Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СРЕДНОШКОЛСКО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ"

СРЕДНОШКОЛСКО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

Драгомил Георгиев

Литературата е естетическо, духовно и субективно авторово познание на чо­века, обществото, природата и света по законите на образотворчеството и фикционалността.
От древността до наши дни има три литературни рода – лирика, епос и драма.
Лириката е най-противоречивият и най-парадоксалният тип речево общуване. Тя се характеризира с краткост и изповедност, метафоричност и музикалност, емоционалност и експресивност, задушевност и съдбовно разголване на душата. Тя е литературен род на многоточието, т.е. този парадоксален тип общуване мощно изрича, но и активно премълчава, за да отбележи съдбовно паденията и възходите, противоречията и жаждата за хармония на душата. В лириката човешкият дух прелита през пространствата до трансцеденталното и стига до божествените светлини на космическата висша равноправност на планетарното. Жанрове – лирическа песен, елегия, ода, сатира, стихотворение,епиграма, епитафия, химн, пейзажно стихотворение, сонет, лирическа миниатюра, поема и други. Речеви форми – пеене /Христо Ботев – „Хайдути”, Н. Вапцаров – „Ботев”/, монолог /И. Вазов – „Левски”/, диалог /Н. Вапцаров – ”Песен за човека”/, вътрешен монолог /П. Яворов – „Песен на песента ми”/, поток на съзнанието в прозата /Султана на Д. Талев/. Видове лирически герои – неутрален /„Болница” на А. Далчев/, певец /Хр. Ботев – „Хайдути”, Иван Вазов – „Моите песни”/, субективен лирически говорител / И. Вазов – „Левски”/, лирически герой / Христо Ботев – „На прощаване”/. Модели на действие в лириката – изповед /Ботев – „На прощаване”/, оплакване /И. Вазов – „Новото гробище над Сливница”/, послание /И. Вазов – „Моите песни”, Н. Вапцаров – „История”/, медитация, рефлексия, размисъл /Н. Лилиев – „Тихият пролетен дъжд”/. Стих-двусрични, терцини, катрени, петстишия, секстини, октави, рондо/ 15 стиха /, рондел/ 13 или 16 стиха /, сонет / с 14 стиха /, строфа, стихосложение-метрично/ музикално, от дължината на гласните звукове/, силаботоническо / от ударението, цезурата, броя на сричките и клаузулата/, тонично / от броя на ударенията. Метрични стъпки: двусрични-ямб /_ , хорей _ /, трисрични – дактил / _ _ , амфибрахий _ / _ , анапест _ _ /. Клаузулата, според мястото на ударението в края на стиха може да бъди мъжка, ако пада на последната сричка, женска на предпоследната и дактилна предпредпоследната сричка.
Видове лирически герои – неутрален / А. Далчев – „Болница”/, певец / „Хр. Ботев – „Хайдути”, И. Вазов – „ Недопята песен”/, субективен лирически говорител /И. Вазов – „Кочо”, „Опълченците на Шипка”, Хросто Смирненски – „Зимни вечери”/, лирически герой /Х.Ботев – „На прощаване”, Н. Вапцаров – „Писмо”/.
Епосът, прозата, белетристиката е приказка, притча, красив мит, история за чо­вешкото живеене във времето и пространството. Това е род на опита, познанието и практиката, на пророчеството, а за романа – на „преоценката и на осмислянето” /Михаил Бахтин/. Жанрове – приказка, мит, басня, очерк, идилия, виц, фейлетон, пътепис, разказ, новела, сборник с разкази, повест, роман, сериал от романи, епопея. Видове разказвачи в прозата – всевиждащ демиург – И. Вазов – „Под игото”/, неутрален, страничен /Й. Йовков – „Другоселец”/, активен страничен /Алеко в „Бай Ганьо”/, субективен участник в събитията /Иван Вазов в разказа „Пейзаж”/, преи­зказен в приказките /Н. Вапцаров – „Песен за човека” за началото при случката в село Могила или в приказката „Златното момиче”/. Тема, сюжет, сюжетни линии, художествена композиция / начало на текста, завръзка, развитие на действието, кулминация, развръзка, финал, послеслов/. Главни герои / идеали и мечти, действия и поведение, постъпки, качества от характера, съпоставки с други герои на автора и други творци/
Драма – началото се свързва с празниците на бог Дионисий и с древните мисте­рии. Същността на драмата е в конфликта, в диалога и в действието, което става пред очите на обществото, т.е. на зрителите. Жанрове – комедия /„Големанов” на Ст. Л. Костов/, трагедия /„В полите на Витоша” на П. К. Яворов/, драма /„ Албена” и „Боряна” на Й. Йовков/, фарс, водевил.
Художественият литературен процес се променя във времето с новостите в отношение на човешките ценности, с идеите за образа на света, с приоритетите за измененията в обществото и в човешкото съзнание, от зараждането на идеи, принципи, видения и божества, с налагането на естетически модели и принципи. Хегел налага принципа на триединството в развитието на художествения процес като теза /епос / – антитеза /лирика/ – синтез /драма/.
Творческия процес е синтез на божествената фантазия и целувката на музата на сътворението, за да изригне „искрата на вдъхновението” /Константин Паустов­ски/, но това е и „техне”, т.е. и занаятчийска работа, с цел да се извае красотата на диаманта. Изследвачите най-често сравняват този уникален процес с божественото сътворение и с майката, която в мъки и страдания ражда любимата си рожба. Това е период на предварителна работа и на „натрупани мълчания” /Павел Матев/, на събиране на материали, на водене на бележки и бележници, за да дойде вре­мето на самото писане, на редактиране и на варианти. Завършването на творбата често пъти продължава и няколко десетилетия, както е с „Под манастирската лоза” на Елин Пелин, а друг път става невероятно бързо върху крилете на вдъхновението. Такъв е случаят с романа „Време разделно” на Антон Дончев.
Художествена фикция, художествена условност, художествена измислица.
Художествено време – линеарно, векторно, циклично, родово, митологично, минало абсолютно, обобщено, конкретно историческо, въображаемо бъдеще: ретроспекция /обръщане назад/, ретардация /забавяне/, интроспекция /разтегляне във времето/.
Художествено пространство – то е условно, художествено. Универсалните топоси са Дом-не-Дом, родно-чуждо, делнично-празнично, земно-божествено, дом-път, отвореното и затвореното. Конкретни пространства – Бяла черква на Вазов, Жеруна на Йовков, Пловдив и Копривщица на Д. Дебелянов, въображаеми пространства – Антимовския хан на Йовков или Върха, Балкана, Планината като сакрално място на подвига и саможертвата, тръгването и завръщането. Простран­ството на вещите при Атанас Далчев – къщата, стаята, балконът, книгите, огледа­лото, прозорецът, прахта по пода и т.н.
Герои според характера на действието – културен /митовет /, епически /юнашки песни, епопеята/, съвършен /житиетата/, приказен /Граф Монте Кристо/, пикаро /авантюрист, хитрец – Бай Ганьо/, трагичен /Едип цар, Хамлет, Дон Кихот, Бойчо Огнянов/, драматичен /Султана, Лазар/, комичен /Бай Ганьо, Големанов, Маргариди/, сложен, несъвършен /чорбаджи Марко/. Още героите се делят на главни и второстепенни: главен, вредител, помагач, дарител, арбитър, фалшив претендент. Още – на положителен и отрицателен, протагонист /позитивна, авторов двойник/ и антагонист /противна на авторовата/.
Естетиката е наука за естетическите категории, за красотата и многообразието в живота, природата и изкуството. Основни естетически категории: прекрасното и грозното, комичното, трагичното и трагикомичното, красивото, низкото и ужасното. Други водещи естетически понятия са: естетически вкус и естетическа радост, естетическо удоволствие и естетическо вдъхновение.
Видове думи според значението им – антоними, омографи /вълна-вълна/, омо­ними /град – населено място и град – ледени капки/, омофони /куб, куп/, пароними /фон-фонд , галера-галерия/, синоними.
Фигури на мисълта – сравнение, отрицателно сравнение, епитет, постоянни епитети, олицетворение, хипербола, литота /мънички/, антитеза, гротеска, пародия, оксиморон /черно слънце/, антоними.
Фигури на речта – анафора, епифора, синонимни повторения, реторичен въ­прос, реторично възклицание, градация, инверсия, паралелизъм, синтактичен паралелизъм.
Видове тропи – метафора, метонимия, синекдоха, символ, алегория.
Универсални опозиционни двойки – Хаос-Космос, Добро и Зло, робство и свобода, любов и омраза, тяло и душа,материя и дух, горе-долу, ляво-дясно, божествено, сакрално-профанно, Балкана-полето, условност-реалност, лич­ност и общество, мечта, идеал-реалност, общество, Дом-Път, заминаване, тръгване-завръщане, родно и чуждо.
Другостта и различното, особеното и маргиналността са обичани предмети и обекти на изкуството, защото в тях е синтезирано нестандартното и любопитното, което е екзотично за търсенията на възприемателя.
Участници в процеса на изкуството, на литературата – ТВОРЕЦ – ТВОРБА – ЧИТАТЕЛ.
ТВОРЕЦЪТ – красивият мит е за Икар, който дръзко полита към слънцето, макар и да е предупреден от баща си, че за тази си смелост ще бъде наказан и ще му изгорят крилата. Това е историята, която се повтаря многократно в националната ни литература от Христо Ботев и Гео Милев до Пеньо Пенев и Петя Дубарова. Делото на художника е сравнявано с великомъченичеството на Христос, с Пресвета Богородица, с Божията Майка, която ражда, сътворява Младенеца, а в изкуството този аналог е всеки тов текст. Димчо е автор на една от най-красивите метафори за поета като „на Бога най-светлият син”, а младият Славейков го дарява с мита за „първожрец на свободния дух”.
ТВОРБАТА – текст, произведение, „писмо до поискване”, молитва, откровение, видение, прозрение, съобщение. Тя е сложна закодирана система с много подвеж­дания, тайни и загадки, казани и премълчани „бели полета”. Това е скъпа китайска ваза, която е скъпоценност и реликва за ценителя. Въздействието на художествената творба е асоциативно, админиративно, катарзисно, симпатизиращо и иронизиращо.
ЧИТАТЕЛЯТ – възприемател, получател, реципиент, интерпретатор, тесктолог, реставратор, който има подготовката и културата да разшифрова много от тайните на Твореца и да сподели естетическата радост от тази си дейност чрез написан паратекст върху текста.
Интепретация на художествен текст – тази гимназиална учебна дейност пред­полага младият изследовател да има способностите да разшифрова откъс от изучавано произведение и на матурата да поднесе микротекст от четири страници голям формат за два астрономически часа. Този резултат ще бъде отличен и успешен, ако през годините се градят умения за четене с разбиране, за вникване в „белите полета” на премълчаното в текстовата мрежа. Сред критериите за самооценка е да се преодолее самоцелното и елементарно преразказване на съдържанието на творбата, а водещо място трябва да заеме решаването на литературни задачи от горната училищна степен. Изискват се изследовотелски усилия и самостоятелност, а това са интелектуални способности, които са отрицание на съвременната практика да се копнат готови чужди мисли и да се приключи с претенции за отлична оценка. Със средношколеца е добре да се отработят в учебната практика система от изсле­дователски методи на работа. Такива сериозни задачи са: 1. определяне на темите или мотивите в творбата като се правят съпоставки с други текстове и автори, 2. изследване на героите като синтез от мечти, идеали, постъпки, действия, качества от характера, 3. наблюдения върху художествения модел за света като водещи приоритети на епохата, конфликти на времето, художествено време и пространство, 4. извеждане на основните и допълнителните сюжетни линии и ролята им за магията на цялото, 5. охартеризиране на композицията и постиженията при нея, 6. разшиф­роване на майсторството на твореца като стилистика и език, 7. синтезиране върху новаторството на текста като теми, герои, сюжет и т.н. в съпоставителен план, 7. извеждане на мъдростите, откровенията и посланията на произведението. Всичко това става само ако се работи паралелно върху трите ключови въпроса за изследвача: 1. Какво казва творбата?, 2. Защо го казва, какъв е скритият, универсалният замисъл? и 3. Как го казва? ,т.е. майсторската, естетическата работа с богатствата на езика, метафоричността, музикалността на словото.
Литературни и езиковедски термини – субект/обект, отправител/получател, помагач/опонент, вербално/невербално, контекст, контакт, код, съобщение, анти­номия, аналогия, парадигма, архетип-първоначални типове или примери – Добро и Зло, Бог и Дявол, Космос и Хаос, архитектоника-описание на текста като система, анжамбман-преминаване, прескачане от един в следващия стих, апосиопеза-многоточие, замълчаване в лириката, плеоназъм-многословие, полисемия-много­значност на думата, семантика – смисловата страна на думата, реминисценция-отзвук, припомняне, художествена инвенция-творческо откритие, консонанс-съз­вучие, реалии-вещи, предмети, фикция-въображаемо, измислено, художествено, художествена фикция, условност, измислица, хтонични божества - от подземното царство на мъртвите – Хадес, Харон, Персефона, Танатос, Химнос, поанта – обобщаваща сентенция във финала на творбата, на стихотворението, амфиболия-двусмислие,тавтология-претрупване, повторение на едни и същи мисли и понятия, елизия-изпадане на звук, апотеоз-прослава, възвеличаване, архаизми-стари думи и изрази, олицетворение, вечни теми-за робството и свободата, за доброто и злото, за любовта и омразата, за мира и войната, вечни образи – Прометей, Дон Кихот, Хамлет, Дон Жуан, евфония – благозвучие и музикалност в лириката, бард-древен народен поет, асонанс-съзвучие от еднакви гласни звукове, алитерация-дисонанс от близки съгласни звукове, гносеологически-познавателен, дискурс-изказване, съобщение, експонира-показва, разполага, етимологична фигура-„ден-денувам”, идентификация – определяне, характеристика, интенция-намерения на автора, очаквания в процеса на четенето и общуването, енигма, енигматичност – загадъч­ност, тайнственост, кохерентност-свързаност, обвързаност, катарзис – душевно и духовно просветление под влиянието на страданието и трагичното, профанното-грубото, сивото и делничното, сакрален-свещен, свят, ритуален, трансцедентален – божествен, отвъден, невидимото, хронотоп-отношенията и взаимовръзката между художественото време и пространство.
 Нравствени проблеми и категории – свобода и справедливост, вярност и истина, правда и доброта, равенство, братство, хуманизъм, честност, дълг, родолюбие, щастие, любов и смирение, благородство и прошка, патриоти­зъм и толерантност към различния, религиозна толерантност и чуваемост на другото мислене и съзнание, стоицизъм, Вяра, Надежда, Любов и сестра им София, т.е. премъдрост.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево