ГЕОРГИ ТОПАЛОВ И НЕГОВАТА ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ
Атанас Пеев
Слово, произнесено на юбилейното тържество по повод 80-годишнината на Георги Топалов
Името на краеведа Георги Топалов е достатъчно добре познато в Добруджа. Той е известен и като специалист по животновъдство. Авторитетният зооинженер има зад гърба си тридесет и пет годишен стаж. Роден е на 21.01.1932 година в севернодобруджанското село Долно Чамурлии, Тулчанско, което много по-късно той определя като люлка на добруджанското възраждане, защото църквата в него била построена още през 1825 година. По силата на Крайовската спогодба от Седми септември 1940 година семейството им се заселва в генералтошевските села, първо в Сираково, а след това – в Спасово. Там завършва съответно началното и основното си образование. През 1952 година се дипломирал в Каварненската реална гимназия „Стефан Караджа”, а пет години по-късно – във Висшия селскостопански институт „Георги Димитров”, в Зоотехническия факултет.
Георги Топалов е висок ръст в добруджанското краезнание. Той е сред плеядата най-подготвени и продуктивни краеведи. Нещо повече, той е име и запазена марка в тази област на знанието. Добросъвестен и всеотдаен е в работата си, прецизен и точен е в анализите си на фактите и събитията, които го заобикалят. Отдава на краезнанието близо шест десетилетия. В неговите публикации, а те са над триста, и в книгите му, двусмислици и недомислици не може да има. Той проверява фактите няколкократно, не се доверява дори и на най-добрите си оседомители, ако не провери казаното от тях в няколко източника. За себе си казва: "Българин съм, патриот съм, добруджанец съм!” Всичко отговаря на истината и е точно така, както го казва той. Неговото признание е краезнанието. Едва ли е нужно да се доказва, че за таланта и възможностите на един краевед не може в никакъв случай да се съди само по броя на издадените от него книги. Неговите трудове не са много – единадесет, но всички са стойностни и с качества, които заслужават уважение. Творецът ще остане в историята на добруджанското краезнание преди всичко с краеведската трилогия „Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовския ройон /1817-1992 година/”, /1994/. „Изчезнали селища от Добричка област през ХІХ-ХХ век”, /2001/ и „Речник на селищните наименования в Добричка област”, /2005/. Важно е да се отбележи, че последните две книги от трилогията са с по две допълнителни и преработени издания. И трите книги са новост в българското краезнание и тяхното съставяне и оформление са на академично ниво. Те се превърнаха в настолни четива за всички активно занимаващи се с краезнание в Добруджа и са водещи личности в тази област на знанието.
Георги Топалов е един от върховете на добруджанското краезнание. Той притежава богат набор от знания по темите, по които пише, и с това е полезен на обществото, а не само с трудовете си. В апостолската си работа краеведът разчита освен на осведомителите и информаторите си, и на изключително богатия си личен архив от документи и спомени, и около три хиляди снимки с висока историческа стойност. От дългогодишното си надникване в историята, авторът на тези бисери в нашето краезнание, а защо не и родознание, упорито и неуморно търси две предполагаеми истини – че е далечен сродник на Крали Марко и Стефан Караджа. Ако проучванията му се увенчаят с успех, той безспорно ще се гордее с този значим факт от своята скромна биография на обикновен, но знатен и уважаван добруджанец. Със своите 2 646 страници, единадесетте книги на заслужилия краевед Георги Топалов ни предлагат най-разнообразна информация за миналото на село Белгун, за просветното дело на село Спасово, за родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, за историята на съобщенията в Добричко, за Спасовия род, за сродниците на Стефан Караджа в Добричкия край. Впечатляващи са разказите на автора в книгата му „Българите от село Еникьой /Михаил Когалничану/, Тулчанско, минало и настояще”, /2011/. Той е един от тях. Работил е в Белгунския регион и са му повече от ясни процесите, които са протекли от заселването на еникьойските българи в южнодобруджанските села Белгун, Септемврийци и Било. Преди седемдесет и една години в тези села се установили деветстотин и осемдесет българи от севернодобруджанското село Еникьой /днес Михаил Когалничану/. Той описва в подробности по-сетнешната им съдба, която не е била толкова радостна. Творческата лаборатория на вече осемдесетгодишния Георги Топалов е пристан за талантливи и трудолюбиви изследователи на Добруджа, всеотдайни и неуморни творци, които не очакват, а и не искат ръкопляскания, похвали и високопарни оценки за техния труд. Неговата единствена слава е, че безупречно и непоколебимо работи без претенции за отдих, по изясняване на миналото от най-стари времена на родния добруджански край. Тези, които го познават, знаят колко много го обича той безспорно. Георги Топалов е сред можещите краеведи в Добруджа и в това би трябвало да бъде неговата слава. Да го поздравим с юбилея му, защото без уговорки той заслужава тази висока чест.
Слово, произнесено на юбилейното тържество по повод 80-годишнината на Георги Топалов
Името на краеведа Георги Топалов е достатъчно добре познато в Добруджа. Той е известен и като специалист по животновъдство. Авторитетният зооинженер има зад гърба си тридесет и пет годишен стаж. Роден е на 21.01.1932 година в севернодобруджанското село Долно Чамурлии, Тулчанско, което много по-късно той определя като люлка на добруджанското възраждане, защото църквата в него била построена още през 1825 година. По силата на Крайовската спогодба от Седми септември 1940 година семейството им се заселва в генералтошевските села, първо в Сираково, а след това – в Спасово. Там завършва съответно началното и основното си образование. През 1952 година се дипломирал в Каварненската реална гимназия „Стефан Караджа”, а пет години по-късно – във Висшия селскостопански институт „Георги Димитров”, в Зоотехническия факултет.
Георги Топалов е висок ръст в добруджанското краезнание. Той е сред плеядата най-подготвени и продуктивни краеведи. Нещо повече, той е име и запазена марка в тази област на знанието. Добросъвестен и всеотдаен е в работата си, прецизен и точен е в анализите си на фактите и събитията, които го заобикалят. Отдава на краезнанието близо шест десетилетия. В неговите публикации, а те са над триста, и в книгите му, двусмислици и недомислици не може да има. Той проверява фактите няколкократно, не се доверява дори и на най-добрите си оседомители, ако не провери казаното от тях в няколко източника. За себе си казва: "Българин съм, патриот съм, добруджанец съм!” Всичко отговаря на истината и е точно така, както го казва той. Неговото признание е краезнанието. Едва ли е нужно да се доказва, че за таланта и възможностите на един краевед не може в никакъв случай да се съди само по броя на издадените от него книги. Неговите трудове не са много – единадесет, но всички са стойностни и с качества, които заслужават уважение. Творецът ще остане в историята на добруджанското краезнание преди всичко с краеведската трилогия „Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовския ройон /1817-1992 година/”, /1994/. „Изчезнали селища от Добричка област през ХІХ-ХХ век”, /2001/ и „Речник на селищните наименования в Добричка област”, /2005/. Важно е да се отбележи, че последните две книги от трилогията са с по две допълнителни и преработени издания. И трите книги са новост в българското краезнание и тяхното съставяне и оформление са на академично ниво. Те се превърнаха в настолни четива за всички активно занимаващи се с краезнание в Добруджа и са водещи личности в тази област на знанието.
Георги Топалов е един от върховете на добруджанското краезнание. Той притежава богат набор от знания по темите, по които пише, и с това е полезен на обществото, а не само с трудовете си. В апостолската си работа краеведът разчита освен на осведомителите и информаторите си, и на изключително богатия си личен архив от документи и спомени, и около три хиляди снимки с висока историческа стойност. От дългогодишното си надникване в историята, авторът на тези бисери в нашето краезнание, а защо не и родознание, упорито и неуморно търси две предполагаеми истини – че е далечен сродник на Крали Марко и Стефан Караджа. Ако проучванията му се увенчаят с успех, той безспорно ще се гордее с този значим факт от своята скромна биография на обикновен, но знатен и уважаван добруджанец. Със своите 2 646 страници, единадесетте книги на заслужилия краевед Георги Топалов ни предлагат най-разнообразна информация за миналото на село Белгун, за просветното дело на село Спасово, за родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, за историята на съобщенията в Добричко, за Спасовия род, за сродниците на Стефан Караджа в Добричкия край. Впечатляващи са разказите на автора в книгата му „Българите от село Еникьой /Михаил Когалничану/, Тулчанско, минало и настояще”, /2011/. Той е един от тях. Работил е в Белгунския регион и са му повече от ясни процесите, които са протекли от заселването на еникьойските българи в южнодобруджанските села Белгун, Септемврийци и Било. Преди седемдесет и една години в тези села се установили деветстотин и осемдесет българи от севернодобруджанското село Еникьой /днес Михаил Когалничану/. Той описва в подробности по-сетнешната им съдба, която не е била толкова радостна. Творческата лаборатория на вече осемдесетгодишния Георги Топалов е пристан за талантливи и трудолюбиви изследователи на Добруджа, всеотдайни и неуморни творци, които не очакват, а и не искат ръкопляскания, похвали и високопарни оценки за техния труд. Неговата единствена слава е, че безупречно и непоколебимо работи без претенции за отдих, по изясняване на миналото от най-стари времена на родния добруджански край. Тези, които го познават, знаят колко много го обича той безспорно. Георги Топалов е сред можещите краеведи в Добруджа и в това би трябвало да бъде неговата слава. Да го поздравим с юбилея му, защото без уговорки той заслужава тази висока чест.
