СПАС ОТ ВТОРИЯ ЕТАЖ
КРАСИМИР БАЧКОВ
Разказвач със сочно перо. Отговаря за качеството и количеството.
Роден е на 18 август 1958 г. в Добрич. Издадени книги – четири сборника с разкази и един роман. Седем национални награди. Превеждан на английски, словашки, руски и украински.
Член на Сдружението на писателите в Добрич, Варна и на СНБП - София. Основател и редактор на вестник за животопис и култура "Антимовски хан". Учител по изобразително изкуство.
Последни 5 статии от КРАСИМИР БАЧКОВ
Красимир Бачков е роден на 18 август 1958 г. в Добрич. Издадени книги – четири сборника с разкази и един роман. Седем национални награди. Превеждан на английски, словашки, руски и украински. Основател и редактор на вестник и списание за животопис и култура „Антимовски хан“. Учител по изобразително изкуство. Член на Съюза на българските писатели.
Започна предизборната кампания за президент на държавата и де що политически уроди имаше, вкупом се изсипаха от телевизора. Когато към тях се присъединиха Митю – пищова, папа Жан, Златка и Сашка Васева, обикновеният гражданин Спас от втория етаж получи сърдечна аритмия. Той бе инженер по професия, с политика не се бе занимавал никога, но сега се замисли. Щом такива кошмарни кандидати се явяваха с надеждата, че могат да оглавят държавата, или държавата нещо не бе наред, или самият Спас. Той глътна един аспирин, за да поразреди малко кипналата си кръв и въздъхна. Налагаше се да подаде собствената си кандидатура за президент. Нямаше никакви политически амбиции, нито го блазнеше славата или властта, но нали сред всичките тия чучела, бе необходимо да има поне един нормален българин! Нали вече двадесет години хората все с това се оправдаваха – че няма читав човек, за когото да гласуват. И така, речено – сторено!
След две седмици, когато това стана известно, първо съседите му започнаха да шушукат и се подсмиват зад гърба му. После децата подсвиркваха след него като на куче, хилеха се глупашки и бягаха надалеч. Спас естествено се чувстваше неловко, но едва когато шефът на фирмата, където работеше, го извика, той разбра в какви дълбоки води бе нагазил.
— Ти кво, бе Спасе? На президент ще ми се правиш, а? Цирк ще разиграваш значи?
— Не, защо! – опита да се защити инженера.
— Какво, повишение на заплатата ли искаш? Малко ли ти се вижда, че изобщо си на работа, та си тръгнал да резилиш себе си и фирмата?
— Ама аз ....! Просто ми писна вече!
— От какво ти писна?
— Ами все едни такива недомаслени уроди се кандидатират за президент, сякаш нормални хора в държавата няма! И депутатите ни такива, и министрите!
— И ти кво? Ще променяш статуквото, значи?
— Ще го променям! – твърдо отсече Спас. Шефът му звънна на секретарката и тя веднага донесе две чаши с уиски, и голяма чиния, пълна с бадеми. Шефът и Спас се чукнаха, отпиха и шефът въздъхна:
— Къде ще ходиш, бе човек? Къде се набутваш?
— Защо? – повдигна вежди в недоумение Спас.
— Ами щото нито си бил агент на милицията, нито си фалирал банки и предприятия, нито си убивал, изнасилвал и рекетирал! Дори на идиот не си се правил по телевизора! Къде се вреш, не разбирам! Не разбра ли, че нормални хора в тази държава няма? Иначе как щяхме да имаме за управляващи такива смешници? А във фирмата вече тръгнаха слухове за теб!
— Какви слухове?
— Че си бил скрит гей, че си заклал тъща си, преди да се разведеш, че си крал милиони от завода, където си работил по-рано и затова фалирал!
— Ама това ...... сериозно ли? – подскочи Спас.
— Не е само това! След малко ще дойдат от градската кабеларка, да те питат защо редовно си пребивал децата и бившата си жена по-рано.
— Но аз и с пръст не съм ги докосвал! – удължи се физиономията на Спас.
— Те да кажат, че сестра ти.... знаеш, пък ти върви доказвай, че нямаш сестра! Щом си се кандидатирал за президент, не ще да ти е много чист косъма! Досега си бе нормален човек, но откъде да знаем! Може да си прикрит садист или масов убиец! Читав човек отива ли да става президент на тази държава?!
— Добре, добре! – разпери ръце Спас – Пускам си един месец отпуск и отивам на село при мама. Оттеглям си кандидатурата, само да спрат тия измислици за мен!
— Ха така! Браво! – засмя се шефът му – Знаех си аз, че не си се съвсем чалдисал и ще се разберем! Че то иначе, трябваше да те уволнявам! Не може такъв срам да лепиш на фирмата! Вече петнайсе години работим почтено и си изградихме добро име, а ти изведнъж искаш да го разрушиш! Президент ще ми става той! Пфу, ахмак! Добре, че дойде на себе си!
— Да, да! – кимаше Спас, докато излизаше от кабинета на шефа. Отвън в коридора блеснаха светкавиците на няколко фотоапарата, а някакви нагли журналисти побързаха да му зададат един от друг, по-ужасяващи въпроси. Спас покри главата си със сакото, както бе виждал да правят големите престъпници по телевизора и побягна. Най-после бе разбрал, че за да станеш президент у нас, трябваше да имаш тъмно и срамно минало, да си сбъркан отвсякъде и да мразиш всички, за да си достоен водач на нацията.
Започна предизборната кампания за президент на държавата и де що политически уроди имаше, вкупом се изсипаха от телевизора. Когато към тях се присъединиха Митю – пищова, папа Жан, Златка и Сашка Васева, обикновеният гражданин Спас от втория етаж получи сърдечна аритмия. Той бе инженер по професия, с политика не се бе занимавал никога, но сега се замисли. Щом такива кошмарни кандидати се явяваха с надеждата, че могат да оглавят държавата, или държавата нещо не бе наред, или самият Спас. Той глътна един аспирин, за да поразреди малко кипналата си кръв и въздъхна. Налагаше се да подаде собствената си кандидатура за президент. Нямаше никакви политически амбиции, нито го блазнеше славата или властта, но нали сред всичките тия чучела, бе необходимо да има поне един нормален българин! Нали вече двадесет години хората все с това се оправдаваха – че няма читав човек, за когото да гласуват. И така, речено – сторено!
След две седмици, когато това стана известно, първо съседите му започнаха да шушукат и се подсмиват зад гърба му. После децата подсвиркваха след него като на куче, хилеха се глупашки и бягаха надалеч. Спас естествено се чувстваше неловко, но едва когато шефът на фирмата, където работеше, го извика, той разбра в какви дълбоки води бе нагазил.
— Ти кво, бе Спасе? На президент ще ми се правиш, а? Цирк ще разиграваш значи?
— Не, защо! – опита да се защити инженера.
— Какво, повишение на заплатата ли искаш? Малко ли ти се вижда, че изобщо си на работа, та си тръгнал да резилиш себе си и фирмата?
— Ама аз ....! Просто ми писна вече!
— От какво ти писна?
— Ами все едни такива недомаслени уроди се кандидатират за президент, сякаш нормални хора в държавата няма! И депутатите ни такива, и министрите!
— И ти кво? Ще променяш статуквото, значи?
— Ще го променям! – твърдо отсече Спас. Шефът му звънна на секретарката и тя веднага донесе две чаши с уиски, и голяма чиния, пълна с бадеми. Шефът и Спас се чукнаха, отпиха и шефът въздъхна:
— Къде ще ходиш, бе човек? Къде се набутваш?
— Защо? – повдигна вежди в недоумение Спас.
— Ами щото нито си бил агент на милицията, нито си фалирал банки и предприятия, нито си убивал, изнасилвал и рекетирал! Дори на идиот не си се правил по телевизора! Къде се вреш, не разбирам! Не разбра ли, че нормални хора в тази държава няма? Иначе как щяхме да имаме за управляващи такива смешници? А във фирмата вече тръгнаха слухове за теб!
— Какви слухове?
— Че си бил скрит гей, че си заклал тъща си, преди да се разведеш, че си крал милиони от завода, където си работил по-рано и затова фалирал!
— Ама това ...... сериозно ли? – подскочи Спас.
— Не е само това! След малко ще дойдат от градската кабеларка, да те питат защо редовно си пребивал децата и бившата си жена по-рано.
— Но аз и с пръст не съм ги докосвал! – удължи се физиономията на Спас.
— Те да кажат, че сестра ти.... знаеш, пък ти върви доказвай, че нямаш сестра! Щом си се кандидатирал за президент, не ще да ти е много чист косъма! Досега си бе нормален човек, но откъде да знаем! Може да си прикрит садист или масов убиец! Читав човек отива ли да става президент на тази държава?!
— Добре, добре! – разпери ръце Спас – Пускам си един месец отпуск и отивам на село при мама. Оттеглям си кандидатурата, само да спрат тия измислици за мен!
— Ха така! Браво! – засмя се шефът му – Знаех си аз, че не си се съвсем чалдисал и ще се разберем! Че то иначе, трябваше да те уволнявам! Не може такъв срам да лепиш на фирмата! Вече петнайсе години работим почтено и си изградихме добро име, а ти изведнъж искаш да го разрушиш! Президент ще ми става той! Пфу, ахмак! Добре, че дойде на себе си!
— Да, да! – кимаше Спас, докато излизаше от кабинета на шефа. Отвън в коридора блеснаха светкавиците на няколко фотоапарата, а някакви нагли журналисти побързаха да му зададат един от друг, по-ужасяващи въпроси. Спас покри главата си със сакото, както бе виждал да правят големите престъпници по телевизора и побягна. Най-после бе разбрал, че за да станеш президент у нас, трябваше да имаш тъмно и срамно минало, да си сбъркан отвсякъде и да мразиш всички, за да си достоен водач на нацията.
