ЗАВОИ НА ШЕГАТА
ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
Поет. Отговаря за хумора и много други.
Роден е 1939 г. в село Видно, Каварненско. Има агрономическо образование, но е поет по душа. Работил е като журналист във в. "Добруджанска трибуна". Има осем сборника с лирика и сатира. Хроникьор на Бохемските вечери в Миновото кафене. Има двойник - Стихоплетец Добруджански.
Последни 5 статии от ГЕНЧО ЗЛАТЕВ
/Малка поема/
Отдавна ме тресе духовен глад.
Такъв голям, че в тонове се мери.
Саклет ме хваща вече в този град.
Зарязвам го и тръгвам за Америка.
Какво съм в Добрич аз?! Едно щурче.
Гъдулка прашна на таван, без струна.
Което в пряка дума ще рече:
за мене няма сцена и трибуна.
Не ме задържат тука демократите.
Омръзнаха ми с приказки, с безбожности.
Затуй забивам, гмуркам се във Щатите,
в страната на големите възможности.
Издул съм куфарче със стихове.
Приготвил съм си връзка, бяла риза.
Ню Йорк сънувам вечер с часове.
Посланик Уорлик ми издейства виза.
Ракета ще възседна вместо кон,
зобена с керосин, а не със слама.
И ще се приземя във Вашингтон
сред кабинета на Барак Обама.
Ще бъде миг, по-сладък от халва.
Ще съм вулкан от стихове крилати.
И ще узнае щатският глава
какъв талант е всъщност Генчо Златев.
Ще се отбия и във Холивуд,
обсебен от метафорна амнезия.
И нека да ме смятат, че съм луд,
Но ще ги шашна с моята поезия.
Ще бъде всичко окей, няма спор.
Ще се пръждосат мисли, сенки тъмни.
Ще грачим с гарвана на Едгард По,
Докато над земята се разсъмне.
Ще светя във редеещия здрач
със словото, с лиричната си прежда.
И най-високият небостъргач
на лилипут до мене ще изглежда.
Поет съм аз, поет със пет звезди.
Със лукс, с дизайн всеки покорил.
Уверен съм, това ще потвърди
на всеслушание и Драгомил,
оставил във просветата следа
със педагогика и със фантазия.
Да, същият – на колело, с брада,
учител във езикова гимназия.
За нас животът е една борба,
борба духовна, с патос възрожденски.
Еднакви сме, еднакви по съдба:
аз огнен стих, а той критик вселенски.
Ще влезем с бодра крачка във Едем,
далеч от дилетанство и халтура.
Това е първият такъв тандем
във досегашната литература.
Но нещо ме възпира да съм в странство.
В мазата шушне буре с медовина.
Затуй отлагам свойто емигранство
до другата, до идната година.
Във Добруджа съм със гигантски ръст.
Величие съм, истинска върлина.
Оставам с корена си в тази пръст,
приятели, със вас съм до амина.
Да, САЩ са дестинация добра.
Страна обширна, щедра, шекерлия.
Но ще ми липсват родните пера.
С кого ще жуля своята ичкия?!
Във тая равнина съм се родил.
Край мен сте вие, всички мои близки.
И друго – никога не бих сменил
буркан липа за чаша със уиски!!!