СЛЕД ЛЯТОТО
Иван Вълев
Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.
Прозорците засенчва с бели листи,
праха по масата изтрива…
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича…
Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната си риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.
Прозорците засенчва с бели листи,
праха по масата изтрива…
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича…
Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната си риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.
