Сашо Серафимов

Кольо Чалъков е роден на 10.12.1941 г. в с. Бежаново, област Добрич. Завършил e юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Печата стихове, афоризми, хумор в местния и национален печат. Издал е кни­гите: „Фитил за подпалвача“/ 1993/ и „АЕС“ /2001/ – хуморис­тични, сатирични стихове, афоризми и епиграми; „Копнеж за лято“ /2003 / – лирика; „Утре е празникът“ /1999/; „Упование“ /2000/ и „Вяра“ /2005/ – религиозна лирика; „Добре дошли в деня“ /2006/ – книга със стихове; “Кокичета пробиват ледо­вете” /2006/ поезия/; “Говоря на шапката си” /2006/ – хумор; „Живея с ръка на сърцето” /2008/ – поезия. В края на минала­та година поетът отпразнува своята седемдесет годишнина.


Животът е просто нещо. Появяваш се в прегръдките на мама, после прохождаш, откриваш пътищата, объркваш пътя си, блъскаш се в заблуди и недо­верия, намираш островче на радостта и вярваш, че си открил вечността, но стоиш известно време там и пак залиташ в неизвестна посока. И всичко се повтаря. И се оказва, че животът даже и в тази си сложност е все пак просто нещо, защото само с най-обикновени думи може да се обясни. Като че ли така си мисли и лирическият герой в поезията на Кольо Чалъков , затова и така неофициално разговаря с читателя, без да фамилиарничи, без претенции, а като човек , който за малко те спира, само да ти поиска огънче. После те заприказва, после без да иска, ти заговаря за неща, които се случват само в приказките, после... и после усещаш как всяко нещо – вещ и чувство около теб, се обгръщат със светлина, защото си си въобразил, че всеки човек носи душа.
Да, ние зрелите хора, често се присмиваме на такива наивитети, като ги срещнем на улицата, с пренебрежение ги подминаваме или ги наричаме Глупци. А всъщност, ако погледнем в себе си, сигурно ще се изненадаме. Защото от там съчувствено ни гледа той – най-значимият герои на Достоевски. И героят на Чалъков е като него – тръгнал да търси истината през градове и граници, сред бедни и богати, сред безброя на хора и природа. И не го отклоняват звънките пари, скъпите вещи, дребните ругатни, злобата и завистта, хитрините и капаните. Той е човек, роден на земята, „за да пътува към небето”. Той е открил цветето на любовта. И по неговото стебло ще се изкачи на горната земя, земята на светлината.
Много от стиховете на Кольо Чалъков приличат на притчи. Случката при тях винаги има ту философски привкус, ту мъдър извод, ту безхитростната усмивка на автора се появява, за да ни каже, че все пак има изход, ако вярваме.
Съвремието ни се препълни с нови думи и значения – килъри, терористи, дилъри... Доко­снати от ония доскорошни светове на малкото селце, на пастира, вървящ след стадото, на утрото, изпълнено със звуците на природата, още по-ясно разбираме колко ужасяващо се отразява съвремието на човешката душа. Трудно се намества вътрешният ти поглед. Стожерите на живота често рухват... И човекът остава без мечти – в „изсъхнало дърво в градината на битието” се превръща човекът. Тогава песните на поета са като живата вода, която иска да върне живота в очите, иска да го направи по-приемлив за нас.
Едва ли е възможно да обхвана цялата поетична вселена на автора – в нея се преплитат, родови корени, патриотично чувство към родината, болестите на века и болките на човека, прехвърчат любовни пламъчета, енергията на младостта се влива в мъдростта на възрастния. И сякаш ръката на поета, поставена на сърцето, е като умиротворител. Тя успява да въдвори ред в духовния пейзаж, защото светът е ис­тински, когато минава през сърцето. А когато светът у нас е истински, и отговорите към живота по-лесно се намират. Нека да пожелаем на Кольо Чалъков и неговите стихотворения още много открития по пътя на живота, здраве и човешко щастие.


ИЗВОРЧЕ

Жега, а няма в полето вода.
Рядко сянка на облак поляга.
Има много такива места
по земята. И ги избягваме.
Колко измъчени жадни души
дните си постоянно окайват.
— Копай! – свише глас ми внуши.
И започнах пръстта да дълбая.
Имах само нож в ръце,
а земята бе суха, корава.
Но от всичкото си сърце
аз виждах вода и морава.
Работех усилено ден и нощ.
Нямаше и следа от влага.
Но сам изненадан, имах мощ
и дълбаех, дълбаех оврага.
— Всуе измъчва се този мъж! –
чух да казват поспрели хора.
Но бликна струя и изведнъж
заискри благо в простора.
Няма я вече онази беда.
Издържах на живота си изпита...
Хора и птици пият вода
от моето изворче бистро.

ЗЕМНО

Едни предпочитат
хляба пред истината.
Други предпочитат
истината пред хляба.
Най-много са тези,
които искат
и хляб, и истина.
Когато истината я няма,
казват: Добре че има хляб.
Ако има хляб –
а истината липсва?..
Нямало е войни заради истината.
Бунтовете са за хляб.