Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА"

НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА

Петко Чернев е роден на 27.01.1975 г. във Варна. Завършил е скулптура във Великотърновския университет през 2002 г. Занимава се с писане, рисуване и музика – хоби. Ето какво казва за себе си: „Възприемам писането като потребност и дълги години дори не мислех да го показвам пред публика, може би затова нямам издадена стихосбирка досега, а и почти не съм участвал в конкурси.“


ЗМИЙСКО

От днес ще съм змия.
Ще пия мляко
да разредя отровата от тайниците в златните ви пръстени,
от тайниците във любезните ви ириси,
от обема на сърдечните ви камери.

Като змия ще вдишвам
три глътки въздух в издължените си дробове,
като змия ще гледам хладно през бинокъл от олово калейдоскопа на живота ви.

От страх от близост ще простържа улеи
в избрани два от предните си зъби,
ще дестилирам търпеливо злоба във две жлези зад очните си ябълки

във сянката ви тихичко ще чакам,
кога ще заприличате на плъхове.

април 2012, Варна





ЩЕ ДОЙДА

Ще дойда.
Черен като сън,
черен като лъст,
като престъпление.

Черен като път,
черен като кръв,
като дъжд
над разорана нива.

Ще дойда.
Блед като луна,
като цигарен дим,
като полета на птица.

Тих като надежда,
тих като море,
като сълза,
ще чакам
теб
да ме докоснеш.

Да ме докоснеш.
Червена като залез,
като раждане,
като убийство,
червена броеница.

Като очите ми.
Червена.
Като коня ми,
като мираж,
като сърцето на смокиня.

март 2011, Варна




НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА

На баба

Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,
ще нахлупя шапката от баба,
оная пъстрата
и ще изляза да ме духа вятъра
по обезцветени от неона улици.

Ще се заровя до уши във преспите,
да стана по-черен от зачатие.
Ще се надвиквам с уличните кучета
озъбени от смях и студ.

Ще угася в леда цигарата,
ще пусна мисълта си да преплува залива,
а после ще я свия в клоните до уличната лампа
да съхне

и да ми стане топло.

март 2011, Варна

Петко Чернев - "Автопортрет"

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево