Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АКРОСЪН"

АКРОСЪН

Иван Ставрев е роден през 1940 г. в гр. Варна. Завършва Българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на стихосбирките “Девненско ято” (1979), “Шепа пръст” (1994), “Най-красивият брод помежду ни” (2000), “Лирика” (2002) и “Другото име на виното...” (2005). Негови стихове са награждавани на различни национални и регионални конкурси - конкурс за поезия на в. “Полет” (1981), блицконкурс “Кремиковски сияния”, първи конкурс “Любовта, без която не можем”, ежемесечни конкурси за стихове на морска тематика на тв MSAT (2003-2004), Предлагаме стихове от последната му поетична книга „Продължение в отвъдното”, издание на Сдружението на писателите в гр. Варна, библиотека КИЛ.


АКРОСЪН

Между разцъфналите ябълки, сама, вървеше гола –
Една метафора, понесла пролетта в гърдите си наболи.
Тя плуваше във утрото, не спираше, не се оглеждаше,
А изгрева през цветове уханните лъчи прецеждаше.
Фанфари някъде далеч в душата и неземна чакаха
От Горе знак за вечния божествен химн на красотата.
Растеше всичко и растеше Тя над себе си надвесена.
А в утрото напираше напъпила съдбовна песен...





ТРЕПЕТ И ТРЪПКА

И разширените ми ноздри пърхащи
да сетят дъх тръпчив – кобилка млада май е...
Главата ми да се замае
от нежното докосване под челюстта –
копитата(!) на още необувана,
неяздена кобилка,
усетила под тънките си пъргави нозе
напиращия мирис на трева, на степ
и на простор безкраен. Тя да тръпне,
да трепти препускаща, свистяща огнена светкавица,
очакваща да я настигне пеещия, цвилещия бяс...
и песента извираща от топлата, от меката земя
кънтяща под копитата ми да я спре....
да наведе глава люлееща се – да-а, да-а...а изправена
с копитата да рие във небето сякаш търси още нещо...иска
сякаш да... изкачи невидим връх!!!..





ВОДНО КОЛЕЛО

На водно колело в морето, голи, неродени сякаш
Ти и аз въртяхме... смееш ми се пъстрооко – чакаш Бог
да слезе и да тръгне по водата – бос; да тръгнем с Него –
Ева и Адам, венчани грешници от Него; да се
спуснем на земята, на поляната, която с Теб
тогава овършахме... и се почна...
потеклото ни; вървяхме,
смеехме се, с нас – децата ни; роим се...
тръгват, любят се, повтарят ни...
светът им става тесен и...политат
към звездите дето бяхме с Теб като деца и... май
децата им – след тях ще се повтарят –
дорде светът им стане рай...
дано летенето, роенето, повтарянето...
нямат край...





БРЯГ

          На Петър Доков

Питам се, Петьо,
безкраят има ли бряг?
Мокрият пясък пази стъпките кратко
но споменът
не попива в пясъка той
остава някъде в нас
после изплува в стиха ни
като море
като вълна
като спомен за стъпки които ги няма
като чайка още непобеляла
дето наднича в листа и следи химикала
още колко неща ще изплуват
ще ги пазим в студеното
в скута на спомена
с мисъл или копнеж по другия бряг
и се сещам отново –
безкраят има ли бряг?





САЛАМИН

       На Георги Венин


***

Битката при Саламин е началото.
Темистокъл ни праща послание –
демокрацията
започва при Саламин;
при Саламин печели демосът,
сиреч – народът,
двадесет и осми септември,
четиристотин и осемдесет години
преди
тълпата да разпне Христа...

***

Но при Спарта елини дадоха
първи урока на Ксеркс –
урок и на персите,
и на света
как се умира със чест
за Отечество... днес
Темистокъл военно събра разпилените,
трижди самотни в своята гордост
полиси на древна Елада от Крит
и от Тасос, от Кипър и Родос –
до Спарта и Саламин.
За персите Саламин е трагедия, но елините,
дори атиняните, обичат театъра
(днес със тях е и вятъра):
от скалите на Саламин
на арена „Елада“ всичките до един
гледат спектакъла,
с режисьор Темистокъл.
С морските хора той
дави персите в кървава баня,
със стрели и с нож до кокъл
днес Саламин е театърът и Саламин е декорът,
а атиняни с усмивка следят
как Темистокъл
дава урок на Ксеркс в теснината:
дави в кървава баня
мечтата на Ксеркс
да влезе
и да остане в Елада неканен.

***

И...
При Саламин е началото
на западната демокрация,
началото на нова цивилизация.
Темистокъл създаде
модерен трипалубен кораб
и в задушните мощни „триери”
под носа на всеки гребец
плуват в пот изпотените мишци на другия;
горе стрелците изпращат гръцки огън
и облаци гръцки стрели сеят
облаци смърт за врага;
в трите реда гребла
три етажа гребци
опват мишци
като един
и го знаят – от тях – от народа
зависи свещената битка със персите,
знаят: спечелят ли битката –
печели я демосът,
печели я демокрацията.





БРИЗ

Моя светъл прозорец си ти, отрязък
от съвършенството на Вселената – То
ме гледа със твойте очи и ме огрява, и ме облъчва,
и го...обичам; ще посегна към...тях, ще ги взема
много внимателно, после някъде ще ги оставя...
ще целуна очите, нослето изваяно и...устата
която „сто хиляди думи” държи неизречени и заключени.
Тъй – без стъклата, незащитени ще отронят очите сълза
и соленото, тънкото ручейче спре ли на устните –
ще се усмихнеш, ще го изпия... омагьосан ще гледам,
ще гледам и никога, никога няма да спра да те гледам;
докато дишам – онемял ще те гледам, ще пиша, ще чакам
додето отвориш вратата ми, или в юнската нощ
като бриз подранил ще отместиш ефирно пердето от изток..
ще дойдеш при мен или аз на балкона при теб ще изляза
ще те обгърна с дъха си и ще те... вдъхна, така
ще остана...и Ти във гърдите ми – в мен ще останеш;
ще сe смеят в гнездото отворено моите влюбени
лястовички, ще ни повикат:”Де е оня вълшебен килим?”
„Миличка,... с теб от години на него летим!!!”





СПОМЕН ЗА ЧЕРВЕНО

                    на Ренка

И пукот на искри
от чакано докосване
да ме прониже
път
и бряг безкраен
боси
необлечени
пияни от безгрижие
в прозрачен залив топъл
и небето
алено платно неразкроено
вопъл
глас
пресипнал от любов
и спомен за поляна
усетила телата ни
от нежен тласък
разлюляна.





ОПИТОМЯВАНЕ

Толкова рано а
трябва да събуждам утрото
даже слънцето още си търка очите
по несъбудения пясък
още непобеляла чайка
тихо записва сношните сънища
после наднича в книгата в листа
следи химикала
иска да клъвне буквите
вече се знаем вече
аз приближавам в морето до нея
бавно
толкова бавно че свикваме двамата
и изведнаж разперва крилата
и литва
прави кръг а кръгът се затваря при мен
и надава радостен... поздрав(!) едва
не събори от главата ми старата
сламена шапка нея ли искаш
ще мътиш ли малка си още
изчакай да побелееш като мен
тогава ще мътиш пък аз пак ще пиша
и отлита навътре в морето
имам си питомец мисля си всъщност
кой кого опитомява
откакто сме тук на Земята
а тук сме от милион години
от Икар до Майстор Манол
мечтаем и се опитваме да бъдем като тях
и летим отдавна летим
те ни научиха опитомиха ни..
да имах крилете ти...
съвършенство ми трябва
за да приличам на тебе
полетът
летенето е съвършенство
и отново дочувам гласа на Сезан
„Съвършенството не е присъщо на човека”




PARADISE
            На “D”

Замижал вятърът... залита от облаци, от смях, от нас пиян.
Зад облаците Слънцето наднича и... скача...на зелената поляна...,
където аз и ти играехме от вятъра, от слънце и от щастие „полуднали”.
Търкаляхме се, а тревите се изправяха, видели Слънцето по детски хукнало.
Играехме, прегръщахме се тримата, подхвърляхме си тая златна топка,
която – щураво хлапе – внезапно на зелената поляна скокна.
От смях, от обич, от младостта си „сбъркани” не вярвахме, не знаехме,
че всичко – детството, игрите сред треви със Слънцето – си има край.
Не знаехме, че тук, на таз поляна всъщност бил е истинският рай...

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево