Стефан Жечев


* * *

Във някой ден, във някой час,
там до крайбрежната лагуна,
ще те посрещна с дрезгав глас
подпирайки се на бастуна.

Ще те прегърна с малко жар,
ще дреме старата ти котка
и в първия отворен бар
ще пийнем чай наместо водка.

Запазил старата ни страст,
под слънчевия диск огромен,
ще се разхожда между нас
един далечен хубав спомен.



* * *

Прегърна ме... и си замина,
горчилка се събра в душата.
Горчи дори ледът във джина
и страшна стана тишината.

Събрах смеха ти в раковина
от дните, дето отлетяха.
Прегърна ме и си замина,
и тъжно чайките запяха.

Едва ли някога от мъка
ще дойдеш пак във рокля бяла.
Понасям кратката разлъка,
но мразя вечната раздяла.



* * *

Вместо с теб разговарям с морето,
със брега и със пустия плаж.
Как се вписва тъгата в сърцето
в този есенен морски пейзаж.

Ще се върне ли – питам вълните,
отрицателен дават ми знак
и се впускат да мият следите
по безкрайния шабленски бряг.




Стефка Цветкова


МОМИЧЕ

През ливади и въпроси
тича босо,
тича босо,
като че нарочно босо!
Да, разбира се, нарочно.
Само с поглед много точно
преброява цветовете
на градините, полето.
Да си избере самичко
най-засмените боички.
На, жилетката оплете,
в нея цъфна като цвете.
В сакченцето бързо пъха
нещо скришно и се смее.
На русалка се престори
из реката,
затова така му светкат
колената.
С майка си е дяволито.
На човек да проговори –
все едно, че е облъхнат,
все едно,че е опитал
топла пита.




СЯНКА

Колко път измина сянката ми тъмна?
Скача в камънаци, милва цъфнал дрян.
Цъфналите клони в долините стръмно
смеят се, смехът им – малко поприпрян.
Ти строеше мрачен, ти строеше черен.
Ти не ми поиска ни вода, ни хляб.
Пощадена сянка следва покрай мене.
Или аз я следвам като полусляп.
Счупих, без да искам, шарената стомна.
Сипна се водата, бистрата вода.
Птица да се мерне – ще да ми припомни –
счупената стомна, малката беда.
Хляба го раздадох, неусетно също.
Щедро да разчупя и да губя път.
Оттогава с нощни влакове се връщам.
Струва ми се, идвам някъде отвъд.
И без мене стана хубавата сграда.
Под ръка ти бяха камък и другар.
Някой, че обичал и че някой страдал –
нищо не променя, сложена е вар.
Влакови прозорци, нощи прималяли.
Все едно, че чакам, че не съм на път.
Срещу тази силна пролет разцъфтяла
спряна съм и мигом спира ми дъхът.
Жива ме отпрати. Живата ми грижа
да ми стори горест и проклета жал
в този свят поднебен, тръгнал, забучал.
Майсторе, Маноле, искам да те виждам!




ПАМЕТНИК

Плочи – за гибелни битки, победи.
Вбил до сърцата им ред имена,
майсторът тук не оставил ни педя
място за име на друга война.




МАМИНО ДОВИЖДАНЕ

Мамино довиждане разплакано!
Стига маха, да се спра не мога.
Дълъг път задълго ме очаква
да ми върне старата тревога,
да ми върне сънищата прашни,
през които ти не си до мене,
през които ти несетно раснеш,
през които листите се сменят.
Ще пораснеш, докато копнея
твоята ръчица да ме гушне,
твоята главица да ми грее…
Мамино довиждане послушно!





Дияна Василева


ЗЛАТНА ЕСЕН

Когато наново е есен
И вятърът полка играе,
Луната, когато отсъства,
Звездите са скрити горе.    
Допри ме да сетя дъха ти,
Да видя трепти ли сърцето.
И хайде на есенен валс!




ЛЕКСЕМИ ЗА ОБИЧ

Спри,
Дишай
Докосни ме,
Виж тупти топъл пулса.
Сърцето се радва,
Гледайки,
Потърси ме.

Изпий си водата на масата,
Натопи цветята,
Разкажи ми,
Къде ходят звездите денем – прегърни ме!




* * *

Когато във бурната есен,
Ни дойде на гости снега,

Внезапно, когато настъпи
Бялата красота…

Тогава кръвта се разлива –
На зимата бял диамант

Не бих заменила за нищо
Открития, белия свят.





Дилян Еленков


* * *

никога не плачем
от щастие –
плачем, защото знаем,
че това щастие
си отива

ГЛАД

изстискани чаршафи
            за влага
            отхапвам
върховете на пръстите си конвулсии
в глезените колената прескачат хрущялите
блокират от ляво е изпънат в дясно продължава

да вие

обратно на часовника очите лудеят
къде е север къде е юг
хриптене
устата е мъртва устата е мъртва устата търси

устата е жадна и гладна

    изпушва хиляди цигари изяжда стотици блюда
/дробовете се пръсват както и дванадесетопръстника/

но не е това

устата търси друго месо друг сок
от друго тяло от друга пот

дрехите вече не са дрехи през тях ребрата
сочат следващата мърша приведен
оглозгвам своя

                        завършек