В СВЕТА НА ДОБРИЧКИЯ ХУДОЖНИК И УЧИТЕЛ НИКОЛА ТАХТУНОВ
Евелина Ханджиева
Житейският и творчески път на художника Никола Тахтунов е сложен и богат – с творчеството си и активната родолюбива дейност, той е част от историята на добруджанския край.
Роден е на 11.02.1873 г. в Котел, но по-голяма част от живота му преминава в Добруджа. Основно образование получава в класното училище в родния град. Котел е горял няколко пъти и вероятно поради това семейството му се преселва в Северна Добруджа, в с. Чалмаджа, /Кара Омерско, дн. Негру вода/; предполага се, че на днешната карта на Румъния е обединено с др. под името Вироага – община Черкез/старо име Калфа Кьой/. В Добруджа са пасли 450 000 котленски овце и кервани волски коли пренасяли вълната, която се превръща в аби и шаяци в Котел. Градът се е ползвал с протекцията на султана, тъй като е произвеждал шаяка за турската войска, но след пожарите много от семействата се изселват в Добруджа. Бащата на Тахтунов – Бай Пано, е издържал семейството си с овцевъдство. Вероятно той е нарисуван в картината „Овчар със стадо“.
Никола Тахтунов учи в Априловската гимназия в Габрово, а завършва средно образование във Видин. Увлечен по живописта, постъпва в Художествената академия „Беларте“ в Букурещ, където учи една година, но поради липса на средства прекратява следването. Една година /1892-1893 г./ учителства в Котел, от 1894 г. до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко време – в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си, отново учителства и рисува.
В годините, когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските училища в Добрич са затворени, обучава тайно групи ученици по домовете им. В началото на септември 1916 г. след ожесточените боеве за Добрич и многото ранени в освободения град, той помага за разкриване на временни болници в училищните сгради, а по-късно организира кръжок по рисуване за младежи. В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната българска конница, картина, за която се говори по спомени и се предполага, че Тахтунов е участвал в откритата през 1918 г. в Добрич изложба на военни художници, посветена на героичната защита на града и падналите за свободата на Добруджа. В периода 1919-1920 г. Никола Тахтунов е назначен за директор на българското частно училище в Кюстенджа/дн. Констанца/. През 20-те г. рисува параклиса на Военното гробище в Добрич. По спомени на неговите родственици, той е учил и в Русия, /вероятно за кратко време/ при Репин, рисувал и в Зографския манастир на Атон.
В следващите десетилетия, до пенсионирането си през 1939 г., Тахтунов е учител по рисуване и краснопис в мъжката и девическата гимназии в Добрич. Той е и активен член на учителското дружество „Развитие“ в града. През 1934 г. под негово ръководство, учениците от двете гимназии в Добрич откриват обща изложба с „художествени картини и резбарски предмети“.
Съпругата му Тодора Тахтунова също е учителка – 33 години учителства в Добрич, дейна общественичка, инициатор и почетен председател на женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Тя е от рода на поп Паскал, добруджански просветител и възрожденец; на чието име през 1942 г., е именувано село Паскалево; дъщеря на Димитър Попов/даскал Димитър/ – учител, кмет и депутат в Учредителното народно събрание/1879/. Тодора Тахтунова. завършва прогимназия в Добрич, а гимназия – в Стара Загора през 1892 г Художникът и съпругата му са активни дейци на Българското културно общество, разпространяват тайно българска литература сред гражданите и учащата младеж на Добрич, организират просветни вечери. Тодора Тахтунова е инициатор за организирането на траурен митинг – протест срещу повторната окупация на Добруджа. Тахтунов е сред 22-та учители от двете гимназии в Добрич, които са подписали изложение, през 1934 г. против политиката на румънизация в училищата, „...за запазване на българщината в тоя край“, в което се казва още: „...българските училища могат и трябва да съществуват със задача да укрепят българския дух“. Никола Тахтунов умира в Добрич на 07.02.1947 г.
Семейството има две дъщери, омъжени за военни – Здравка Касабова и Кинка Тахтунова, която завършва Педагогическо училище в Шумен, учителства за кратко в Добрич в периода 1916 – 1918 г. – по аритметка и геометрия. Но след сватбата не работи. Сред роднините на Тахтунов, родом от Котел, известни са негови първи братовчеди Никола Вичев Нонев – експерт по тютюните, занимавал се с научно-изследователска работа в тази област; консултирал Димитър Димов при написване на романа „Тютюн“. И Христо Тахтунов – френски възпитаник, с експертни знания по млекарство и пръв деятел на кооперираното млекопроизводство в Русенско.
В изложбата е картината „Старият Добрич – окупация“ сложила началото на художествения фонд на галерията с инвентарен № 1. Тя изобразява улицата, на която е живял Никола Тахтунов в Добрич – ул. „Цар Борис ІІІ“, по-късно „Георги Димитров“, а днес – улица „Независимост“. Ето как описва художника в спомените си през 1958 г. краеведът Данаил Бекяров: „Когато минавам покрай дом № 10 по ул. „Г. Димитров“, аз неволно си спомням за един от неговите дългогодишни обитатели – покойния добруджански художник Никола Тахтунов. И днес виждам образа му такъв, какъвто съм го запазил в моето съзнание от последните години на неговия живот: едър, беловлас, изправен, неприведен от годините, бавно-бавно да се движи из улиците на града“.
И редове от спомен на Руска Цекова през 1997 г. – „Още като дете името на Тахтунов ми беше познато, понеже той е рисувал моя дядо Йордан Дурмушлийски, чийто портрет се намира в галерията на град Констанца, Румъния. По-късно, когато бях ученичка в гимназията/сегашното училище „Стефан Караджа“/, голямата картина „Край софрата“ на Тахтунов, беше окачена на стълбището на втория етаж. Почти всяка сутрин заставах в подножието на стълбите и наблюдавах картината. Тя ми въздействаше много силно, зареждаше ме с енергия. И досега в съзнанието ми не са заличени образите и подробностите от нея.“
В пресата от 20-те години има рецензии за творчеството на Тахтунов – във в. „Куриер“ от 24 октомври 1928 г. Калиакренски пише: „Картините таят в себе си типичното за нашия селянин, изморения работник, бръчките по лицата на страдащите добруджанци под жарките слънчеви лъчи, обрулени от силния вятър, пищни поля, вакли стада, стръмни брегове с огромни скали, буйното и неспокойно Черно море и най-типичното за Добрич – сакджията и ваксаджията, по чиито лица се отразява мъката по насъщния…“ и отбелязва по-нататък „... той е добър артист и етнограф“.
И споменът на внучката Елена Ботева: „...Силно се вълнувам при спомена от гостуването на баба и дядо в моите детски години. Това беше истински празник за мен, тъй като изпитвах към тях обич и силна привързаност. Баба ме водеше по разни издателства и редакции, като продължаваше да се посвещава на обществено-културния живот на Добрич. Но още по-интересно бе общуването с дядо ми. Спомням си на голямата маса в столовата нареждаше различни кутии с пастели, акварели, снимки, лупи, блокове... и рисуваше“.
Художникът има над 17 самостоятелни изложби, от които 3 в Добрич; в Констанца, Галац, Тимишоара, Крайова, Тулча, Букурещ, както и в Балчик, Силистра.
В Художествена галерия – Добрич се съхраняват 33 творби на Никола Тахтунов – закупени или дарени, събрани от добрички семейства и институции. Сред картините е портретът на бащата на художника бай Пано, портрета като годеници на д-р Байчев и съпругата му Рада Байчева, дъщеря на търговеца на вълна Кольо Мокрев. Д-р Байчев е завършил медицина в Париж, активен участник в Българското културно общество, автор на статии, както на здравни, така и по теми от обществено-политическия живот; бил е директор на мъжката гимназия, училищен лекар и преподавател по хигиена. В изложбата са включени снимки и документи на семейство Тахтунови. Изложен е и Дамският кръст – трета степен с корона и грамотата, с която Тодора Тахтунова е наградена през 1942 г. от цар Борис ІІІ.
През 1985 г. галерията получава голямо дарение от 13 творби: 2 са дарени от внучката – художничката Елена Ботева, дъщеря на Кинка Тахтунова, а колекция от 11 творби са подарени от Николета Касабова – Калева – инж. химик, дъщеря на Здравка Тахтунова – Касабова. През 1997 г. за изложбата „Поколения – Никола Тахтунов и Елена Ботева“, Николета Калева подари ценни документи и снимки. И ще завърша с думи на благодарност към Елена Ботева, която изпрати за изложбата един великолепен пейзаж, който дарява на галерията.
Библиография:
Архив на ХГ – Добрич – НСФ, инв. № 385
Паскалева М., История на ХГ – Добрич, 2003 г.
Бешков Л., Страници от образователното дело в Добрич 1835-1940, 1998 г.
Бешков Л., 140 години болница Добрич, 2006 г.
Малчева В., Чифликчийството в Добруджа
Котел – град на великани, сборник; 2003 г.
В. „Антимовски хан“, бр. 8, октомври 1997 г.
Житейският и творчески път на художника Никола Тахтунов е сложен и богат – с творчеството си и активната родолюбива дейност, той е част от историята на добруджанския край.
Роден е на 11.02.1873 г. в Котел, но по-голяма част от живота му преминава в Добруджа. Основно образование получава в класното училище в родния град. Котел е горял няколко пъти и вероятно поради това семейството му се преселва в Северна Добруджа, в с. Чалмаджа, /Кара Омерско, дн. Негру вода/; предполага се, че на днешната карта на Румъния е обединено с др. под името Вироага – община Черкез/старо име Калфа Кьой/. В Добруджа са пасли 450 000 котленски овце и кервани волски коли пренасяли вълната, която се превръща в аби и шаяци в Котел. Градът се е ползвал с протекцията на султана, тъй като е произвеждал шаяка за турската войска, но след пожарите много от семействата се изселват в Добруджа. Бащата на Тахтунов – Бай Пано, е издържал семейството си с овцевъдство. Вероятно той е нарисуван в картината „Овчар със стадо“.
Никола Тахтунов учи в Априловската гимназия в Габрово, а завършва средно образование във Видин. Увлечен по живописта, постъпва в Художествената академия „Беларте“ в Букурещ, където учи една година, но поради липса на средства прекратява следването. Една година /1892-1893 г./ учителства в Котел, от 1894 г. до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко време – в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си, отново учителства и рисува.
В годините, когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските училища в Добрич са затворени, обучава тайно групи ученици по домовете им. В началото на септември 1916 г. след ожесточените боеве за Добрич и многото ранени в освободения град, той помага за разкриване на временни болници в училищните сгради, а по-късно организира кръжок по рисуване за младежи. В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната българска конница, картина, за която се говори по спомени и се предполага, че Тахтунов е участвал в откритата през 1918 г. в Добрич изложба на военни художници, посветена на героичната защита на града и падналите за свободата на Добруджа. В периода 1919-1920 г. Никола Тахтунов е назначен за директор на българското частно училище в Кюстенджа/дн. Констанца/. През 20-те г. рисува параклиса на Военното гробище в Добрич. По спомени на неговите родственици, той е учил и в Русия, /вероятно за кратко време/ при Репин, рисувал и в Зографския манастир на Атон.
В следващите десетилетия, до пенсионирането си през 1939 г., Тахтунов е учител по рисуване и краснопис в мъжката и девическата гимназии в Добрич. Той е и активен член на учителското дружество „Развитие“ в града. През 1934 г. под негово ръководство, учениците от двете гимназии в Добрич откриват обща изложба с „художествени картини и резбарски предмети“.
Съпругата му Тодора Тахтунова също е учителка – 33 години учителства в Добрич, дейна общественичка, инициатор и почетен председател на женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Тя е от рода на поп Паскал, добруджански просветител и възрожденец; на чието име през 1942 г., е именувано село Паскалево; дъщеря на Димитър Попов/даскал Димитър/ – учител, кмет и депутат в Учредителното народно събрание/1879/. Тодора Тахтунова. завършва прогимназия в Добрич, а гимназия – в Стара Загора през 1892 г Художникът и съпругата му са активни дейци на Българското културно общество, разпространяват тайно българска литература сред гражданите и учащата младеж на Добрич, организират просветни вечери. Тодора Тахтунова е инициатор за организирането на траурен митинг – протест срещу повторната окупация на Добруджа. Тахтунов е сред 22-та учители от двете гимназии в Добрич, които са подписали изложение, през 1934 г. против политиката на румънизация в училищата, „...за запазване на българщината в тоя край“, в което се казва още: „...българските училища могат и трябва да съществуват със задача да укрепят българския дух“. Никола Тахтунов умира в Добрич на 07.02.1947 г.
Семейството има две дъщери, омъжени за военни – Здравка Касабова и Кинка Тахтунова, която завършва Педагогическо училище в Шумен, учителства за кратко в Добрич в периода 1916 – 1918 г. – по аритметка и геометрия. Но след сватбата не работи. Сред роднините на Тахтунов, родом от Котел, известни са негови първи братовчеди Никола Вичев Нонев – експерт по тютюните, занимавал се с научно-изследователска работа в тази област; консултирал Димитър Димов при написване на романа „Тютюн“. И Христо Тахтунов – френски възпитаник, с експертни знания по млекарство и пръв деятел на кооперираното млекопроизводство в Русенско.
В изложбата е картината „Старият Добрич – окупация“ сложила началото на художествения фонд на галерията с инвентарен № 1. Тя изобразява улицата, на която е живял Никола Тахтунов в Добрич – ул. „Цар Борис ІІІ“, по-късно „Георги Димитров“, а днес – улица „Независимост“. Ето как описва художника в спомените си през 1958 г. краеведът Данаил Бекяров: „Когато минавам покрай дом № 10 по ул. „Г. Димитров“, аз неволно си спомням за един от неговите дългогодишни обитатели – покойния добруджански художник Никола Тахтунов. И днес виждам образа му такъв, какъвто съм го запазил в моето съзнание от последните години на неговия живот: едър, беловлас, изправен, неприведен от годините, бавно-бавно да се движи из улиците на града“.
И редове от спомен на Руска Цекова през 1997 г. – „Още като дете името на Тахтунов ми беше познато, понеже той е рисувал моя дядо Йордан Дурмушлийски, чийто портрет се намира в галерията на град Констанца, Румъния. По-късно, когато бях ученичка в гимназията/сегашното училище „Стефан Караджа“/, голямата картина „Край софрата“ на Тахтунов, беше окачена на стълбището на втория етаж. Почти всяка сутрин заставах в подножието на стълбите и наблюдавах картината. Тя ми въздействаше много силно, зареждаше ме с енергия. И досега в съзнанието ми не са заличени образите и подробностите от нея.“
В пресата от 20-те години има рецензии за творчеството на Тахтунов – във в. „Куриер“ от 24 октомври 1928 г. Калиакренски пише: „Картините таят в себе си типичното за нашия селянин, изморения работник, бръчките по лицата на страдащите добруджанци под жарките слънчеви лъчи, обрулени от силния вятър, пищни поля, вакли стада, стръмни брегове с огромни скали, буйното и неспокойно Черно море и най-типичното за Добрич – сакджията и ваксаджията, по чиито лица се отразява мъката по насъщния…“ и отбелязва по-нататък „... той е добър артист и етнограф“.
И споменът на внучката Елена Ботева: „...Силно се вълнувам при спомена от гостуването на баба и дядо в моите детски години. Това беше истински празник за мен, тъй като изпитвах към тях обич и силна привързаност. Баба ме водеше по разни издателства и редакции, като продължаваше да се посвещава на обществено-културния живот на Добрич. Но още по-интересно бе общуването с дядо ми. Спомням си на голямата маса в столовата нареждаше различни кутии с пастели, акварели, снимки, лупи, блокове... и рисуваше“.
Художникът има над 17 самостоятелни изложби, от които 3 в Добрич; в Констанца, Галац, Тимишоара, Крайова, Тулча, Букурещ, както и в Балчик, Силистра.
В Художествена галерия – Добрич се съхраняват 33 творби на Никола Тахтунов – закупени или дарени, събрани от добрички семейства и институции. Сред картините е портретът на бащата на художника бай Пано, портрета като годеници на д-р Байчев и съпругата му Рада Байчева, дъщеря на търговеца на вълна Кольо Мокрев. Д-р Байчев е завършил медицина в Париж, активен участник в Българското културно общество, автор на статии, както на здравни, така и по теми от обществено-политическия живот; бил е директор на мъжката гимназия, училищен лекар и преподавател по хигиена. В изложбата са включени снимки и документи на семейство Тахтунови. Изложен е и Дамският кръст – трета степен с корона и грамотата, с която Тодора Тахтунова е наградена през 1942 г. от цар Борис ІІІ.
През 1985 г. галерията получава голямо дарение от 13 творби: 2 са дарени от внучката – художничката Елена Ботева, дъщеря на Кинка Тахтунова, а колекция от 11 творби са подарени от Николета Касабова – Калева – инж. химик, дъщеря на Здравка Тахтунова – Касабова. През 1997 г. за изложбата „Поколения – Никола Тахтунов и Елена Ботева“, Николета Калева подари ценни документи и снимки. И ще завърша с думи на благодарност към Елена Ботева, която изпрати за изложбата един великолепен пейзаж, който дарява на галерията.
Библиография:
Архив на ХГ – Добрич – НСФ, инв. № 385
Паскалева М., История на ХГ – Добрич, 2003 г.
Бешков Л., Страници от образователното дело в Добрич 1835-1940, 1998 г.
Бешков Л., 140 години болница Добрич, 2006 г.
Малчева В., Чифликчийството в Добруджа
Котел – град на великани, сборник; 2003 г.
В. „Антимовски хан“, бр. 8, октомври 1997 г.
