Генчо Златев

Стихотворението спечели първа награда на коледния литературен купон на Сдружението на писателите в Добрич


Не гледай на парцали – мътно, прашно,
като на среща с първата любов.
Нали написа своето домашно.
И бомба си, напълно си готов.
Пробий балона, укроти кълбото.
И стига толкова словесен бач.
Ти имаш нужда от това, защото
поет не си, но истински драскач.
От раз създаваш стихове и строфи.
Във тебе всичко идва изведнъж.
Изливат се метафори със кофи
като пороен добруджански дъжд.
След теб събират петали перата.
Отново във конкурса пак си лъв,
че ката ден далдисваш във мазата
и цапваш по буркан със зайшка кръв.
Не давай пет пари. Криви каскета.
Пусни на воля мощния си глас.
Разплисквай Добрич, продъни небето
с девизата: „Ин вино веритас!”
Такъв съм аз: и рима, и поанта,
море от лирика на степен куб.
Дотътрих се със пълната си чанта
и пуснах тежка котва в този клуб.
Измазал съм си със латекс душата.
На вид съм ситен, но съм плодовит.
И мене ме измъчва красотата.
Но красота без вино не върви.
Където има вино, всичко никне –
любов и секс, тресат се планини.
Затуй и Кирил Христов се провикна:
„Жени и вино! Вино и жени!”
Кръвта ми бяга, тича на талази.
Щом сръбна, бълвам пламъци и дим.
За дамите, които са до нази,
да вдигнем чаши, да ги пресушим.
Напира радост и ме гъделичка.
И няма криза, няма суховей.
Един до друг сме като в ръкавичка.
Годино нова, идвай. И здравей!

17.12.2011 г., гр. Добрич