Литературен клуб „Николай Хайтов” при СОУ „П.Р. Славейков” с ръководител Генка Петрова отново на страниците на списанието




Златена Божкова – VІІ клас


                           „Светът на нищо не мирише
                            освен на дим, на студ и етер.”
                                             Виолета Христова

Светът мирише сладко,
докато вкусва захарната ми близалка.
Светът ухае на кокос,
когато мисли за Хаваите.
Мирише и на мандарини,
когато някой по света си прави фреш.
Светът мирише на усмивки,
пътуващи по неговия път.
Светът е с аромат на ягодка
в следобедния сладолед.
Светът планува миризмата си,
докато препрочита вестника със стихове.
Какъв артист е моят свят!




* * *

                Такава самота, о, Боже...
                                     Елка Няголова

Каква ти самота!
Тя не е шумна,
скрива се от крясъци.
В пустинята се гмурна,
потънала във пясъци.
Изгонена от щурото движение,
прогонена от пустата душа.
Ти не чуваш нейното мнение,
звучи като изпепеляваща молба.
Веселие те завладява,
на самотата то не те предава.
Пренася те във друго измерение
със всяко ново поколение.
И няма самота и празнота с приятели,
с копнежите и чувства на мечтатели.





Йоанна Петрова – VІІ клас
 

* * *
                                 „Светът на нищо не мирише
                                   освен на дим, на студ и етер.”
                                                    Виолета Христова
 
Светът мирише мартенски,
на бяло и червено,
на свобода,
на осми март мирише,
на рози във ръцете ми,
на любимия ми кекс от мама,
на смях в часа по география,
на пролет,
мирише на пране светът,
мирише и на приказки във къмпинга,
мирише и на пица с моцарела
във Италия,
мирише на мистерия
във Ватикана и във Колизеума.
Светът мирише на дворци
и на принцеси.
Понякога светът се изморява
и след това заспива сладко,
приспан от мириса на спомени.




Милица Тихомирова – VІІ клас


* * *
                     „Светът на нищо не мирише
                       освен на дим, на студ и етер.”
                                        Виолета Христова

Светът мирише на канела,
на ароматните листенца
от сутрешната чаша чай.
След нея аз обличам розова фланела
и се наслаждавам на деня докрай.
Разливам сивото във бяло,
а светлината се пречупва в цветове.
И времето, уж залиняло,
създава нови приключенски светове.




Полина Станчева – VІІ клас


* * *
            „Младостта си отива”
                           Недялко Йорданов

Детството си тръгва
с червено балонче в ръка.
Детството си тръгва,
със розовите панделки в косичките.
Детството си тръгва
с панталонките, скъсани
при черешовото дърво.
Детството си тръгва,
захапало филията бабин козунак.
Детството си тръгва,
прегърнало дядо.
Детството си тръгва,
разлюляно
върху велосипед с помощни колелца.
Детството си тръгва,
но дебелият албум ще го помни дълго.