Валентина Добринчева


Текнали са девет чешми
девет чешми с бистра вода
сред Добруджа в равно поле,
сред селото нов Царевец,
нов Царевец, стар Каралез...

Авторската песен “Текнали са девет чешми” на свещеник Павел Атанасов
 
 
Определенията “сладка вода” и “горчива чешма” са останали в Добричко отдавна – оттогава, когато водата се е носела от съседни села с каруци и се е ползвала пестеливо. Добрич и сега не е оазис и обяснимо е сред градовете с най-скъпа вода в България, тъй като богатството се извлича от подпочвени източници, основно в районите на Шабла и село Батово. Инак през града минава река, но тя се нарича Суха и не създава особена романтика, а по-скоро проблеми, задръствайки се с боклуци. Има вид на канал, но не Canale Grande. Дори детска лодка трудно потегля нанякъде в мрачните ѝ въртопи. Любопитно е, че в центъра на града има извиращи подпочвени води, които се изпомпват ежедневно, за да не се събират в нелицеприятни гьолове. Водата се изнася от мястото с цистерни и с нея се поливат градинките, или се използва за миене на улиците.
Вода в Добрич ожаднелият пътник може да пийне в градския парк. Там бликат три чешми («чешм» на персийски значело «око»). Едната е още в началото му, каменна, с четири чучура и кръгло корито. Допреди 20 години на върха ѝ бе разположен закръглен херувим на един крак. След като през 90-те години на миналия век той се дочупи, беше заменен с подобие на шишарка или жълъд от варовик. Чешмата е с кранчета, които хората все развалят и затова вместо четири чучура, с мъка работят само един или два, които се опазват трудно от вандалски набези и детски игри.
„Пусни – спри“ е и чешмата по-надолу в парка. Там също от четири, се грижат само за един-два течащи чучура. Тя бе преместена през 2008 година от Ротари клуб – преди беше до стадиона. Каменна е и също много красива.
Вода се лее както едно време само от чешмата в тенис комплекс «Изида». Там ценната течност се бълва от три фонтанчета, но архитектурата е семпла и съвременна. Явно собственикът има отнякъде водоизточник, защото освен за пиене, при него вода се лее и за поливане на истинска английска морава от райграс, която е любимо място за майки с деца, както и за кортовете.
Най-новата работеща чешма в Добрич е „Елкината“. Изградена е от поетесата Елка Няголова и съпруга ѝ – художника Валери Пощаров през 2008 г. Под нея има кладенец. Намира се в Попската градинка – пред Етнографската къща и храм „Свети Георги“ в центъра на Добрич.
За съжаление, от повечето каменни „очи“ на Добрич зее само празен черен поглед. В равнината на Сали Яшар, никой вече не държи да стори себап и да изгради чешма преди да го е постигнал краят му. Това за мюсюлманите например е задължение и привилегия. А именно една „тяхна“ чешма е пресъхнала – тази до Районното мюфтийство. Традиционно е умиването, наречено абдест преди всеки намаз*, като последният се изпълнява пет пъти на ден. Замисълът е вярващите да се умият добре и основно преди молитва. Мюфтийството не е действащ храм, но там се извършват и религиозни ритуали. Може би точно с тази мисъл е била съградена тази чешма там преди години. Тя се намира в Етнографския комплекс „Стария Добрич“, където има още един пресъхнал източник на вода – точно след входа – срещу геврекчийницата. Аз помня как като дете отпивах сладка студена течност от този чучур – с меден черпак, който висеше на верижка на тялото на чешмата и никой не го крадеше постоянно, както взеха да правят сега мургавите ни съграждани с буквите по паметниците например. В края на 2007 г., директорите на общински дружества са предложили на кмета да възстановят тази чешма. Добрата идея била одобрена, но си останала само идея.
Ослепяла чешма има и до Дом-паметник „Йордан Йовков“ – през улицата. Тя е била построена в началото на 19 век – около 1810-1815 г., от Иван хаджи Вълков, който е бил много тачен и от българи и от турци. Преди Освобождението 1878 г. тя е била по-примитивна, като кайнак (малко изворче), но по-късно турците я превърнали в чешма. Старите добричлии я знаят като „чешмата на Иван хаджи Вълков“. Богатият и благодетелен добричлия живял в къщата, където сега е домът на скулптора Никола Богданов, а до църквата „Свети Георги“ са се простирали имотите му. Дарил е от двора си за построяването на храма и камбанарията. Водата на тази чешма идва от село Кара курт или днес – Приморци – това е най-хубавата вода в Добрич, заедно с тази, с която се е снабдявала горната махала – идваща от изворите на Света Марина.
Водата на всички стари чешми в Добрич спира да тече при водоснабдяването на града през 1952 г., извършено съгласно 236-о министерско постановление за преобразяване на Добруджа. Тогава е изградена водоснабдителна и канализационна мрежа. Някои от чешмите са текли още няколко години – до към 1956 г.. Местата на повечето дори не личат сега.

Спомнете си за тях в разказа на краеведа Веселина Малчева:

В града имало много кладенци – на две-три къщи се падал по един, който бил ползван от живеещите, свързани с комшулук (вътрешни вратички). Голямата част от тях били с горчива вода, която не става за пиене и готвене, и била използвана за миене, къпане и пране, но имало и с много хубава и сладка вода – най-вече около Хаджи Вълков и на мястото на Етнографската къща – до дома на Никола Друмев, който се намирал там. Неговата фамилия са видни банкери, лихвари, търговци.
Много кладенци имало и в горната махала, която започвала от конака – сега сграда на община Добричка, и отивала нагоре към църквата „Света Троица“, до булевард „Добруджа“. Махалата се наричала Джевизлика (всяка къща е имала по един орех в двора, а на турски „джевиз“ е орех) и била чисто българска – никога нямало турци и цигани в нея. Къщите били свъсени, по котленски модел.
През румънско време (1913-1940 г.) в Добрич се носела прясна вода сутрин и вечер от село Кара курт, която се продавала от големи бъчви, около 500 литра, сложени в каруца. Търговците били различни по райони и се наричали „саки“. В къщите имало гюмове – алуминиеви мивки с канелка, които за по-удобно се пълнели с вода за миене, а казани и бъчви се зареждали от кладенците – за пране.
До Етнографската къща имало кладенец с каменно корито и беседка. Той бил затворен през 1961 година.
Чешмата в началото на Градски парк „Свети Георги“, която е с четири чучура, каменно корито и скулптурна фигура по средата, не съществувала преди водоснабдяването на Добрич, а е изградена по-късно и е свързана с водопровода. В парка имало кладенци в района до Природо-математическата гимназия, оттам се снабдявали с вода бирарията, известна като казиното, сега – сграда на Историческия музей за временни експозиции.
В Етнографския комплекс „Стария Добрич“ има две чешми – пред гевреците и до мюфтийството. Първата е на място, където имало хан, известен като Наковия хан. Отсядащите, пристигащи с каруци, ползвали тази чешма с хубава вода. Когато построили комплекса – преди 31 години, искали тя да работи и я запазили първите две-три години, а водата се пиела с метален черпак. Втората е от края на XVIII-и, началото на XIX-и век, била до джамията, построена от турците, макар и не с най-сладката вода. Някои свидетелстват, че водата там е изворна. След събарянето на минарето, сградата била използвана за музей – там била зала “Възраждане”.
Друга чешма в долната махала е тази на пазара, която работи и сега, а коритото ѝ е напълно запазено. Тя също е стара турска чешма, защото там има джамия. Водата е хубава, както в целия този район на долната махала – от градския парк, църквата “Свети Георги”, до пазара. За разлика от северната част от града, където са горчите чешми.

ГОРЧИВИТЕ ЧЕШМИ

Тази от тях, която е останала до ден днешен – до Хуманитарна гимназия, е много стара. Там имало една къшла – животновъдна ферма, на богат турчин, който имал над хиляда овце и много крави. Отначало бликало малко кайначе – изворче, което се ползвало от търговците на добитък, които продавали на животинския пазар – пред сегашния Диагностично-консултативен център 2. Постепенно кайначето се затлачва и изгубва, до момента в който се заселва в района турчинът на име Ахмет Сеид. Той имал нужда от много повече вода, отколкото му предлагало мочурливото място. Отначало поял добитъка си във вадичките наоколо, но те не му били достатъчни, защото трябвало животните да лочат по два-три часа. Един ден открил това изворче и като го разровил, бликнала силна струя. Тогава той решил да построи там чешма за животните. Прави го през 1809 година. Били са осем каменни корита, с една курна, но тя течала толкова обилно, че целият град ходел да пере на последното корито, което е било по-голямо, юргани, черги и одеала. Простирали ги наоколо и ги прибирали почти изсъхнали с каручка или магаренце, каквото имат за превозване. Там перяли преди продажба и вълната от съседната махала „Саите“ (от думата „сая“ в мн.ч. – б.а.). От чешмата сега са останали три-четири корита, но вече водата не тече обилно.
В този район, заради плитката вода, която извира, са били наредени зеленчуковите градини на града.

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ВЕЧЕ ЧЕШМИ

Каменна чешма имало до община Добрич – срещу някогашното училище „Райко Цончев“. Там били къщите на братя Марчеви – Иван и Стойко (в Стойковата сега е банка „Алианц“). Тя също била с черпак и учениците пиели вода. Съществувала докато съборят училището.
Друга, която била много известна, е турската чешма до конака – сега там е община Добричка, на която по-късно са достроени двете крила. Когато изграждали основната част на сградата, в началото на XIX-и век, чешмата била от северната страна – т.е. зад сградата. След като съборили зандана от западната страна, румънците създали парк с люляци и каменна ограда (сега там е бившето кино “Добрич”). В него е преместена и чешмата – на мястото на сегашното заведение “Кестена”. Била с черпак на железен синджир, с хубава сладка вода. Била вписана в каменната ограда и течала денонощно. Живяла е до 1970-1975 година.
Имало и “дълбока чешма” – с хубава питейна вода, но на ниско, слизало се в нея по седем-осем стъпала. Намирала се пред паметника на Стефан Караджа – където сега през улицата има малка алея с дървета. Била е използвана от целия район, а в румънско време било направено водохранилище около 1000 – 2000 литра, циментирано с плоча отгоре – запас, откъдето напоявали градинката. До 1956 г. и там имало изнесена тръба с кран.
Чешма имало и на ЖП гара Юг. Тя е каптирана и вдигната за ползване, когато е строена гарата – 1910 г.. Била на перона – за пасажерите, и им давала много сладка вода, идваща отново от Света Марина. Спряна е около 1990 г., когато завършил строежът на новата гара, и после са направени две чешми в двата края на новия перон, които вече са от водоснабдителните тръби на Добрич.
Малък червен знак доскоро показвал и къде е бил сладкият кладенец до ресторант “Лозина”, на втория път на местността Гаази баба – основно турска махала. Този кладенец бил превърнат в помпа през 1930 г. от фабриканта от маслобойната Георги Дамянов, чието лозе било там. Построили и едно кафененце, където да се отбиват лозарите – да пият хубаво кафе и сладка вода…


“Достигнал дотук, Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, истинско безкористно благодеяние, което да засегне повече хора, да надживее много поколения. Това, което мъдрите побелели старци, които той някога беше слушал да приказват, наричаха себап. И идеше му на ум тогава за Мурад бея от Сърнено, който беше направил прочутата Каралезка чешма. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.” – казва Йовков в разказа за Сали Яшар “Песента на колелетата”. И много други неща за правенето на добро на другия казва Певецът на Добруджа, а Сали Яшар е човек, който вече е направил голямо благодеяние, а сън не спи, за да мисли какво благодеяние да направи. Има ли сега такива хора, които да правят нещата така, че да ги поздравяват с уважение на улицата и да ги споменават дълги години напред. Защото чешмите са само едно от многото неща, чакащи себап в Добрич. Дали ще прогледнат някога?

Б.а. Докато излезе този материал, се оказа че в центъра на Добрич - на площада срещу естрадата, ще се издигне нова чешма - дарение от Лайънс клуб. Тя ще бъде с три чучура - за възрастни, за деца и за хора с увреждания...