Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АМЕРИКАНСКИ ЕСЕИСТИ"

АМЕРИКАНСКИ ЕСЕИСТИ

Рада Въртунинска - Из рубриката й <НЕПОЗНАТИ И ЗАБРАВЕНИ>

270 години от рождението на Томас Джеферсън

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ!

Дълго трябваше да пътуваме по литературните пътища на страни и народи, за да добием кураж да прегазим океана и да стъпим на американския бряг. Ще се пренесем в страната на неограничените възможности, обединила различни етноси с еднакви права и задължения, където талантът е оценяван, поощряван и включван в развитието и усъвършенстването на системата.
Ще се срещнем с пионерите, бащите на Америка, вложили своя литературен и поетичен талант дори в съставянето на държавни документи, както и на завещания към потомците за изграждането им като високо морални личности. И тъй като искам да добиеш по-пълна представа за една епоха, в която се създава независимата държава САЩ, ще представя трима автори, поставили началото на американската есеистика, наука и култура – Бенджамин Франклин, Томас Пейн и Томас Джеферсън. Освен това тази година се навършват 270 г от рождението Т. Джеферсън, един от първите американски президенти – 1800 г. Тези трима достолепни мъже са работили в близко сътрудничество, споделяли са общи идеи за развитието на американското общество, защото колониите все още не са били обединени в държава. Какво знаем и какво не знаем за тях. Б. Франклин и Т. Джеферсън са по-популярни, но малцина знаят какво съществено място в борбата за независимост заема още и есеистът – Томас Пейн.
И така. Да спазим хронологията. От учебника по физика знаем, че Б. Франклин / 1706 – 1790 г/ се е занимавал с химия, биология, с изучаване на атмосферното електричество, изобретил гръмоотвода и т.н. Малцина знаят, че е бил инициатор за създаването на първите американски библиотеки на абонаментен принцип. През 1731 г е открита първата абонаментна библиотека във Филаделфия. На същия принцип, чрез лотарии, дарения и спомоществователство, след 125 години възникват и у нас първите читалища – Лом /1856 г./, Свищов, Шумен, Русе и т.н.
Излязъл от свещоливницата на баща си в Бостън, учил – недоучил, 16 годишният Франклин поема управлението и редактирането на в-к „Ню Ингланд-Курант“ собственост на брат му, изпаднал в немилост. Любознателният Бенджамин се самообразова в движение. Пише статии на сериозни актуални теми, обхващащи широк диапазон – от това „колко голяма може да е ползата от висшето образование“ до свободата на печата. Той е създател на първото научно сдружение в Новия свят – Американското философско дружество. Учредява Пенсилванския университет /1743 г/, годината, в която се ражда Джеферсън. Полага основите на първата колониална болница. Член на Руската академия на науките. Писател, фолософ, учен, изобретател, дипломат, държавник. В своя най-ценен есеистичен труд „Моята биография“ той публикува напътствия към своя син Уйлям и му завещава тринадесет заповеди на добродетелта, които самият той неотклонно е следвал през целия си живот: въздържание, ред, решителност, пестеливост, искреност, справедливост, умереност, чистота, спокойствие, целомъдрие и смирение.Неговите морални принципи се родеят с десетте Божи заповеди, с които Мойсей направлява своя народ. Те стават част от моралния кодекс на американските заселници. За него Т. Джеферсън казва: „Никой не може да замести Франклин. Аз съм негов последовател.“
Другият предтеча на Томас Джеферсън е Томас Пейн /1737-1809г/ роден в Тетфорд – Англия в бедно земеделско квакерско семейство, което е оказало силно влияние върху възпитанието му. Наричат го „гражданин на света“.
Като акцизен агент той самият живее в оскъдица. Надарен с аналитичен ум, неспокоен, бунтовен дух и литературни способности, споделящ идеите на Русо и ревностен антироялист, Т. Пейн пише яростни памфлети. Първият от тях е „Какво представляват акцизните агенти“ / 1772 г/ Следващата година внася в Парламента на Англия петиция за повишаване на данъците. Неговият бунт е възнаграден с уволнение. По това време се запознава с Б. Франклин, изпълняващ дипломатическа мисия в Лондон. По негова препоръка Т. Пейн се озовава в Америка. Във Филаделфия се отдава на публицистична дейност. Издава „Пенсилвания магазийн“ и сътрудничи на „Пенсилвания Джърнъл“. Това е време на кризисни взаимоотношения между Метрополията /Англия/ и колониите. В публикациите на Пейн читателите откриват гениалния политически сатирик. Идеите на двамата исполини на мисълта – 37-годишния Пейн – гениалният сатирик, бунтарят срещу монархията и 68-годишният гениален самоук – Франклин „Ахисимвол на бунта срещу старото“, се възприемат от също толкова талантливия учен, есеист и последовател на идеите на хуманизма и френския либерализъм – Т. Джеферсън. Той има ум, подобен на Франклиновия, който „се рее в разни посоки на знанието „33-годишният аристократ от Вирджиния – Т. Джеферсън, привърженик на идеите на Монтескьо, Хелвеции, Волтер, Джон Лок, а може би и на Фенелон – антимонархиста.Плантаторът Джеферсън се обявява против робството „като несъвместимо с естествените права на човека“. Заедно с Пейн той е младото поколение просветители на колониална Америка.“ Последователен републиканец и убеден демократ, Джеферсън се заклева да бъде „против всякаква форма на тиранията над човешкото съзнание“
Като губернатор на Вирджиния той повежда борба за отделяне на църквата от държавата. Законът за църковната, т.е. интелектуалната свобода, е приет приз 1786 г. Джеферсън е архитект учредител и пръв ректор на Университета във Вирджиния. Член на Френската академия на науките. Президент на САЩ за два мандата от 1800 г. Неговата най-голяма заслуга е съставянето, приемането и обнародването на „Декларация на Независимостта“ /1776 г/. Едно изключително есе като стил, емоционалност и държавническо мислене. Ето и неговата предистория, но преди това ще отбележа,че извоюването на американската независимост съвпада с българското национално Възраждане.
Ето как един памфлет променя съдбата на цял континент. През януари 1776 г. се появява прочутият памфлет на Пейн „Здравият разум“. В него той препоръчва „сепаратисткото“ движение да обяви своята независимост от британската корона“. Идея, която по същество е държавна измяна и може да му струва главата. Подписва се „един англичанин“. Следва серия от есета за „Кризата в Америка“. Първият памфлет е прочетен за първи път публично през „Черния декември“ 1776 г пред отстъпващите при Ню Йорк и Ню джързи войски под командването на Дж. Вашингтон. Ефектът е повече от невероятен. Силата на словото достига до всеки войник, повишава бойния дух на армията. Атаката е героична. Победата е извоювана. Създадена е конфедерация от 13-те най-развити колонии. През юни 1776 г Хенри Лий /1732-1794г/. от Вирджиния предлага континенталният конгрес да приеме резолюция, че „обединените колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими държави“. Създадена е комисия за изготвяне проект за декларация в състав: Б.Франклин, Т. Джеферсън, Дж. Адамз, Филип Ливингстън и Роджер Шерман. Затворен в една стая Джеферсън сам съчинява декларацията, давайки простор на своя литературен държавнически и политически талант. На 2 юли е приета резолюцията на Лий. На 4 юли с малки изменения е приет проектът за декларацията. Същата вечер е отпечатана и разпространена в милиони екземпляри. Народът, дори неграмотните, се интересували от нейното съдържание и я приемат с въодушевление.
Многократно съм подчертавала силата на словото, което може в еднаква степен, както казва Ай Цин – да убива и да съгражда. Такова е словото на есеистите Франклин, Пейн и Джеферсън. Те създават школа. Техните гениални творби са непреходни. Есето се е превърнало в задължителен елемент на училищното обучение по литература. То е допринесло за мисловно емоционалното и стиловото изграждане на речта на подрастващите поколения. За да усетим още по-осезаемо мястото на есето в американската култура, ще цитирам заключителните фрази на едно есе от Натаниел Еймз, отпечатано на един календар!?.
„О, Вие още неродени жители на Америка!... знайте, че в лето господне 1758-мо ние сме мечтали за вашето време“.
Последователите на Франклин, Пейн, Джеферсън – поетите Емерсън, Торо, Алан По, създават ново оригинално литературно течение – трансцендентализма, за който ще си поговорим следващия път.



Бенджамин Франклин

ИЗ „МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ“

И така, реших да се захвана със своето първо обществено начинание, абонаментното читалище. Съчиних поканата, дадох за краснописен препис на известния калиграф Брокдън и със съдействието на другарите си от нашето Хунто изнамерих петдесетина абонати, които дадоха по четиридесет шилинга, колкото да се постави началото, и още по десет шилинга годишно за петдесет години напред, колкото щеше да просъществува нашето сдружение...
. . .
...Така подредената библиотека ми послужи чрез системно четене да разширя познанията си, за което всекидневно откъсвах по час – два, коригирайки по този начин недостатъците в моето просвещение, каквото навремето го бе виждал баща ми...
. . .
...Съхранявайки отколешния си навик да бъда скромен, припомнях си често прилежен, в своето призвание, знай, че той сред царе ще стои не между подлеците...
Това обаче взе, че стана, защото наистина застанах пред петима и дори имах честта да седна с едного – краля на Дания – на вечеря.
Именно по това време у мен се загнезди смелата и трудно осъществима идея да достигна нравствено съвършенство.
Академикът скромно се подписва Бенджамин Франклин – печатар.



Томас Пейн

ИЗ „ЗДРАВИЯТ РАЗУМ“

Размишления върху сегашното състояние на американските работи.

В следващите страници не предлагам нищо повече от прости факти, ясни доводи и здрав разум, няма да уговарям нищо предварително с читателя, освен да се отърси от предразсъдъците и предубежденията и да остави ума и чувствата си да решават сами, да приеме или по скоро да не отхвърля истинската природа на човека и великодушно да разпростре своето своето зрително поле извън днешния ден.
. . .
Чувал съм някои да твърдят, че тъй като Америка е преуспяла при старата си връзка с Великобритания, тя и е необходима и за нейното бъдещо щастие и винаги ще има същото въздействие. Няма по-измамно нещо от такива доводи.
. . .
Всичко честно и разумно се застъпва за отделяне. Кръвта на убитите, разплаканият глас на природата вика: ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО.
. . .
А правителство, което не може да запази мира, изобщо не е никакво правителство и в такъв случа ние давме парите си на вятъра.
...в Америка ще ЦАРУВА ЗАКОНЪТ. Защото както при самовластното управление кралят е закон, така в свободните страни законът би трябвало да бъде крал и не би трябвало да има никакъв друг.
. . .
О, Вие, които обичате човешкия род! Вие, които се осмелявате да се опълчите не само срещу тиранията, но и срещу тирана, изправете се! Всяко кътче на стария свят се огъва от потисничество. Свободата е преследвана по цялата земя. Азия и Африка отдавна са я пропъдили. Европа я смята за чужденец, в Англия са я предупредили да напусне. О, приемете скитницата и пригответе навреме убежище за човешкия род.



Томас Джеферсън

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързвали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и божиите закони му дават право, благоприличното уважение към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от самосебе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменими права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, Народът има право да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, какъвто му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие...

...Един монарх, чиято същност всеки негов акт може да определи като тиранична, е неподходящ да бъде владетел на един свободен народ.

...Ето защо ние, представителите на САЩ, събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения и в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии, тържествено написваме, и обявяваме, че тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат СВОБОДНИ И НЕЗАВИСИМИ ЩАТИ, че те се освобождават от всякаква зависимост от британската корона и че всички политически връзки между тях и държавата Великобритания са и трябва да бъдат напълно прекъснати, и че като свободни и независими щати те имат пълното право да обявяват война, да сключват мир, да подписват съюзи, да остановяват търговски отношения и да вършат всички други деяния и неща, на каквито имат право независимите държави. И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба, в свещената си чест.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево