ПРОБУЖДАНЕ СРЕД БЯЛО
Георги Калчев е роден на 29.01.1958 г. в Добрич. Следва МИО във ВИИ ”Карл Маркс” –София.През 1985 г. се дипломира като актьор в класа на проф. Ан.Михайлов.След НАТФИЗ „Кр.Сарафов”работи на свободна практика в София и в театрите на Враца, Силистра и Добрич. Започва да пише поезия още като ученик. Неговите стихове са печатани в литературни сборници, вестници и списания. Носител е на голямата награда за поезия на ЕГ „Гео Милев – Добрич и на трета награда на Националния конкурс на списание „Матадор”. Има две издадени стихосбирки – „Небесен лов” и „Рай в ада”. В момента работи над третата си поетична книга.
ЕХО…
Коя е тази каменна река,
пролазила към твоята градина?
Коя неведома ръка
събуди тази дяволска лавина?!…
Расте грамадата от грях
и стига вече до небето.
А ние тънем в тъмен страх –
безкрили ангели… в полето.
Реката от коритото прелива.
Прегазват камъните твоя праг.
Прегазват и прегазената нива.
Затрупват те с гранитен сняг…
А бяхме някога стена
пред твоята разцъфнала градина.
Сега сме разпиляна тишина
сред ехото от бившата Родина…
ПРОБУЖДАНЕ СРЕД БЯЛО
Един внезапен снежен рай
затрупа спомена за миналото лято.
Но зимата е приказка със край
и свършва с първото завърнало се ято…
Снегът е празен Божи лист,
дошъл при нас от небесата.
Изпратен е от Господ чист –
да го изпишем на земята.
Засипани от неочакван Рай,
пробуждаме се сред божественото Бяло.
Денят е приказка с неземен край,
защото през нощта… небето е валяло!...
ПРОБУЖДАНЕ
Ще вляза с бялата си риза
в последния ми земен сън.
Животът не е райска миза
и любовта не е божествен звън,
щом печелившият остава пред вратата
с илюзии в протрития си джоб,
а губещият ще надбягва самотата
и ще залага свободата си до гроб …
Животът не е чиста бяла риза,
а временно преддверие към сън.
Заспивам без спечелената миза,
но ме пробужда ангелският звън…
НЕБЕСНА ДРАСКОТИНА
Момче, момиче и щурец,
и някакво далечно лято.
Без дъх остана малкият певец –
изпя душата си на влюбеното Ято.
Но вече пада първата мъгла
и есента потегля в дълъг поход.
А лятото е само драскотина в паметта
на надживелия безброй сезони небосвод.
Момче, момиче и щурец,
останали в едно далечно лято.
Ще пее в спомена среднощният певец,
но спомен ли е влюбеното Ято?!...
ДЕВЕТИЯТ БРЯГ…
Сърцето има девет бряга –
пристанища за влюбени вълни.
И всеки бряг ръка към тях протяга
през бури, отливи, мъгли.
Ела с вълна от девет нежни бала
при моите открити брегове.
Нахлуй като внезапна синя хала
в самотните ми мъжки светове …
Зад теб са осем изживени бряга.
Стоиш пред прага на последния от тях.
Не се бави, а премини през прага,
преди да се превърне в лунен прах!…
ЕХО…
Коя е тази каменна река,
пролазила към твоята градина?
Коя неведома ръка
събуди тази дяволска лавина?!…
Расте грамадата от грях
и стига вече до небето.
А ние тънем в тъмен страх –
безкрили ангели… в полето.
Реката от коритото прелива.
Прегазват камъните твоя праг.
Прегазват и прегазената нива.
Затрупват те с гранитен сняг…
А бяхме някога стена
пред твоята разцъфнала градина.
Сега сме разпиляна тишина
сред ехото от бившата Родина…
ПРОБУЖДАНЕ СРЕД БЯЛО
Един внезапен снежен рай
затрупа спомена за миналото лято.
Но зимата е приказка със край
и свършва с първото завърнало се ято…
Снегът е празен Божи лист,
дошъл при нас от небесата.
Изпратен е от Господ чист –
да го изпишем на земята.
Засипани от неочакван Рай,
пробуждаме се сред божественото Бяло.
Денят е приказка с неземен край,
защото през нощта… небето е валяло!...
ПРОБУЖДАНЕ
Ще вляза с бялата си риза
в последния ми земен сън.
Животът не е райска миза
и любовта не е божествен звън,
щом печелившият остава пред вратата
с илюзии в протрития си джоб,
а губещият ще надбягва самотата
и ще залага свободата си до гроб …
Животът не е чиста бяла риза,
а временно преддверие към сън.
Заспивам без спечелената миза,
но ме пробужда ангелският звън…
НЕБЕСНА ДРАСКОТИНА
Момче, момиче и щурец,
и някакво далечно лято.
Без дъх остана малкият певец –
изпя душата си на влюбеното Ято.
Но вече пада първата мъгла
и есента потегля в дълъг поход.
А лятото е само драскотина в паметта
на надживелия безброй сезони небосвод.
Момче, момиче и щурец,
останали в едно далечно лято.
Ще пее в спомена среднощният певец,
но спомен ли е влюбеното Ято?!...
ДЕВЕТИЯТ БРЯГ…
Сърцето има девет бряга –
пристанища за влюбени вълни.
И всеки бряг ръка към тях протяга
през бури, отливи, мъгли.
Ела с вълна от девет нежни бала
при моите открити брегове.
Нахлуй като внезапна синя хала
в самотните ми мъжки светове …
Зад теб са осем изживени бряга.
Стоиш пред прага на последния от тях.
Не се бави, а премини през прага,
преди да се превърне в лунен прах!…
