Йордан КРЪЧМАРОВ


                    На Ивайло Петров

Над залива спокойно слизаше нощта.
Разтапяха се цветовете в мрачината.
Изчезна неусетно влажната черта,
разделяща от пясъка водата.

И сляха се морето и брегът
в прегръдка ненаситна и дълбока,
тъй както сливат се душа със плът,
жената и мъжът, смъртта с живота.
Какво съм аз – прашинка или Бог –
пред силите, които ме привличат.
Задавам си неразрешимия въпрос
и бавно тръгвам под звездите
с навит над глезените панталон.
Вървя по пясък и вода, вода и пясък,
и виждам как в мастиления хоризонт
се вплита нишка виолетов блясък,
разстила се върху вълните лунен пух
и става фосфорнозлатиста тъмнината.
Така е тихо, че самотния му дух
усеща тръпките от пулса на земята.

Какво съм аз – прашинка или Бог?
С големи букви под звездите
на пясъка изписвам вечния въпрос.
Но го изтриват пред очите ми вълните...

1985