Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДОБРУДЖАНСКАТА ПЕНЕЛОПА"

ДОБРУДЖАНСКАТА ПЕНЕЛОПА

В рамките на 10-я си рожден ден Антимовски хан подхвана една благородна инициатива. Да популяризира делото на добруджанската писателка Севда Костова. Нейни издания се намират в добричките библиотеки и Дом-паметник "Й. Йовков". Сдружението на писателите ще търси начин да бъде издаден ръкописа й "Земя и корени".

СЕВДА КОСТОВА
/Творчески портрет/

д-р Кремена Митева
– главен уредник
на Дом-паметник „Й. Йовков” – Добрич

В тази работа е направен опит за творчески портрет на една малко известна писателка, родена и израснала в Добрич – Севда Костова. Самата тя се обръща към всекиго, решил да я опознае по-отблизо, със съвета: „Който иска да научи нещо повече – нека чете книгите ми. Те всички са автобиографични”.
Освен този ценен източник на своето изследване имах:
1. Възможност да работя в Държавен архив – Варна и да се запозная с личния фонд на Севда Костова, който е заведен под инвентарен номер 1579 /опис 1/ и постъпва през 2003 г. като безвъзмездно дарение от нейната братовчедка – известната варненска актриса Грациела Бъчварова. Фондът е доста богат, обемен и моята работа е само едно първоначално запознаване с него. Оттук нататък е необходимо по-детайлно изследване на този архив.
2. Привилегията лично да познавам Севда Костова и няколко пъти да разговарям с нея в дома й във Варна.
3. Шанса да се запозная с ръкописа на нейния роман за Добруджа „Земя и корени”, предоставен ми от самата авторка, и в началото на 2000 г. в добричкия вестник „Нова добруджанска трибуна” да публикувам рецензия за него.
Трябва да отбелжа, че Дом-паметник „Й. Йовков” в Добрич бе първата и да не кажа по това време – края на 90-те години, единствената институция в Добрич, проявила интерес към личността и творчеството на Севда Костова. Неслучайно на 27 април 1998 г. именно музеят организира доскоро единственото в Добрич представяне на писателката в Огледалната зала на Драматичен театър „Й. Йовков”. Словото бе произнесено от Никола Радев – издателя на Севда Костова.
С радост открих, че в архива на писателката е запазена поканата за тази литературна вечер, както и рекламните материали не само на Дом-паметник „Й. Йовков”, но и на останалите отдели на Регионален исторически музей – Добрич. Тъй като Севда Костова навсякъде с гордост споделя, че е добруджанка и много държи на добруджанския си произход, тя искрено страда, че е позната главно на варненските и софийските читатели, но не и в родния си град. Може би затова толкова грижливо е запазила всички материални спомени от тази първа добричка литературна вечер, посветена на нея.
В резултат на проучванията си установих, че в Добрич Дом-паметник „Й. Йовков” притежава в своя фонд „Добруджански творци” романите на Севда Костова „Без място в света”, „Пенелопеида”, „Благовестие на Мариам” и сборникът със 150 български народни песни „Песента остава” – и то всички с автограф от авторката. Също и библиотеката към Народно читалище „Й. Йовков” в града съхранява книгите: „Без място в света”, „Пенелопеида”, „Благовестие на Мариам”, „Чеда на Вотан” и „Тестени ястия на фурна”. А библиотека „Дора Габе” разполага с романа „Чеда на Вотан”, със сборника от народно религиозни песни „Роди ми се боже чедо”, както и с преводите на Севда Костова от румънски на приказки на Йон Крянга и на стихове на Михай Еминеску. В личния фонд на писателката в Държавен архив – Варна тези издания липсват.
Оказа се, че в Добрич Любен Бешков е един от малкото, писали за авторката: през 1996 г. във в. „Добруджанска трибуна” той помества статия, озаглавена „Позабравената дъщеря на Добруджа Севда Костова” ; пише и кратък очерк за нея в том 2 на книгата си „Добруджанци в науката, изкуството и културата”; а в. „Тервел” публикува през 1995 г. интервю със Севда Костова – „Хора, доживях свободата!” .
Напоследък интерес към творчеството на писателката проявява редакционната колегия на в. „Антимовски хан”. Плод на този интерес е литературната вечер, проведена на 14 юни 2007 г. в рамките на тържествата за отбелязване на 10-годишнината на вестника на Добруджа за животопис и култура „Антимовски хан”. Още миналата година в своя брой 10 от месец октомври под заглавието „Откритието Севда Костова” вестникът публикува откъс от нейния роман „Пенелопеида”.
Преди да се опитам да направя кратък творчески портрет на писателката, който ще е своеобразен „свод”, както биха се изразили средновековните автори, на събраната от мен информация и на оценките на различни хора, имали възможност отблизо да общуват със Севда Костова, искам да акцентирам върху нейната житейска философия: „Тя се свежда до две неща: да обичаш и да се трудиш”. Действително животът й доказва приоритета на тези две начала.
Севда Костова – доколкото имах възможността да я познавам, беше изключително деликатен човек, артист по дух, с разностранни интереси, с вяра в собствените сили, с мъдрото умение да извлича поука от всеки удар на живота, с непосредствен, „детски” поглед за хората и света, с тънка чувствителност, но с ум на философ; винаги готова да изслуша другия, да се опита да го разбере, но да защити и собствената си позиция; с великата способност, като героинята си Пенелопа, да претърпи много и да умее десетилетия да чака, докато настъпи нейното време.
Севдалина Димитрова, по баща – Паскалева, е родена на 3 ноември 1921 г. в гр. Добрич. Както сама споделя в автобиографията си, тя е потомка на поп Паскал, един от основателите на българските поселения в Добруджа. Отбелязва обаче, че има и гръко-финикийска кръв – от една прабаба Ефросина, варненска гъркиня.
Баща й Димитър Паскалев е правнук на поп Паскал, учител, поет. Става член на ДРО и на комунистическата партия, а от 1931 г. и един от ръководителите на ДРО. Домът на семейство Димитър и Елисавета Паскалеви на улица „Александру чел бун” е неведнъж убежище за Димитър Ганев, Димитър Дончев – Доктора, Велико Маринов, Александър Димитров и други членове на ДРО. След атентата срещу баща й през 1933 г. в нейния роден дом, на който заедно с брат си става неволен свидетел, Севда Паскалева заболява сериозно. Болестта я съпътства до края на дните, като й пречи не само да продължи образованието си в университет, но и да живее нормално. Все пак тя успява да завърши полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III” в Добрич през 1941 г. А през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство”. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: „Сладкарска книга” и „Тестени ястия на фурна”.
През 1940 г. писателката става свидетел на посрещането на българските войски в Добрич и неведнъж с особено вълнение разказва този свой спомен или го описва в текстовете си. Само месец и нещо след „възкресението” на Южна Добруджа Севда Паскалева загубва своя баща, който умира твърде млад – на 2 ноември 1940 г. След 1942 г. тя сътрудничи на комунистическата партия, като помага основно на Михаил Костов Тодоров – неин бъдещ съпруг, с когото сключва брак на 4 юни 1945 г. През същата година младото семейство се установява във Варна, където се ражда единственото им дете – Невена. Севда Костова всеотдайно посвещава дълги години на отглеждането и възпитанието на дъщеря си, която по-късно завършва Средното музикално училище „Добри Христов” във Варна със специалност „Пиано”, а след това учи в Лайпциг немска литература. Омъжвайки се за норвежеца Александър Бек, попада в Норвегия, където завършва театрознание и бива назначена за преподавател по история на немския и руския театър в института „Ибсен”. Невена Костова-Бек е един от най-добрите ни преводачи от норвежки език. Умира през 1990 г. – ненавършила 45 години.
Едновременно с грижите за малката си дъщеря около 1950 г. Севда Костова се ориентира към изучаване и събиране на българския словесен фолклор. Като резултат от упоритата й работа през 1955 г. завършва сборник със 150 народни песни „Песента остава”. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика” „Румънски класици”.
Севда Костова научава румънски език още през детството си в родния Добрич, тъй като около две десетилетия живее под румънско владичество. Неслучайно писателката неведнъж споделя: „Аз съм възпитаница на две култури – славянската и романската. От втората аз възприех универсализма, който ме доведе естествено до световните теми. Славянският дух пък ме насочи към митовете, към първичната сила на някогашния човек. Защото силата е нещо основно и съществено” .
По-късно Севда Костова се насочва и към френския език, превеждайки средновековния френски героичен епос „Песен за Роланд” от новофренския превод на проф. Жорж Бедие. Междувременно тя се ориентира и към друг жанр: създава четири либрета за балет – две по мотиви на Андерсен /”Момичето и щастието” и „Сънищата на Хелга”/ и две по народни мотиви /”Маноил майстор” и „Сватба”/.
През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир” и „За еманципацията на жената”. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес”. Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия” /1969 г./.
В началото на следващото десетилетие – 70-те години на 20. век, Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. През 1972 г. интерпретира келтската легенда за Тристан и Изолда в първия си роман в „камерен стил” – по нейни думи – „Без място в света”. Една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида”, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. Всъщност нейното намерение е да напише „един втори роман за любовта след „Без място в света”. А се получи цяла епопея. Първата епопея за жена”.
През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми”, с вариант за заглавие „Земя и корени”, който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънско робство. Определяйки тази книга като автобиографична, съм длъжна да отбележа, че самата писателка характеризира по подобен начин романа си „Пенелопеида”: „Пенелопеида” – тя е автобиографична, там съм аз, моето вътрешно аз. Всъщност всичките ми произведения, малко или много, са автобиографични. Човек не може да се скрие, като твори, изкуството е най-издайническото нещо. Заловиш ли се с него – ти заставаш гол пред хората”.
От страната на детството и спомените Севда Костова се пренася в света на Нибелунгите, създавайки през 1984 г. следващата си книга – романа за „Великото преселение на народите” „Чеда на Вотан”. А две години по-късно /1986 г./ започва работа върху епистоларния роман „Отронени листа, отбрулени листа”, който изоставя, за да започне друг роман, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам”, завършен около 1994 г.
Търсаческият дух и желанието да експериментира още в началото на 80-те години водят писателката към опити в нов жанр – приказката-притча. Това й носи и първото литературно отличие. Нейната притча „Приказка за сбъднатите човешки желания” печели трето място в раздела за неиздавана чуждестранна проза на второто издание на литературно-поетичния конкурс „Трубадурът–89”, провеждан от Международната академия за литература и изкуство „Иблеа”, Италия.
Както вече отбелязахме, Севда Костова започва оригиналната си писателска работа през 1965 г. Почти всичките й произведения са написани преди 1990 г. Въпреки това десетилетия наред творбите й стоят в чекмеджето неотпечатани. Това не я обезкуражава, защото вярва в силите си и смята, че има какво да каже на читателите. Едва в първите години на 90-те нейните послания достигат до читателската публика. Виновник за това е писателят Никола Радев, който с пълно основание трябва да бъде определен като „откривател” на Севда Костова. Именно той е председател на журито на Анонимния конкурс за произведения на морска тема, проведен във Варна през 1992 г. На него писателката печели голямата награда с романа си „Пенелопеида” – една внушителна творба от около 700 машинописни страници. Романът е издаден през следващата година /1993 г./ от издателство „Земя” , оглавявано от Никола Радев. По-късно същото издателство отпечатва романите „Благовестие на Мариам” и „Чеда на Вотан” , и двата спечелили награда на конкурсите на Националния център на книгата.
Ще цитирам част от аргументите на Никола Радев голямата награда на варненския конкурс да бъде присъдена за романа „Пенелопеида”: „Това е „Одисеята” на Омир, но разказана от Пенелопа – същите герои, същите събития, а съвсем друга книга, която може да донесе световна слава за България. Това е книга за силата, защото хората в нея са свързани с природата и земята. Тя е книга на познанието, защото разкрива пътя на човека от чувственото възприятие на света към осъзнатата истина за него. Тя е философска и чувсвена, мъдра и прекрасна. Това е книга за вечния моряк Одисей, който търси да открие света за хората. Но докато той открива външния свят, Пенелопа открива вътрешния, който е по-богат от външния и чието познаване е не по-малко необходимо. „Пенелопеида” е едно преосмисляне на древните като света истини и със светлината, която хвърля върху тях, може да се каже, че не е толкова книга на настоящето, колкото на бъдещето. Такава книга досега в България не е писана, а в чужбина са малко книгите, които могат да се равняват по стойност с нея”.
Към тази висока оценка ще добавя мнението на проф. Марко Семов, че Севда Костова е написала „един от най-добрите български романи – „Пенелопеида”, както и забележителен роман за живота на Христос”. А един читател на „Пенелопеида” – архитектът Теодор Пеев, прави интересен паралел: „Това е един нов Партенон, изграден в слова по всички принципи на Партенона: съвършена симетрия и в същото време свобода, светлина и пълна победа на човешкия дух над материята”. Актрисата Грациела Бъчварова пък определя романа като „една Библия на гръцката древност, която самите гърци не са написали. Тук изкуството се извисява до религията”.
Всъщност най-напред през 1992 г. варненската книгоиздателска група „Реликва” издава романа на Севда Костова за Тристан и Изолда „Без място в света” . През същата година същото издателство отпечатва сборника й с българска народна поезия „Песента остава” . Пак през 1992 г. излиза и сборникът с народни религиозни песни за деца и юноши „Роди ми се боже чедо”, съставен от Севда Костова по поръчка на Женското християнско движение.
По предложение на тогавашния варненски кмет Христо Кирчев през 1996 г. за цялостното си творчество и във връзка с излезлия през 1995 г. роман за Иисус „Благовестие на Мариам”, за нейния „писателски стил, мащабни философски художествени постижения и принос в съвременната българската литература” Севда Костова е удостоена с наградата „Варна”, а през 1998 г. е приета и за член на Съюза на българските писатели. За романа, посветен на Христос, режисьорът Цветан Цветанов споделя: „Мисля, че „Благовестие на Мариам” от Севда Костова е книгата, с която ще се гордее 20. век. Блестящото умение да създаваш от ежедневието мит, а мита да свеждаш до реално ежедневие, без да го принизиш, и от Него, Богочовека, да направиш колосален светски образ, освободен от всякаква мистика – това е дар, белязан от Бога” .
През 1998 г. излиза романът на писателката, посветен на германския героичен епос за Нибелунгите – „Чеда на Вотан”, за който българистът проф. Ото Кронщайнер от Залцбург е категоричен, че това „е едно от най-блестящите проявления на българската литература”. А през 2000 г. в Букурещ е издадена книга с 34 стихотворни творби на Еминеску в превод на Севда Костова. Редактор на изданието е известната българистка Михаела Дешлиу. Седем години по-рано /1993 г./ ИК „Лакрима” – София, отпечатва три от преводите на писателката на приказки на Йон Крянга.
Творбите на Севда Костова са много специфични във формално и стилистично отношение. И това никак не е случайно, защото самата тя си поставя за цел да „изработи своя собствена литературна естетика”, като слее в единство „трите основни литературни рода: лирика, повествование и драма”, за да върне „първичната сила на словото”. „Моите романи са философия, облечена в поезия, и текстът се налага с голяма непосредственост” – споделя авторката.
За литературната си работа писателката получава и награда от Националния граждански форум „Българка”, както и от фондация „Бъдеще за България”, с чиято подкрепа през 1999 г. излиза книгата й „По пътеките на боговете” , издание на „Стандарт нюз” – начало на поредицата „Колекция Холограма”. Именно с това си произведение Севда Костова участва задочно в прочутия Панаир на книгата в Лайпциг през месец март 1999 г.
В края на столетието писателката е обявена и за една от заслужилите личности на Варна за изминалия 20 век. А през 1999 г. романът „Пенелопеида” е номиниран за Нобелова награда по литература. Наградата обаче не е присъдена на българската авторка, а на световноизвестния германски писател Гюнтер Грас.
Въпреки усилията ми не успях да открия издание на ръкописа на Севда Костова за Добруджа с работно заглавие „Спомени от детството ми” или „Земя и корени”. Вярно е, че попаднах на информация, според която през 1996 г. фондация „Град и култура” е пожелала финансово да подкрепи издаването на книга на Севда Костова със заглавие „Корени”. Дори в интернет пространството откривам данни, че през 1996 г. излиза книга на писателката със заглавие „Корени”, но лично аз не съм имала възможност да се запозная с нея. Едва ли обаче става дума за същия ръкопис, тъй като след 1996 г. Севда Костова търсеше възможност да го издаде и лично аз го прочетох около 1999 г.
Романът „Спомени от детството ми” /”Земя и корени”/ възкресява миналото на Добрич и Добруджа от 30-те и 40-те години на 20 век. Автобиографичният поглед към личностите и събитията от онова време придава изповеден характер на повествованието. През очите на едно впечатлително и чувствително дете са видени битът, традициите и духовната култура на добруджанци, уредбата на добруджанските чифлици, красивата степна природа. Обогатена от детското въображение е картината на зимните и пролетните календарни празници: от Андреевден до Великден. Авторката проникновено отбелязва живостта и значението на народните традиции в годините на румънско владичество и постепенното им отмиране след възвръщането на Южна Добруджа към България.
Добруджанските картини са видени през очите на едно израстващо момиче, но са осмислени с мъдростта на зрялата жена. Мъдрост, придобита от житейските уроци, но обогатена от световната култура и литература. Писателката не просто разказва за отделни хора и случки, тя се опитва да улови характерологията на събитията. Погледът й за добруджанската земя и добруджанци е проникновена визия за същностното в природата и нрава им: „Хората сред това поле и под това небе придобиваха непривични за българина черти. Те бяха дошли тук като американските заселници в Дивия запад. Бяха се промъкнали... поединично или на малки групи сред степната пустош – рядко населена с татари и турци, и бяха останали завинаги да живеят в тази безводна равнина, покрита с трева, висока колкото човешки ръст и дори повече. Едно място без пътища и без закони, където зиме и лете скитаха глутници вълци и духаха ветрове от всички посоки!”. С поетичното си слово Севда Костова успява да съживи миналото на Добруджа, това „някога”, за което пишат Йовков, Ивайло Петров и други български автори.
Неуспяла да реализира мечтата си – да издаде своя роман за родната Добруджа, писателката умира на 1 февруари 2002 г. във Варна.
И за финал искам да цитирам думите на Севда Костова, че днес е особено нужно „да приемем” словата на пророк Исайя: „Да възвисим сърцата си”, като „единствен необходим за момента принцип, а може би и като единствена възможност за спасение”; както и прозрението на театралния критик Сия Папазова, че книгите на Севда Костова ни подсещат за настъпването на „нов Ренесанс”.
Дано наистина 21 век бъде по-добър и хармоничен – така, както желаеше Севда Костова!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево