Панайот Иванов

ОТГОВОР НА ЕДНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО –
„КАМЕННАТА КНИГА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ”, ДАЛЕЧ ОТ ИСТИНАТА

В „Послеслова” на своята „Каменна книга на прабългарите”, издадена в София през 1992 г. авторът ѝ проф. Петър Добрев пише: „На привържениците на поддържаната доста време тюркска теория (за произхода на прабългарите – П. И.) оставяме да се опитат да преведат с помощта на тюркските езици поне един от тридесетте надписа, открити в Мурфатлар и Равна и ако им се удаде, да съобщят, че са ощастливили науката с ново откритие.” Досега – вече 19 години – не съм срещал някой наш учен да е отговорил на това предизвикателство...
Когато е чел мурфатларските рунни надписи, ученият е използвал една рунна азбука, съставена от руни и руносъчетания (лигатури), които е извлякъл от току-що посочените рунни надписи. Според господин професора, тя е звукова, което означава, че с всяка руна от нея при писане на прабългарските думи се отбелязва отделен звук в тях, както се пише с кирилската азбука. Езикът на прабългарите пък, според него, бил от групата на древноиранските езици, в това число даже и на акадския, еламския, шумерския.
За разлика от автора на „Каменната книга...” аз в моята работа върху надписите използвам истинската прабългарска рунна азбука, която е сричко–звукова, с всяка руна, от която от която при писане се отбелязва обикновено сричка в прабългарската дума и даже две, ако думата е двусрична като думата „ама”.
Тази азбука за сведение на проф. П. Добрев и на читателя, е изградена в съгласие със закона на звуковата хармония, действал в прабългарския език, според който гласните звукове в прабългарската дума задължително трябва да бъдат или само „твърди”, т. е., „о-у”, „а-ъ” или само „меки” – т.е „е–и”, „я-ю”. Това изискване налагало и руните за съгласните звукове в тях (думите) да бъдат само „твърди” или само „меки”.
Освен това по форма и звукова стойност руните в прабългарската азбука приличат на руните на старотюркската рунна азбука, с която са писали по орхоно-енисейските надгробни паметници от Средна Азия – нещо, което още през 1980 г. бе представила в нарочна таблица археологът Л. Дончева-Петкова в една от своите публикации1. Аз от своя страна към руните в тази таблица само добавих звуковата стойност на орхоно-енисейските руни, в резултат на което се получи една сравнителна таблица /Вж. 1/.
Езикът, с помощта на който ще разкривам съдържанието на надписите, които ще прочета, ще е чувашкия, представляващ съвременна проява на езика на древните волжки българи – котрагите, едно от прабългарските племена от времето на хан Курт Кубраата, т.е., „Курт – баща на обединението”.
В началото на отговора си ще посоча някои слаби страни на „звуковата азбука”, с която работи проф. Петър Добрев. При съставянето ѝ ученият е тръгнал по линията на подобието, т.е., когато някоя руна или руносъчетание от мурфатларските надписи по форма наподобява кирилска буква, той ги снабдява с нейната звукова стойност /Вж. 2/ В други случаи руните и руносъчетанията са снабдени със звукови стойности на букви от аланската, касожката и други азбуки /Вж. 3/. В трети случаи знаци като „сложния кръст” /Вж. 4/ и небрежно начертания кратък Христов монограм /Вж. 5/, ученият е обявил за руни с определена звукова стойност. Има и четвърти – цял мулфатларски надпис /Вж. 6/, с който е написано цяло изречение, е обявен за надпис, с който е написана само една дума – гръцката дума „АНКХЛ”, т.е., „Ангел”.
При това състояние на нещата оставям на читателя сам да прецени доколко прочитът на мурфатларските рунни надписи, предложен от проф. Петър Добрев, отговаря на истината. Първият, на който аз ще спра вниманието си, е с № 9 по номерацията на проф. Веселин Бешевлиев /Вж.7/.2 Преди да го прочете обаче, Петър Добрев го преработва и заедно с това под всяка руна и руносъчетание в новия му вариант с буква от кирилицата обозначава звуковата им стойност /Вж. 8/, с която последните са в неговата „звукова азбука”. Така променен, дешифриран и четен от ляво на дясно, както се четат почти всички мурфатларски рунни надписи, според господин професора, на прабългарски звучи: „УМ ХА или УМ ЦА”, а в превод гласи: „Вярвай в бога!” Прочитът е направен, както вече стана дума, с помощта на източноиранските езици. Разсъждавайки върху неговото съдържание, ученият пише: „Ето защо, може да се предположи, че този надпис съдържа реминисценция от старата езическа религия на прабългарите” и „...вероятно е във връзка даже със зороастризма”.
Защо проф. Петър Добрев е преработил и опростил надписа – не зная. Вероятно е направил това от непознаване начините на писане, използвани от прабългарите. В едни случаи те са кръстосвали руните при писане, в други – са ги вмествали една в друга, в трети – са използвали част от предната руна в думата за дописване на следващата руна в нея, в четвърти – са ги разполагали една под друга или обратно. Според мен, надпис № 9 е написан, както и всички останали мурфатларски рунни надписи с истинската сричко-звукова прабългарска азбука и в оригинал звучи: „ИЛ ДОСУМ ОЛ БАШ АМА”, а в превод гласи: „Вземи или по-точно, Приеми мой другар да станеш, Главна /Божа/ майко!” Както се вижда, това съдържание на надписа далеч не е езическо и още по-малко има връзка с иранския зороастризъм, а си е направо християнско.
Със следващия мурфатларски надпис № 15 по В. Бешевлиев, под всяка руна и руносъчетание в него ученият отново с кирилска буква е посочил звуковата им стойност /Вж. 9/. Според него, с последното е написано едно изречение, говорещо „...за научните интереси, за издигнатите хора сред монасите и богомолците, посещавали скалния манастир”. За господин професора в оригинал звучи: „Е О УОВ 7 ЙУ ДИ”, а в презод гласи: „Подвижните светила 7 са”. Ще отбележа ,че с този си словен състав изречението е твърде трудно за произнасяне. А съдържанието на надписа е друго. Четен с помощта на чувашкия и сродните нему езици, той на прабългарски звучи: „КАРТ ОЛУГ /кръст/ – БАШ ВЕСЪ” а в превод гласи: „Ограждай, велики кръст – начало – край.” За допълнителна информация на читателя думите „начало” и „край” в него са взети от книга „Откровение” или „Апокалипсис” на Св. Ап. Йоан Богослов – Глава 21, стих 6, където пише: „Аз /Бог/ съм Алфа и Омега – Началото и Краят!”
Следващият мурфатларски надпис, който проф. Петър Добрев е прочел, е с № 20. Под всяка руна и руносъчетание в него той отново с кирилска буква е посочил звуковите им стойности. /Вж. 10/. Така разшифрован, надписът, според него, на прабългарски звучи: „ЛЪАНХЕ СИ ЪАН СЕН”, а в превод гласи: „На Ланхо, праведния старец”. Според мен, надпис № 20 е с друго съдържание и на прабългарски звучи: „БАШ АМА И КАРТ, БАШ АМА И КАРТ, И...”, а в превод гласи: „Главна /Божа/ майко, бъди ограда, Главна /Божа/ майко, бъди ограда, бъди...” От това четене на надписа се вижда, че той представлява гореща молитва, отправена към Богородица.
Не мога да подмина без внимание прочита, който този учен прави и на мурфатларския надпис под № 10 по В. Бешевлиев. Под руносъчетанието и руните в него пак с кирилски букви е посочено звуковото им значение /Вж. 11/. В този надпис Добрев прочита гръцката дума „АНКХЛ”, т.е., „Ангел”. В случая с целия надпис № 10, според него, е изписана само една дума. За съжаление, изтината пак е друга. С надписа е изписано цяло изречение. С първото руносъчетание в него /Вж. – 12/ е написана сирийската дума „САЛЪБ”, което означава „кръст”. То е съставено от руните за „твърда съгласна с/са”, представляваща отвесна черта. Следващата руна е за съгласната „твърдо л/ла/лъ” – черта в хоризонтално положение с пречупен нагоре десен край. Последната, най-горна руна в лигатурата, е за съгласния звук „твърдо б”. Тя прилича на главната кирилска буква за гласната „А”. А цялото изречение на прабългарски звучи: „САЛЪБ И ЕКИ САСАПА”, а в превод гласи: „Кръсте, т.е., Христе боже, бъди съгласен с молитвата /ми/!”
Надписът под № 23 по В. Бешевлиев е един от най-разпространените от Мурфатлар /Вж. 13/. Под всяка руна и руносъчетание в него проф. Петър Добрев не е отбелязал с кирилска буква звуковите им значения, а направо пише: „На едно място виждаме голям кръст, а под него следният затрогващ надпис: „О ЕЛТЕ У ОЕМБЪАН” СИОЛЪАН ИОКХ+Е”. В този надпис ученият заявява, че е прочел с помощта на талишкия език – един от иранските езици – следното изречение-епитафия, което в превод гласи: „На Елто скиталеца този гроб е”. Отново сме пред несполука на проф. Петър Добрев. Надписът, в същност е молитва от четири изречения. Първото от тях на прабългарски звучи: „ВАРТА БАШ БАК ЕРТ!”; второто звучи: „ИЛ ВАРТА БАШ КЕМИ!”; третото – „АВ БАШ АМА И ЕБ!”, а четвъртото – „ТАСА+И КАРТ!” Ето и превод на съдържанието им: Мили боже, имай грижата да /ме/ съпътстваш!” „Удостои Мили боже, с внимание гемията /ми/!” „Склони Главна /Божа/ майко, да /ми/ бъдеш от полза или полезна!” и накрая четвъртото гласи: „Честен +/кръст, бъди ограда!”
Мисля, че няма да е коректно да довърша отговора си на предизвикателството на господин професора, ако не спра вниманието на читателя поне на един рунен надпис от първата българска столица Плиска. Той е следният /Вж. 14/. И за проф Петър Добрев в оригинал звучи: „ЙУЙ ДОАНУ” и в превод гласи: „Слънце, към теб е моята молитва!” Ученият го чете от ляво на дясно и на прабългарски звучи: „ИЛ ЕКИПЕ СЕЛЯСЕ” и в превод гласи: „Приеми с въодушевление три, т.е., Троицата!” Съдържанието му, както се вижда, го представя като агитационен призив от времето на нашето покръстване. Той говори, че тогава у нас се е водила и пропаганда сред населението да се приобщи към новата вяра с подчертано желание. Освен това пред него са били разкривани и ползите от нея, което се вижда пък от рунния надпис върху сеемлъчната бронзова розета, пак от Плиска...
В заключение – да си призная – и аз искам истината да е такава, каквато проф. Петър Добрев ни я представя чрез прочита си на прабългарските рунически надписи в своята „Каменна книга на прабългарите” и да се наредя между неговите поддръжници. Но, за съжаление, тя е такава, каквато излиза в резултат на моя прочит на същите надписи.
Следователно учените ни от БАН, към които се обръщам, нека имат добрината да разгледат моя отговор на предизвикателството на споменатия по-горе техен колега и да отсъдят кой от двама ни, наистина „е ощастливил науката с ново откритие”.
Дано дочакам отговора им...

20 юни 2011 г.
Добрич

Бележки:
1. Дончева-Петкова Л. – Знаци върху археологически паметници от Средновековна България – VІІ-Х век. С. 1980, с. 30-31.
2. Beschevliev, V. – Beobashtungen uber die Protobulgarischen Puni-schriften bei Basarabi /Murfatlar/ – В. ИНМВ ХІІІ /ХХVІІІ/, 1977, с. 49-62