ДЖЕМ СЕШЪН
Валерий Станчев – Чомбе
1
Виждал съм те, в спомена те имам,
но къде – не помня, ето на.
Все пак неуверено ти кимам,
даже се усмихвам настрана.
Пет минути трае тази тайна,
тайна ли е всъщност – дявол знай!
Просто съм те срещнал най-случайно,
две-три думи казал съм комай.
Паметта не ще да ми помогне.
И не се измъчвам вече аз…
Ала някой друг те е запомнил,
ще те помни той до сетен час.
2
На любовта в щастливата верига
познах блаженство, много горест пих.
Щастлив съм ако във тази книга
прибавя аз поне едничък стих.
Любов такава търсиш, че дори
мигът от нея да е чисто злато.
Но срещнеш някой ден жена, която
душата ти без време състари.
Тихомир Димитров
АКО БЕШЕ ТУК, ПРИ МЕН...
Щях да извадя мента
От хладилника
И с леден език
Щях да те обходя
Цялата
Щях да вдишвам
После да издишвам
Топло-студено-топло-студено
Докато изгубиш края
С грапав език
Върху зърната
Твърди като копчета
Намокрени от устните ми
Щях да проникна в теб
Много бавно
Докато задърпаш тялото ми
Като хлапе
Новогодишния си подарък
Щях да плувам в теб
Тихо щях да им говоря
На потните коси
Върху гърба ти
Нежно щях да ги целувам
Ако беше тук, при мен...
Тони Телалов
ДЖЕМ СЕШЪН
този джаз се случи в петък вечер
с поглед по бутилка и китара
на която бях обърнал гръб
чувах пръстите потърсили спасение
чувах как кървят по своя път
пръстите и звуците и часовете
моя лична нежна самота
на бармана поръчах питие
за всеки посивял клавиш
и когато утрото настъпи
бях готов за всичко друго
само не за неговата светлост
бях възкръснал непрогледен блус
бях кръвта на часовете
звуците и пръстите които
музикантите затвориха в калъф
ТИХО
тихо дъвча тихи мисли
тихо сам се надпреварвам
тихо пъча гола гордост
тихо болки компенсирам
тихо костите ми протестират
тихо вярвам в тихо бъдеще
тихо “тача и милея”
и умирам тихо
тихо Господ ми обръща гръб
Маргарит Жеков
ПРОЗРЕНИЕ НА ЙОАН В ПАТМОС
Навсякъде еднаква е съдбата –
оставаш в себе си не с хората или с нещата,
а само насаме със светлината.
ХЛЕБАРНИЦА
„Научи ни така да броим дните си щото да си придобием мъдро сърце.”
Псалм 90:12
Подобно стих е сбрала цялата ни анонимност.
За щастие вратите и не охранява никой.
Тя прави праведни и грешни в миг неразличими.
За нея е еднакъв на гладуващите хрисимият викот.
Квартална хлебарница, посолство на лятото,
което се мести, прогонено от непосилен наем.
Но ние не дните, а парите си пресмятаме
и за Дарителя на мъдростта нехаем.
Еднички простосмъртните дочакват оня час тъй ранен,
когато блясъкът на хляба ни е още млад.
И само разпнатите и възкръсналите длани
различават алчността от всеки честен глад.
1
Виждал съм те, в спомена те имам,
но къде – не помня, ето на.
Все пак неуверено ти кимам,
даже се усмихвам настрана.
Пет минути трае тази тайна,
тайна ли е всъщност – дявол знай!
Просто съм те срещнал най-случайно,
две-три думи казал съм комай.
Паметта не ще да ми помогне.
И не се измъчвам вече аз…
Ала някой друг те е запомнил,
ще те помни той до сетен час.
2
На любовта в щастливата верига
познах блаженство, много горест пих.
Щастлив съм ако във тази книга
прибавя аз поне едничък стих.
Любов такава търсиш, че дори
мигът от нея да е чисто злато.
Но срещнеш някой ден жена, която
душата ти без време състари.
Тихомир Димитров
АКО БЕШЕ ТУК, ПРИ МЕН...
Щях да извадя мента
От хладилника
И с леден език
Щях да те обходя
Цялата
Щях да вдишвам
После да издишвам
Топло-студено-топло-студено
Докато изгубиш края
С грапав език
Върху зърната
Твърди като копчета
Намокрени от устните ми
Щях да проникна в теб
Много бавно
Докато задърпаш тялото ми
Като хлапе
Новогодишния си подарък
Щях да плувам в теб
Тихо щях да им говоря
На потните коси
Върху гърба ти
Нежно щях да ги целувам
Ако беше тук, при мен...
Тони Телалов
ДЖЕМ СЕШЪН
този джаз се случи в петък вечер
с поглед по бутилка и китара
на която бях обърнал гръб
чувах пръстите потърсили спасение
чувах как кървят по своя път
пръстите и звуците и часовете
моя лична нежна самота
на бармана поръчах питие
за всеки посивял клавиш
и когато утрото настъпи
бях готов за всичко друго
само не за неговата светлост
бях възкръснал непрогледен блус
бях кръвта на часовете
звуците и пръстите които
музикантите затвориха в калъф
ТИХО
тихо дъвча тихи мисли
тихо сам се надпреварвам
тихо пъча гола гордост
тихо болки компенсирам
тихо костите ми протестират
тихо вярвам в тихо бъдеще
тихо “тача и милея”
и умирам тихо
тихо Господ ми обръща гръб
Маргарит Жеков
ПРОЗРЕНИЕ НА ЙОАН В ПАТМОС
Навсякъде еднаква е съдбата –
оставаш в себе си не с хората или с нещата,
а само насаме със светлината.
ХЛЕБАРНИЦА
„Научи ни така да броим дните си щото да си придобием мъдро сърце.”
Псалм 90:12
Подобно стих е сбрала цялата ни анонимност.
За щастие вратите и не охранява никой.
Тя прави праведни и грешни в миг неразличими.
За нея е еднакъв на гладуващите хрисимият викот.
Квартална хлебарница, посолство на лятото,
което се мести, прогонено от непосилен наем.
Но ние не дните, а парите си пресмятаме
и за Дарителя на мъдростта нехаем.
Еднички простосмъртните дочакват оня час тъй ранен,
когато блясъкът на хляба ни е още млад.
И само разпнатите и възкръсналите длани
различават алчността от всеки честен глад.
