Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: НИЕ СМЕ КАТО ПРЕДИШНИТЕ, НОВИТЕ СА КАТО НАС"

НИЕ СМЕ КАТО ПРЕДИШНИТЕ, НОВИТЕ СА КАТО НАС

Валентина Добринчева


Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. 1990 е назначен за зам.главен редактор на бившия орган на СБП „Литературен фронт", преименуван от новото ръководство в "Литературен форум". В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата – "Литературен форум – ООД", от 2001 г., е и собственик. През 1994 г. създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. – "Форум Българо-унгарска взаимност – 2014".
Стихове на Марин Георгиев са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония. Принос в документалистиката е романът му разследване "Третият разстрел". През 2011 г. издаде три нови книги, сред които автобиографичната "Отворена книга" и нови стихове, писани 2005-2011 г. – "Доживяване".

На 30 януари 2012 г. стана носител на първа награда в Национален конкурс за поезия „Теодор Траянов". От 2010 г. е член на Сдружение на писателите – Добрич.


— Имало ли е период, в който не си можел да пишеш?

— Ако се отнася за стихове: много пъти. На младини го изживявах трагично; все се питах какъв грях съм сторил, че Бог не осенява душата ми. Като се ожених, се „професионализирах”: аз и преди бях превеждал, писал проза, критика, но бе хаотично; с брака и раждането на децата станах по-методичен. Но стиховете никога не съм преследвал; писал съм ги, когато те са ме посещавали; най-често внезапно; след време съм разбирал, че са следствие на дълги, подсъзнателни натрупвания. Стихосбирката „Показалец” дълго обмислях, а стихотворенията – изчаквах.
От 1990 до 2005 бях човек на действието и не се занимавах с писане; енергията и способностите ми /ако имам такива/ бяха насочени прагматично.
— Не смятам, че съм ощетил себе си, или някого. Напротив: бе добра хигиена и придобиване на опит и нови знания за човека и обществото. Сега няма да ми стигне времето да ги изразя словесно.

— Имат ли значение политиката и времето за твореца?

— Да! Всичко е политика. И трябва да си намериш мястото с оглед на личния си интерес и обществената полза; защото лично и обществено са взаимосвързани. Политиката им е и израз, и следствие. Ако не бе настъпила промяната, след 1989 никога нямаше да стана издател, шофьор, да говоря публично без да чета, да спортувам, да придобия правна и финансова култура …
А като писател си позволих неща, които преди това не бях си и помислял; т.е., смятах за невъзможни не само за издаване, но и за написване.

— Много ли са конкурсите и наградите в България? Много ли са издаваните книги?

— Не съм ги броил конкурсите, но са множко. То това не е лошо: пишещите са в най-неблагоприятно социално положение. Лошото е, че се поощрява графоманството и любителството.
И аз съм давал награди. На въпроса на мой колега, млад писател, дали да участва в конкурса, спонтанният ми отговор бе: "В конкурсите участват аматьорите, а ги печелят професионалистите."
Най-много книги издават графоманите; те са по-пробивни в осигуряване на средства за себеутвърждаване. Липсват критерии, защото няма достатъчно литературни издания и достатъчно доблестни критици. Повечето са слухари и папагали, чакащи някой Радой Ралин да им каже кой е талантлив, за да заразвяват името му като мантра. Ослушват се какво се харчи на пазара и накрая продават престояла стока. А в новите поколения критици теоретизацията най-често убива живото чувство за талантливото.
Талантливият човек е като поезията, за която Пушкин казва, че е някак си по-простичка и по-глупавичка. Той е в необяснимото.

— Казват, че селата в България изчезват, но пък все повече хора търсят пристан, спокойствие и сливане с природата – това едно и също ли е със селото, което ти описваш и познаваш? Може ли да бъде намерено там сега?

— Селото, което помня, бе и място за препитание, начин на живот; сега не е така. При обратната миграция селото е най-вече атракция. Ето, и аз имам декар двор в планината, къщичка, садя моркови, лук, чесън, боб, тиквички, но то е някак стилизирано село, убежище за ренегатите на селото. Искам удобствата на цивилизацията /интернет на всяка цена, телевизор и радио нямам/, но и ползите от природата: чист въздух, тишина, зеленина… Искам и вълкът сит, и агнето цяло.
В онова село вълкът изяждаше агнето, ако то не се пази, или ако не го пазят.

— Коя е хубавата вест, която чакаш?


— Толкова я чаках, че дори и да ме изненада, няма да ѝ се зарадвам. Нещата, които искаме, никога не идват, когато ги искаме, а когато си поискат.
Е, по-добре е все пак да дойдат.
Някои и го правят…

— Вярващ човек ли си, в какво вярваш?

— Във всемирния баланс, който внася равновесие и в земния живот. Някои го наричат Бог. Аз – също!

— Казваш, че "природата без милост ще ни захвърли и прежали" – какво ще стане след това, ще дойдат ли нови хора, с нов морал? Ние стари и изхабени ли сме?

— И ние сме като предишните, а „новите” са като нас: човекът винаги знае какво върши, добро ли е, зло ли е; има едно на ум, че Бог го гледа в ръцете, с каквото и да се захване. Въпросът е в поносимостта на греха!

— Спомена на награждаването, че си се чувствал забравен за дълго време – какво е чувството сега, като носител на голяма литературна награда?

— За мен това е вид реванш срещу несправедливите обвинения и демонизирането ми, заради романа-разследване „Третият разстрел”, преобразуването на писателския орган „Литературен фронт” в частен вестник, трибуна на свободното слово – „Литературен форум”, за дързостта ми да си позволя свободата в мисленето и действията.

28–29.02.2012
София

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево