Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЖИВОПИСНИ ОТРАЖЕНИЯ НА ДВА СВЯТА"

ЖИВОПИСНИ ОТРАЖЕНИЯ НА ДВА СВЯТА

През август художничката Радостина Доганова, която живее и твори в Братислава, откри самостоятелна изложба в родния си град Добрич. Това е първата изложба на художничката в България откакто е заминала в чужбина преди 15 години. Експозицията е озаглавена „Отражения“.

Радостина Доганова е родена в Добрич. След като завършва образованието си в Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, продължава да учи в Националната художествена академия при проф. Андрей Даниел. От 1996 г. следва в Академията за изящни изкуства в Братислава, Словакия, където завършва през 2001 г. в класа на проф. Ян Бергер. Миналата година завършва докторантура в същата академия. Има самостоятелни изложби в Германия, Словакия, Австрия, както и редица участия в колективни експозиции. Омъжена е, има двама сина – на 4 и 10 години.

— Нека започнем с това, как попаднахте в Братислава, Словакия?
— Бях студентка във втори курс в Художествената академия при проф. Андрей Даниел, когато родителите ми решиха да заминат за Братислава. Избрах да замина с тях. Случи се така, че ми предложиха да се прехвърля и да продължа образованието си в Академията за изящни изкуства. Бях посрещната прекрасно от моя професор – Ян Бергер, и се чувствах чудесно в Академията. Проф. Бергер говореше с много добри чувства за България, разказваше своите спомени, когато е идвал тук като млад преподавател – за морето, Рилския манастир, Боянската църква. Говореше с изключително умиление и същевременно с такова уважение към българската култура, изкуство, история... Ето защо още в началото там аз се почувствах като у дома си.

— И все пак решихте да останете там...
— Да, когато се чувствате добре, когато ви уважават и имате възможност да работите и да напредвате в желаната от вас посока, тогава обиквате мястото, което ви дава тези възможности. Създадохме семейство, родиха се и децата ни...
Мисля, че последните 15 години в Братислава бяха от голямо значение по отношение на творчеството ми. Има много универсални неща в изкуството, които се препокриват, но все пак то притежава и локални характеристики. Имах възможността да се запозная с хора с друга чувствителност, с друг начин на изразяване. Това ми отвори вратата към нови експерименти, към нови творчески търсения. Едно развитие, което следва своя ход в друга атмосфера, в различна културна среда.
Знаете ли, човекът – пътешественик, който е напуснал границите на родината, от една страна се чувства по-свободен да търси себе си, своя облик в огледалото на останалия свят, света на „другите”... но, от друга страна – той е принуден да осъзнае своята духовна принадлежност, своята културна идентичност. Няма как да не се обърне към корените си... Това е един естествен път от миналото към настоящето. Аз не вярвам, че хората, които бягат от корените си, са щастливи в чужбина.
Така се случи, че вече няколко години интензивно работя с българската общност в Братислава и нямам чуството че България е далече. Даже понякога имам усещането, че живея в две държави. Често се шегуваме, че където и да отиде, българинът си създава една малка България, за да си припомня „вкуса и миризмата на дома”...
Как беше, нещо като „балкански синдром” в чужбина...
Освен това непрекъснато поддържам връзка с България, пътувам. Дистанцията между две географски точки в днешно време е много „скъсена” балгодарение и на новите технологии – интернет, телевизия...

— Какви чувства Ви вълнуват при откриването на „Отражения“ – първата Ви самостоятелна изложба в България и Добрич, подредена в нашата Художествена галерия?
— За мен тази изложба е в известен смисъл допирна точка между двата свята, в които живея, тук и там. Всяко лято идвам със семейството си, но за пръв път се връщам цяла – с изкуството си, с мислите и преживяванията си, с моя творчески облик. За мен е важно, че съм в Добрич, че съм в България с картините си. Като че ли с тази изложба, с представените творби свързах моите два дома.

— Защо точно „Отражения“?
— Някакси водата се превърна в символ за мен в последните години. През Братислава минава река Дунав, която тече към България. Аз свързвам тази река с пътя към къщи. Всеки ден я пресичам и мислено изпращам водата към дома. Това е една непрекъснато течаща водна „жива” връзка с България. Водата присъства и в моите творби, в моето изкуство. Нека го наречем едно „пътуващо духовно отражение”... Всички картини носят моите откровения и са отражения на преживяванията ми, един филтър, през който се пречупва видяното...

— По-лесно ли е в чужбина за хората на изкуството?
— За хората на изкуството никъде не е лесно. Много от тях едновременно с това работят и в други области, за да могат да се издържат. Това е едно непрекъснато търсене и борба да се представиш, да намериш подходяща публика, купувачи. Пазарът за изкуство е сложен... и вероятно е истина, че от изкуство не се забогатява... Чрез изкуството обаче човек може да се чувства по-свободен, по-истински... Невероятно е усещането, когато видиш как цветната материя, боята върху платното, се е превърнала в картина, в нова реалност... и разбираш смисъла на направеното, на сътвореното.

— Дъщеря сте на художничката Гинка Димова. Тя ли Ви повлия да тръгнете по пътя на изкуството?
— Безспорно. Не съм била поставяна в ситуация някой да ме подтиква към нещо, без аз да го желая. В семейство, където има творци, нещата се случват спонтанно. Човек израства с картините, с боите и приема това като една житейски отредена роля, една наследена творческа философия.

— Имате ли желание един ден да се върнете за постоянно в България?
— Убедена съм, че когато дойде време за това, веднага ще тръгна обратно. Честно казано, аз нямам усещането, че съм заминала окончателно. България винаги е в мен, колкото и тривиално да звучи тази фраза. Имам силна емоционална връзка с нашата природа, особено с Добруджа, с безкрайното небе, със земята, с огромните полета пшеница и слънчогледи... Няма други такива полета. И това не е просто носталгия, а откровено дълбоко вътрешно чувство.

— Имате двама сина, поощрявате ли ги да се занимават с изкуство?
— Не ги насилвам. На възрастта, на която са, те имат свой собствен начин на изразяване. В днешно време децата боравят с палитра от всякакви изразни средства – танц, рисунка, компютри... Забелязвам, че синовете ми имат склонност към изобразителното изкуство, но те сами ще определят дали искат да се занимават с това. Изобразителното изкуство е в известен смисъл плод и на интелектуална зрялост. На този етап те просто трябва да бъдат спонтанни, да получат запас от всичко – от изкуство, спорт, езици и т.н.

— Бихте ли ни разказала за доктората, който сте защитила през 2010 г. в Академията за изящни изкуства в Братислава и който е по темата за българската съвременна живопис.
— Това е една друга допирна точка между моите два свята, поредното „отражение”... Имах необходимост и възможност да представя част от културата на родината си. Темата включва някои тенденции в съвременното изкуство и най-вече на сцената на живописта в България през последните няколко десетилетия. Проучването бе дълго и трудно. Това е един опит за представяне на някои актуални проблеми в изобразителното изкуство. Проучване през погледа на творец, който вече 15 години живее в чужбина. Темата включва както традицията така и иновациите в българската живопис (ако мога така да се изразя с две думи). Опитах се се да опиша някои аспекти на българското изкуството през 80-те и 90-те години, както и да представя съвременни млади автори. Вярвам, че имам своя скромен принос за това, нашето изкуство да бъде добре посрещнато и разбрано в Словакия.

— Госпожо Доганова, освен че се занимавате с изкуство, знаем че сте свързана и с Българското училище в Братислава. Преди няколко години се ангажирахте активно с каузата за неговото запазване. Как се развиха нещата?
— Днес Българското училището продължава да съществува. Създадохме организация, гражданско сдружение, което обединява родители и приятели на българската култура, за да можем да работим по-ефективно за развитието на училището. Вече повече от 10 години подкрепяме дейността му, даряваме средства за закупуване на учебници, награди за децата, финансирахме част от ремонта на сградата. Стараем се да създадем по-добри условия за качествен образователен процес.
През 2008 г. създадохме Българска детска градина. В момента в градината има повече от 30 деца. Мисля, че поехме големи ангажименти и отговорности като учредител на детската градина, която е регистрирана според словашкото законодателство като целодневно учебно заведение. Същевременно се чувствам удовлетворена, когато виждам щастливите деца и доволните родители...
За съжаление, все още не знаем какво ще е бъдещето на училището ни. Надявам се, че Министерството на образованието, младежта и науката ще намери най-правилния път за неговото запазване и развитие в положителна посока.

— Как бихте искали да завършим нашия разговор? Какво още не успяхме да кажем?
— Бих искала да благодаря на хората, които ми помогнаха да организирам изложбата в Добрич и най-вече на кмета на града госпожа Детелина Николова за любезната покана да гостувам в нашата прекрасна галерия.

В-к ”Нова добруджанска трибуна”

Радостина Доганова на откриването на изложбата си „Отражения“

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево