Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕТАТА СТИХИЯ"

ПЕТАТА СТИХИЯ

Румяна Николова е родена е на 19.12.1955 г. в гр. Пловдив. Издадени стихосбирки: „Отблясъци вечност” – 2006 г., редактор – Минко Танев. „Петата стихия” – 2010 г., редактор – Гриша Трифонов. Член на Дружество на пловдивските писатели от 2006 г. Един от основателите на литературен кръг „Квант и приятели”. За нея поетесата Рада Александрова казва: „Поетичните ѝ търсения са предизвикани първоначално от дълбокото проникване в тайните на Вселената, натрупания опит от това и умението ѝ да разкрива сама знания за звездите, Земята и хората. В мъдростта на нейните поетични блянове доминира силната емоционална връзка с невидимия и видимия свят, от които черпи своите неповторими образи.”



* * *

Задъхано от маратон към бездната,
забави пулс сърцето.
Тиктакането си свери с часовника вселенски.
До звездна яма в миг погълна всички запетаи
между галактики, между епохи.
Разкършиха снаги космични струни
със тътен на хорали първозданни.
И бавно се стопиха всички сенки.
И бликна спомен – светлина –
Ден ПЪРВИ.





* * *

Живот–трамплин,
изстрелваш ме без дъх
към висини кристални.
И връщаш ме обратно – бумеранг –
не ми оставяш
миг за размисъл.
Искра – заряд
бушува дива
от ад към рай, от рай към ад.
Всемир от обич
нагнетен е в мене,
И чака да се пръсне всеки миг.





* * *

Земята в кръг ни върти
и вечността ни подканя.
Звездни карти търсят
небесния миг.
Земетръс преподрежда
мечтите ни
и се срещаме
в най-светлото кътче –
Родина.





* * *

Омаята си майски ден
над Ситово изсипа.
Там пъпът ми е посаден
там някъде – около Ситово.
Там Майчица Родопа пак
до днес ме кърми и покръства,
а духне ли ветрецът благ,
с прашец от борове ме ръсва.
Но ето, някак, изведнъж
Родопа дивно побелява –
суграшица наместо дъжд
сам Бог посипал е тъдява.
Небето ни е на крака,
и Господ миром ни се моли,
а ние, Боже, как така
държим душите си в подмоли?

/Ситово е свещено сито, което пресява душите, защото носи името на Сит. Сит е третият син на Адам и Ева, който е безгрешен. Освен това вечната любима на Рама е Сита. Всеки който мине оттука, може да се насити от тази благодат на Ситово./





ПЕТАТА СТИХИЯ
 
„О, аз ще извикам някой влюбен поет...
от бездната на своето безумие да изкара образ...”
Х. Хайне
Стихии те въртят изкъсо –
порой звезди, съдби и прах.
Стихийно стихваш във стиха си
разгреховяваш всеки грях.
Претърси пропастите звездни,
титани и предци свести.
Във рая бе, във ада слезе,
и възкреси ги твоят стих.
Поете, с лудост се поръси!
И лунен диск над теб свисти.
Стихии ни въртят изкъсо,
ала и ние ги въртим.





* * *

тъга
от виното отпиваш
виновъртеж
спиралата развива
и всяка глътка
връща те назад
назад
към грозда кехлибарен
към завръза свенлив
към лозовия корен
към устните
изтръпнали от благослов.

Румяна Николова

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево