ВратТта
Емел Иртем е родена през 1969 г. в гр. Сейитгази, Ескишехир, Турция. Завършва
Латински език и литература в Истанбулския университет. Творчеството ѝ е отличено с множество национални литературни награди. Преведена е на немски, английски и френски език. Има издадени четири поетични книги.
Стиховете преведе Кадрие Джесур
ВратТта
вътре е вън, навън е вътре
хей, живот, врата-хайдук те разделя на две
и зъл дух държи ключа й, без време открехната
безмълвно затваря се тя и мисълта ми обсажда
прекрача ли междата на живота и смъртта
отвътре – разкаяние, отвън позорът остава
вратата е атлас на моите притежания
за простор безкраен поскърцва и нарежда тя
врата, всемира съзерцаваща, таяща тайни свещени на прага
не показва лицата, огледало магично е,
ала духът се провиква от там
… кой би попитал изгонения за срама му:
хей, врата, гостувах ти,
не ме кани вътре, не ме оставяй и на прага си –
послушен негър, кюрд или евреин мога да съм
луд и непривично влюбен в този век
май си нямам никого вече, уморен и жаден съм –
ако искаш във врата ме превърни
а ти се освободи
КАСПИЙСКО МОРЕ
затвори ме, наричам се Каспийско
вътрешно море съм аз
атласите не ме зачитат
за тях съм езеро
от утихнал полъх на ветрило
обковано с мрамор
после – Сътворение – знаци
по мрака изписани...
започнах бавно да умирам
още преди четири милиарда години
и умирайки все още и още
грешник си оставам, който
поглъща с всеки дъх близнака си
ала и аз ще премина през гласовете
пресечни времена ще се избистрят в скута ми...
и на всеки ред изговор на буква ще се раззелени...
гниещ глобус ще стана и така в смях, изричайки:
ето взрива, който всички очакваха –
ще премина през рая му
разгърни морето ми, разбули ми бурката, бурката
домовете немощни ще видиш вътре
и как ставам Каспийско, как изтичам,
свличайки се от този свят по един кирпич
как преливам в последно неприлично желание
на прастарите времена
към неосъществени покаяния се връщат небесата непрестанно
да! сбогом, Сътворение – боли ме –
какво ли можеш, освен да ме зариеш
защото изгаря духът, на пепел ще стане
в тази мъртва метаморфозност
ПЕЙОТ
щом го има, има го и не повече от мене е
онова, що е над пръстта и под нея
в шепата на истината е скрито това великолепие,
както когато е започвало времето
зримо е кървенето на всички шифри
земята се разцепва по своите полюси
може по-малко от мен да е, но не е повече
дрънчащо в плитките тенджерки
рече ми – ти си добра, но душата ти лоша е
и на обратно изтича в мене времето –
лъжа е значи това, което виждам, когато гледам
да бъдеш нищо, като смеха, тлъста твърдост
прекрасна твърдост под ударите
въпреки страшните болки зная вече
щом я има, има я и не повече от мене е
истината, която мъртва се превръща в човек
погледнах с радост след три поколения
абсолютно бе едно състояние: предателството
покорството и съмнението познаха самотата си
в мъртво тяло проглежда съзнанието ми
клетият Ацтек и невинният Пейот
освобождението ранява новата история
чувствеността на сърцето е странно изчезване –
световъртеж и самият размер
не зная, къде слязох – това ли е светът?
незнайно пред какво се превива този свят
тази предизвикателна допустимост
от един гадател размножил се:
помнещ мизерните думи и гледайки през процепа
на заекванията му
с тебе разговарях
с тебе
а ти езика на коя звезда преви?
Латински език и литература в Истанбулския университет. Творчеството ѝ е отличено с множество национални литературни награди. Преведена е на немски, английски и френски език. Има издадени четири поетични книги.
Стиховете преведе Кадрие Джесур
ВратТта
вътре е вън, навън е вътре
хей, живот, врата-хайдук те разделя на две
и зъл дух държи ключа й, без време открехната
безмълвно затваря се тя и мисълта ми обсажда
прекрача ли междата на живота и смъртта
отвътре – разкаяние, отвън позорът остава
вратата е атлас на моите притежания
за простор безкраен поскърцва и нарежда тя
врата, всемира съзерцаваща, таяща тайни свещени на прага
не показва лицата, огледало магично е,
ала духът се провиква от там
… кой би попитал изгонения за срама му:
хей, врата, гостувах ти,
не ме кани вътре, не ме оставяй и на прага си –
послушен негър, кюрд или евреин мога да съм
луд и непривично влюбен в този век
май си нямам никого вече, уморен и жаден съм –
ако искаш във врата ме превърни
а ти се освободи
КАСПИЙСКО МОРЕ
затвори ме, наричам се Каспийско
вътрешно море съм аз
атласите не ме зачитат
за тях съм езеро
от утихнал полъх на ветрило
обковано с мрамор
после – Сътворение – знаци
по мрака изписани...
започнах бавно да умирам
още преди четири милиарда години
и умирайки все още и още
грешник си оставам, който
поглъща с всеки дъх близнака си
ала и аз ще премина през гласовете
пресечни времена ще се избистрят в скута ми...
и на всеки ред изговор на буква ще се раззелени...
гниещ глобус ще стана и така в смях, изричайки:
ето взрива, който всички очакваха –
ще премина през рая му
разгърни морето ми, разбули ми бурката, бурката
домовете немощни ще видиш вътре
и как ставам Каспийско, как изтичам,
свличайки се от този свят по един кирпич
как преливам в последно неприлично желание
на прастарите времена
към неосъществени покаяния се връщат небесата непрестанно
да! сбогом, Сътворение – боли ме –
какво ли можеш, освен да ме зариеш
защото изгаря духът, на пепел ще стане
в тази мъртва метаморфозност
ПЕЙОТ
щом го има, има го и не повече от мене е
онова, що е над пръстта и под нея
в шепата на истината е скрито това великолепие,
както когато е започвало времето
зримо е кървенето на всички шифри
земята се разцепва по своите полюси
може по-малко от мен да е, но не е повече
дрънчащо в плитките тенджерки
рече ми – ти си добра, но душата ти лоша е
и на обратно изтича в мене времето –
лъжа е значи това, което виждам, когато гледам
да бъдеш нищо, като смеха, тлъста твърдост
прекрасна твърдост под ударите
въпреки страшните болки зная вече
щом я има, има я и не повече от мене е
истината, която мъртва се превръща в човек
погледнах с радост след три поколения
абсолютно бе едно състояние: предателството
покорството и съмнението познаха самотата си
в мъртво тяло проглежда съзнанието ми
клетият Ацтек и невинният Пейот
освобождението ранява новата история
чувствеността на сърцето е странно изчезване –
световъртеж и самият размер
не зная, къде слязох – това ли е светът?
незнайно пред какво се превива този свят
тази предизвикателна допустимост
от един гадател размножил се:
помнещ мизерните думи и гледайки през процепа
на заекванията му
с тебе разговарях
с тебе
а ти езика на коя звезда преви?
