Ели Видева е родена на 20 ноември 1955 г. в Хасково. Завършила ПУ „Паисий Хилендарски“. Учител по математика. Председател на Клуба на дейците на културата в гр. Хасково. Дълги години е една от основните движещи сили на конкурса за дебютна книга „Южна пролет“. Автор на двама сина и пет книги – „Огън под дъжда“ (1992), „Дом“ (1997), „Версия живот“ (2000), „Небесен конник“ (2003) и „Думи за нататък“ (2005).
Член на Съюза на българските писатели.



КАФЕ

Изпий ми кафето
не само защото ме няма.
Отвлече ме мисъл незнайно къде.
Така ще усетиш
че чувството в мене е нямо
и само по усет
прониква във твойто сърце, а там,
бъди като себе си –
див и дори безобразен...
Една серпентина от нежност
ме връща при теб,
когато ще можем
„Обичам те” просто да кажем.
А ти, между впрочем,
свари ли кафе?




ВЪЗРАСТ

Аз искам единствено да те обичам
мой страннико, скитник през времето.
Какво че годините ни се оттичаха
подобно на миг върху стремето
на други любови и чувства, усетени
с върха на косите и ноктите.
Горчивия привкус на листи от бетел,
с които кръщавахме нощите,
а после и дните беляза живота ни
с катранено ръбче по ириса.
Така и не сме помъдрели, защото
на чувствата ясните дири
предесенно греят, но светят красиво.
И даже това ни отива.




ВАРИАЦИИ ПО ЧЕХОВ

В онази нощ, безумна като истина,
в която ни запомняше света,
усещахме първично и неистово
на чувствата и ласките взрива.

В онази нощ, когато ни помиташе
на допира жестоката вълна
аз исках да запомня всяко мигване
на клепките в окото на страстта.

В онази нощ без минало и бъдеще,
когато бяхме само като себе си
забравих и без мене ще е същото.
И те запомних. Като неизбежност.




ОБЯСНЕНИЕ

Целувам посивелите коси
и устните, които ме отнасят
в дълбоките, любовните води.
Където няма как да се угасне.

И пръстите, които ме рисуват
като тъга, очакване и нежност
с неистово желание целувам.
И притаявам моята надежда

за чувствата ни – временни, но вечни.
А побелелите коси се спускат
над нашата измислена далечност,
която, вероятно, е изкуство.




ГАРСОНИЕРА

Ще се любим като богове при изгрев,
сринали човешките условности,
невъздържани до нереалност,
вданени единствено във чувствата.
И с едно усещане, че безнадеждно
си принадлежим. Като вселена
спуснала се във спираловиден бяг –
но дали към център на кипене
или пък към център на замръзване?
Ще се любим като богове, защото
трябва макрокосмоса да съберем
в пет кубика жизнено пространство.
Тихо! По-нататък спят децата.




ИЗПОВЕД НА КАПИТАН ФЛИНТ

Ти си моето тайно пристанище,
аз съм твойта зареяна шхуна,
дето скита от слънце до заник
покрай рифове и скучни дюни.

И когато внезапно закотвя
същността си на твоя див док,
целуни ми сърцето, подготвено
за раздяла и връщане тук.

Няма как да не дойда отново –
да потъна, в косите заровен.

ЗАВРЪЩАНЕ

Днес от старата циганка
купих бонбони,
дребни ябълки, зоб
и мъниста.
Ще нахраня довечера
твоя сив кон,
ще вплета
по опашката синци.
Ще открадна от гривата
тъничък косъм –
за късмет и магия
ще му бая в нощта.
И когато със вятъра,
скитника рошав
попрескочим
планински бърда,
ако искаш, ме чакай
на южния склон –
ще се върна
през някое съмване
с побелял
от препускане кон.