Тома Измирлиев
(1895 – 1935)



Обичам те бре, мил народ, обичам те безкрай!
Не знам защо, но тези дни съм просто влюбен в теб!
При таз любов да имаше тъй някакъв колай,
налапал бих, повярвай ми, и теб кат топъл хляб...
Обичам те, народе мой – повярвай без шега!
Не знам защо, но тези дни си толкоз мил и драг,
че искрено готов съм аз да полетя сега
безкористно в юнашки бой за тебе с твоя враг!
А врагове – навъдил бог по всеки кръстопът,
и вътрешни и вънкашни душмани – колко щеш!
Но аз съм с теб, народе мой, напразно те крещят,
доде съм жив аз, никога ти няма да умреш!...
Обичам те, народе мой, и честно се кълна
пред урните спасителни на изборния ден:
Аз цял живот съм любил теб и родната земя,
а ти, народ, поне за днес влюби се някак в мен.
Е, виждаш ли, народе мил, след толкова любов
от теб не ща не знам какво – ни злато, ни имот,
а само днес послушай ти сърдечния ми зов:
пред урните подай за мен свободния си вот!
Изскочи ли довечера един мандат за мен
и стана ли избраник твой набързо жив и здрав,
народе мой, за тебе аз ще пия всеки ден
и здраво ще възседна пак гръбнака ти корав!...