"Любовта като песен"
в изпълнение на: Камелия Кондова, Събка Митева, Александър Белчев, Пламен Лакеров /30 май 2007/ и... Ваня Маркова

Г. Константинов: "...колко причини в света са създавали тази минута..." Миг като вечност... Сливането - неописуемо преживяване е...

Те винаги идваха и носеха със себе си песента. Китарите ги нямаше на раменете им при влизане и все си мислех – този път само ще попеем. Добричките хулитери /пишещи в литературния сайт Hulite.net/. После премиерата на поредния автор преминаваше в онази фаза на споделяне без изслушване. Тогава Камелия казваше: “Чуйте чуйте това…” и прочиташе нещо от току-що представената книга по свой избор. Дали вече беше четено или не – нямаше значение – то звучеше различно. Това беше знак. Зазвучаваха познати стихове, от познати премиери, непознати творби от незнайни източници... И сякаш от никъде се появяваха китарите и все не успявах да проследя как точно се случва това... И се започваше със станалата вече химн “ Отиде си, и беше време” на Сашо Белчев... И беше време, в което си мечтаех да направя нещо хубаво и шантаво и различно за тези добрички хулитери... И добре, че се пръкна тази “Щръклица” на Кирил Аспарухов...


Александър Белчев

БЕЗКРЪВНА РАТ

Най-жестоките парчета
ги наричаме „осколки”.
И налага се, момчета,
да привиквате на болки.
И Животът ще съгледа
със съчувствие навъсено
как усмивката поредна
жива плът от Вас откъсва.

Може и да съжалите,
че останали сте живи.
(Погледите на добрите
бързо – изведнъж! – убиват).

Лошото – затуй е лошо,
че със себе си се пъчи.
Не разбира, че е пошло
с полу-"да" да те измъчват.

Може да ме укорИте
за война че Ви говоря.
Жалостиви са войните.
Любовта – ще Ви го стори.



***

Камелия Кондова

Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.



***

Събка Митева

Отдавна не сънувам изгреви.
Сънувам чужди болки
докоснали душата ми.
Сънувам кривите усмивки
на анонимни грехове,
прегръщащи ме
като спасително разпятие.
Отдавна си прекрачих
и разграфените понятия.
Не бързай - свободата е илюзия.
Вървя по химерични склонове
с разцъфнали желания.
По стожерите ми
висят парцали
от отеснелите ми кожи.
Не пораснах. Не.
Просто се научих
да опитомявам страховете си
и да изплювам грапавите думи
преди да се превърнат
в шуплесто подобие на камък
заприщил изхода.
И не сънувам изгреви.
Посрещам ги.