МАГИЯТА НА СЦЕНАТА ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕ ЖИВА
Петранка Божкова
Интервю с директора на Куклен театър "Дора Габе" Петър Петков
— Държавен куклен театър "Дора Габе" започна новия си юбилеен творчески сезон. Какво ще предложите на малките зрители?
— Започнахме – и то не какъв да е сезон, а, 50-ти тетрален сезон като държавен куклен театър, което е много важно. Годината за нас е специална, поне до тук тя премина под знака на подготовката за този хубав празник, който отбелязваме на 5 октомври.
— Когато заговорим за юбилей, въпросът за равносметката е неизбежен. Става дума за половин столетие, а това е един дълъг творчески път. Какво се откроява от "птичи поглед" в духа на тази равносметка?
— Ако трябва да обобщим с цифри, за тези 50 години в театъра са създадени над 250 нови постановки. Всички те са играни пред над един милион зрители. Това са доста сериозни цифри. И иначе, като път, извървян през този период, можем да се гордеем с много неща, които сме успели да постигнем. Първо, естествено, трябва да спомена името на г-жа Руска Цекова* – за голямо съжаление вече не е между нас. Тя очакваше с нетърпение този юбилей. Даже ? бяхме определили роля в нашия спектакъл. Но, вече не е между нас. И, връщайки се на въпроса Ви, имаше един много хубав, дълъг период, в който нашият театър беше, мога смело да кажа, водещ театър в България. Тук се създаваха най-модерните и най-качествени постановки. Това е време, когато тук работеха Теди Москов и Мая Новоселска. Като гост-актьор идваше и Кръстьо Лафазанов. Въобще, цялата трупа в този период беше силна и физиономична. Имахме възможности да правим интересни заглавия, впечатляващи постановки. Естествено, всичко това беше свързано с престижни награди по нашите най-големи куклени фестивали. С много пътувания в чужбина. Интресът към нас беше впечатляващ. Всички искаха да видят нашите постановки. Това беше един уникален и много-много силен период на добричкия куклен театър.
После дойдоха едни години, в които трябваше да – ще използвам една дума, която никак не я обичам за театъра – да оцеляваме. Имаше много неизвестни. Не знаехме ще го има ли въобще театъра. Но за наша радост, тези години отминаха и сега твърдя, че в момента се намираме в добър период, в който имаме яснота. Проведохме една поредна реформа, която поне за мен лично и за нашия театър е сполучлива. Финансово сме сигурни, имаме ясни правила, стремим се да ги спазваме. И смисълът на тези правила е: колкото повече работиш, толкова повече получаваш.
— Вие сте директор на театъра от 13 години, но с него Ви свързва актьорската професия в продължение на 30 години. Променила ли се е детската публика за този период? Усеща ли се днес конкуренцията на новите технологии, на компютрите?
— Конкуренция? Не бих казал. Даже преди 20 години съм имал опасения, че анимацията, примерно, с широкото ? навлизане на малкия екран ще отблъсне публиката от кукления театър и тя ще залитне към детските телевизионни продукции. Но такова нещо не се случи. Така че, и новите технологии няма да успеят да ни отнемат публиката. Защото детето, а и всеки един зрител, изпитва необходимост от среща с живия актьор, от това да бъде в истински театър.
— Т.е., магията на сцената е жива?
— Магията на сцената винаги ще остане жива. Човек винаги ще има необходимост от този вид изкуство. И в този смисъл нямам притеснения. Напротив, даже в последните години забелязвам сериозен интерес от всички деца. Те са жадни... Жадни са да бъдат в театъра. Това го показва и самото ежемесечно тяхно присъствие. Има деца, които всяка неделя са в театъра и не пропускат представление. Отделно от това – тези, които са в детските градини, идват по два и по три пъти в залата. Това е добър знак, че театърът ще бъде вечно жив и че той е непреходен. В същото време тази тенденция ми дава кураж и за напред – че всъщност децата, които ние по един или друг начин се опитваме да възпитаваме в ценности като приятелство, доброта, честност, ще приемат тези добродетели и ще станат достойни граждани.
— Като стана дума за новите технологии, те сигурно навлизат и в творческата дейност на вашата трупа – като модерни сценографски решения, режисьорски похвати. Богат ли е опитът ви в това отношение?
— Специално за нашия театър, все още не можем да кажем, че използваме така активно тази техника. Поне моето виждане е, че повече трябва да се придържаме към традиционния куклен театър. Магията на театъра не е само в техниката. Ако ние залитнем повече в тази посока, има опасност да направим театъра много технически и да не използваме пълноценно ресурса на актьора. А той е най-голямото богатство на един театър. В края на краищата, той е човекът, който създава всичко на сцената. Заедно, разбира се, с режисьора и сценографа, с музиката. Но така или иначе, техниката навлиза активно. Гледал съм в някои наши театри как използват мултимедията много активно, имат цели спектакли, които са направени на тази основа. Виждаш една сценография, но като се вгледаш по-внимателно, разбираш, че е виртуална. Това не е реална сценография, тя се прожектира и актьорите се "наместват" в нея, обиграват я по някакъв начин, но тя не е жива. Интересно е като техника, като новост. Но не мисля, че това е пътят, по който трябва да се развиваме. Защото нашето изкуство е по-скоро консервативно. Театърът съхранява традиции, характери, които са изграждани през вековете, през всичките години, в които човек е узрявал. В този смисъл, трябва да го пазим...
— Като един своеобразен остров на традицията?
— Да, като остров на традицията. Не би трябвало да тръгваме много-много в тази посока. Нека да ни помага техниката там, където не ни достигат средствата да изразим нещо. Тя може да ни помогне. Но не бива да надделява. Тя трябва да бъде като един от компонентите към самото представление. Но нищо повече.
— Според една общоприета теза, за децата трябва да се пише като за възрастни, но още по-добре. Можем ли да кажем същото за кукления театър?
— Абсолютно важи, това си е стара максима. Като студенти може би първото нещо, което научихме, беше това – че за децата трябва да се пише и да се играе като за възрастни, само че по-отговорно. Защото възрастният човек би могъл да разбере една провокация вътре в текста, би могъл да разбере всяко едно отклонение, търсене. Докато при детето нещата трябва да се поднасят много точно и ясно. Не бива да се злоупотребява с детското доверие. Децата са доверчиви. Приемат всичко на 100 процента, едно към едно. И ако ние не сме достатъчно отговорни към тях, ако ние си позволим да правим нещо, което не е на 100 процента измислено хубаво, има голяма опасност да отблъснем детето от театъра, да го накараме да тръгне като мислене в друга посока, което може да стане много опасно.
— Кога разбирате, че сте "грабнали" залата?
— Когато видим детските очи насреща, които са светнали, грейнали са и гледат с внимание и интерес случващото се на сцената. Тогава сме успели.
— Може би и по детската реакция – обикновено в случаите, когато искат да помогнат на любимите си герои?
— Винаги я има тази реакция. Те са първите спасители и помагачи на добрия герой. Или издават лошия герой, ако се иска такава помощ от тях. Те са вътре в самия спектакъл. Много лесно влизат и затова трябва да бъдем отговорни и внимателни с тях.
— Да се върнем на началото на юбилейния творчески сезон. Какви изненади подготвяте за малките зрители?
— Започнахме сезона с реализацията на едно ново заглавие. Това е "Пук" по Валери Петров. За първи път се прави на наша сцена. Това ще бъде дипломна работа на новата ни актриса и режисьорка Велислава Кирова. Тя е от тази година в нашия театър. Надявам се, че ще успее да се дипломира с "Пук" и да остане по-дълго време в театъра. Млад човек, амбициозен човек, мислещ, можещ. Естествено, ние ще помагаме с опит, знания, с рутина. И отделно от това трябва да възстановим някои стари заглавия. Налага се, тъй като една наша актриса стана майка, има момченце, Георги. Да им е живо и здраво! Та, трябва да възстановим спектаклите, в които е участвала Теодора. След възстановяването на две заглавия – "Пепеляшка" и "Хензел и Гретел", пак отиваме към нова постановка и тя е пак на Валери Петров, "Меко казано". Така в репертоара ще имаме три негови пиеси, това е много добре, защото Валери Петров е най-добрият наш детски автор. След премиерата на "Меко казано", ще отделим повече внимание на нашата малка по възраст публика. Защото предстои подготовката на Коледно представление. И най-важното – посрещането на Дядо Коледа. След Нова година започваме с "Тримата братя и златната ябълка". Общо-взето, се опитваме да реализираме хубави заглавия от нашата и от световната класика, които са достатъчно добре известни на нашите малки зрители и винаги се гледат с голям интерес.
* Руска Цекова/актьор и режисьор/ – с огромни заслуги както за утвърждаването на Добричкия куклен театър като институция през първите години от неговото създаване, така и за израстването му в професионален аспект и постигането на един висок престиж под нейно ръководство и до наши дни.
Интервю с директора на Куклен театър "Дора Габе" Петър Петков
— Държавен куклен театър "Дора Габе" започна новия си юбилеен творчески сезон. Какво ще предложите на малките зрители?
— Започнахме – и то не какъв да е сезон, а, 50-ти тетрален сезон като държавен куклен театър, което е много важно. Годината за нас е специална, поне до тук тя премина под знака на подготовката за този хубав празник, който отбелязваме на 5 октомври.
— Когато заговорим за юбилей, въпросът за равносметката е неизбежен. Става дума за половин столетие, а това е един дълъг творчески път. Какво се откроява от "птичи поглед" в духа на тази равносметка?
— Ако трябва да обобщим с цифри, за тези 50 години в театъра са създадени над 250 нови постановки. Всички те са играни пред над един милион зрители. Това са доста сериозни цифри. И иначе, като път, извървян през този период, можем да се гордеем с много неща, които сме успели да постигнем. Първо, естествено, трябва да спомена името на г-жа Руска Цекова* – за голямо съжаление вече не е между нас. Тя очакваше с нетърпение този юбилей. Даже ? бяхме определили роля в нашия спектакъл. Но, вече не е между нас. И, връщайки се на въпроса Ви, имаше един много хубав, дълъг период, в който нашият театър беше, мога смело да кажа, водещ театър в България. Тук се създаваха най-модерните и най-качествени постановки. Това е време, когато тук работеха Теди Москов и Мая Новоселска. Като гост-актьор идваше и Кръстьо Лафазанов. Въобще, цялата трупа в този период беше силна и физиономична. Имахме възможности да правим интересни заглавия, впечатляващи постановки. Естествено, всичко това беше свързано с престижни награди по нашите най-големи куклени фестивали. С много пътувания в чужбина. Интресът към нас беше впечатляващ. Всички искаха да видят нашите постановки. Това беше един уникален и много-много силен период на добричкия куклен театър.
После дойдоха едни години, в които трябваше да – ще използвам една дума, която никак не я обичам за театъра – да оцеляваме. Имаше много неизвестни. Не знаехме ще го има ли въобще театъра. Но за наша радост, тези години отминаха и сега твърдя, че в момента се намираме в добър период, в който имаме яснота. Проведохме една поредна реформа, която поне за мен лично и за нашия театър е сполучлива. Финансово сме сигурни, имаме ясни правила, стремим се да ги спазваме. И смисълът на тези правила е: колкото повече работиш, толкова повече получаваш.
— Вие сте директор на театъра от 13 години, но с него Ви свързва актьорската професия в продължение на 30 години. Променила ли се е детската публика за този период? Усеща ли се днес конкуренцията на новите технологии, на компютрите?
— Конкуренция? Не бих казал. Даже преди 20 години съм имал опасения, че анимацията, примерно, с широкото ? навлизане на малкия екран ще отблъсне публиката от кукления театър и тя ще залитне към детските телевизионни продукции. Но такова нещо не се случи. Така че, и новите технологии няма да успеят да ни отнемат публиката. Защото детето, а и всеки един зрител, изпитва необходимост от среща с живия актьор, от това да бъде в истински театър.
— Т.е., магията на сцената е жива?
— Магията на сцената винаги ще остане жива. Човек винаги ще има необходимост от този вид изкуство. И в този смисъл нямам притеснения. Напротив, даже в последните години забелязвам сериозен интерес от всички деца. Те са жадни... Жадни са да бъдат в театъра. Това го показва и самото ежемесечно тяхно присъствие. Има деца, които всяка неделя са в театъра и не пропускат представление. Отделно от това – тези, които са в детските градини, идват по два и по три пъти в залата. Това е добър знак, че театърът ще бъде вечно жив и че той е непреходен. В същото време тази тенденция ми дава кураж и за напред – че всъщност децата, които ние по един или друг начин се опитваме да възпитаваме в ценности като приятелство, доброта, честност, ще приемат тези добродетели и ще станат достойни граждани.
— Като стана дума за новите технологии, те сигурно навлизат и в творческата дейност на вашата трупа – като модерни сценографски решения, режисьорски похвати. Богат ли е опитът ви в това отношение?
— Специално за нашия театър, все още не можем да кажем, че използваме така активно тази техника. Поне моето виждане е, че повече трябва да се придържаме към традиционния куклен театър. Магията на театъра не е само в техниката. Ако ние залитнем повече в тази посока, има опасност да направим театъра много технически и да не използваме пълноценно ресурса на актьора. А той е най-голямото богатство на един театър. В края на краищата, той е човекът, който създава всичко на сцената. Заедно, разбира се, с режисьора и сценографа, с музиката. Но така или иначе, техниката навлиза активно. Гледал съм в някои наши театри как използват мултимедията много активно, имат цели спектакли, които са направени на тази основа. Виждаш една сценография, но като се вгледаш по-внимателно, разбираш, че е виртуална. Това не е реална сценография, тя се прожектира и актьорите се "наместват" в нея, обиграват я по някакъв начин, но тя не е жива. Интересно е като техника, като новост. Но не мисля, че това е пътят, по който трябва да се развиваме. Защото нашето изкуство е по-скоро консервативно. Театърът съхранява традиции, характери, които са изграждани през вековете, през всичките години, в които човек е узрявал. В този смисъл, трябва да го пазим...
— Като един своеобразен остров на традицията?
— Да, като остров на традицията. Не би трябвало да тръгваме много-много в тази посока. Нека да ни помага техниката там, където не ни достигат средствата да изразим нещо. Тя може да ни помогне. Но не бива да надделява. Тя трябва да бъде като един от компонентите към самото представление. Но нищо повече.
— Според една общоприета теза, за децата трябва да се пише като за възрастни, но още по-добре. Можем ли да кажем същото за кукления театър?
— Абсолютно важи, това си е стара максима. Като студенти може би първото нещо, което научихме, беше това – че за децата трябва да се пише и да се играе като за възрастни, само че по-отговорно. Защото възрастният човек би могъл да разбере една провокация вътре в текста, би могъл да разбере всяко едно отклонение, търсене. Докато при детето нещата трябва да се поднасят много точно и ясно. Не бива да се злоупотребява с детското доверие. Децата са доверчиви. Приемат всичко на 100 процента, едно към едно. И ако ние не сме достатъчно отговорни към тях, ако ние си позволим да правим нещо, което не е на 100 процента измислено хубаво, има голяма опасност да отблъснем детето от театъра, да го накараме да тръгне като мислене в друга посока, което може да стане много опасно.
— Кога разбирате, че сте "грабнали" залата?
— Когато видим детските очи насреща, които са светнали, грейнали са и гледат с внимание и интерес случващото се на сцената. Тогава сме успели.
— Може би и по детската реакция – обикновено в случаите, когато искат да помогнат на любимите си герои?
— Винаги я има тази реакция. Те са първите спасители и помагачи на добрия герой. Или издават лошия герой, ако се иска такава помощ от тях. Те са вътре в самия спектакъл. Много лесно влизат и затова трябва да бъдем отговорни и внимателни с тях.
— Да се върнем на началото на юбилейния творчески сезон. Какви изненади подготвяте за малките зрители?
— Започнахме сезона с реализацията на едно ново заглавие. Това е "Пук" по Валери Петров. За първи път се прави на наша сцена. Това ще бъде дипломна работа на новата ни актриса и режисьорка Велислава Кирова. Тя е от тази година в нашия театър. Надявам се, че ще успее да се дипломира с "Пук" и да остане по-дълго време в театъра. Млад човек, амбициозен човек, мислещ, можещ. Естествено, ние ще помагаме с опит, знания, с рутина. И отделно от това трябва да възстановим някои стари заглавия. Налага се, тъй като една наша актриса стана майка, има момченце, Георги. Да им е живо и здраво! Та, трябва да възстановим спектаклите, в които е участвала Теодора. След възстановяването на две заглавия – "Пепеляшка" и "Хензел и Гретел", пак отиваме към нова постановка и тя е пак на Валери Петров, "Меко казано". Така в репертоара ще имаме три негови пиеси, това е много добре, защото Валери Петров е най-добрият наш детски автор. След премиерата на "Меко казано", ще отделим повече внимание на нашата малка по възраст публика. Защото предстои подготовката на Коледно представление. И най-важното – посрещането на Дядо Коледа. След Нова година започваме с "Тримата братя и златната ябълка". Общо-взето, се опитваме да реализираме хубави заглавия от нашата и от световната класика, които са достатъчно добре известни на нашите малки зрители и винаги се гледат с голям интерес.
* Руска Цекова/актьор и режисьор/ – с огромни заслуги както за утвърждаването на Добричкия куклен театър като институция през първите години от неговото създаване, така и за израстването му в професионален аспект и постигането на един висок престиж под нейно ръководство и до наши дни.
