих напълно в това. Ако имам препоръка, тя е вашата трупа да се покаже в това време, в което най-много участници във фестивала могат да я видят. И да си кажат: Ние отиваме в един град, където има много добър театрален състав.
Вярвам, че фестивалът ще продължи своя живот, защото сърцати хора стоят зад мисълта на проф.Гочо Гочев: „Изкуството не търпи компромиси. То дава всекиму заслуженото.“

30 май – 5 юни