С ВСЯКО ЗА И ПРОТИВ
И тази година Езикова гимназия "Гео Милев" проведе своя Литературно-творчески конкурс. Жужащи, младите хора се събраха в строгата зала на Община Добрич и я направиха различна. Спориха, гласуваха, избираха, вълнуваха се от словото - ама без в него да има изпуснати букви или нецензурни думи, просто от самото него.
Все пак компетентно жури оценяваше произведенията. Красимира Обретенова отговаряше за поезията, Румян Камбуров - за прозата, а учителят Драгомил Георгиев - за всичко.
С награди тази година се окичиха Ева Пацовска, 12Б - първо място, и Надя Василева, 12Ж - второ, в лиричния жанр. Разказите на Кристина Димитрова, 12Д са спечелили най-силно оценяващите, както и вълнуващите изживявания и есета на Елица Стоянова, 11Д. Публиката избра за свои фаворити Милена Цанкова, 9Г в поезията и Елица Стоянова (попътно с мнението на журито) - в прозата.
Победителката при поетите Ева Пацовска е печелила конкурс за есе на ВМРО. Има издадена книга - "Пролет в очите", а от тази година е и член на Сдружението на писателите в Добрич.
Надя Василева пък е завоювала Трета награда на миналогодишния конкурс "Възкресения", който се провежда в Добрич.
Ева Пацовска
ЗОВ
Ела, измисли ме в черупка от орех,
създай ме в картина от лед
и скрий ме зад някой прозорец,
настръхнал, безмълвен и блед.
Ела, нарисувай ме в цвят на смокиня,
развей ме над морска зора
и в мен намери свойта тиха царкиня,
по малко лъжовна и малко добра.
Ела, въздигни ме над връх от топола,
сред вихър, забрава и зной.
Съдба, аз пред тебе съм млада и гола -
облечи ми душата в покой!
Надя Василева
ЗА И ПРОТИВ
Аз съм "за"
за щастливите хора,
аз съм "за"
за усмивки безброй,
за почивка след всяка умора
и за дом, съграден след порой.
Но против съм
невинните жертви
и против съм
новели съвременни,
против новата общност от "мъртви"
и любови нещастни и временни.
Стига вече герои изгубени!
Стига вече сме хвърляли пръст!
Да не дишаме с дните изгубени!
Да не губим моментите в мъст!
Аз съм "за"
за живота човешки,
оцелял в снимка,
не в негатив!
Аз съм "за"
да поправяме грешки,
тъй се учи живот - с всяко "за" и "против"!
Елица Стоянова
ЕДИН ВЪПРОС
Питаш, питаш, питаш... и пак питаш. Е, добре - какво? Какво искаш да ти кажа? Да ти призная, че все още има "нещо", че криейки се из ъглите на съзнанието или на душата или както искаш го наречи, това "нещо" се е разраснало и е станало мой обитател - диша и вижда чрез мен, а се храни с всеки негов поглед. Какво искаш да ти кажа? Че пеперудите в стомаха ми все още пърхат при негов поглед или докосване; че само като повтарям на теб и на себе си, че вече няма нищо и всичко е свършило, мога да го преодолявам всеки ден!?
Искаш ли да разбереш, че това чувство ме разкъсва, разяжда отвътре, а не мога да го спра, защото заради него губя контрол над самата себе си. Ето - сам поиска, сам отвори кутията на Пандора и това е на дъното й. Или искаш да бръкнеш още по-навътре в раната, зад гноя на ежедневните разочарования, зад туптенето на възпалените ми очаквания. Желаеш да надникнеш там, където не мога да вкарам ред, в самата същност, в самата мен. Да, навярно ще видиш това, което си мислиш, но имаш ли право?
Къде хвърляш любопитен поглед ПРИЯТЕЛЮ мой? Защо?
Очаквайте и разказ на отличената Кристина Димитрова.
Все пак компетентно жури оценяваше произведенията. Красимира Обретенова отговаряше за поезията, Румян Камбуров - за прозата, а учителят Драгомил Георгиев - за всичко.
С награди тази година се окичиха Ева Пацовска, 12Б - първо място, и Надя Василева, 12Ж - второ, в лиричния жанр. Разказите на Кристина Димитрова, 12Д са спечелили най-силно оценяващите, както и вълнуващите изживявания и есета на Елица Стоянова, 11Д. Публиката избра за свои фаворити Милена Цанкова, 9Г в поезията и Елица Стоянова (попътно с мнението на журито) - в прозата.
Победителката при поетите Ева Пацовска е печелила конкурс за есе на ВМРО. Има издадена книга - "Пролет в очите", а от тази година е и член на Сдружението на писателите в Добрич.
Надя Василева пък е завоювала Трета награда на миналогодишния конкурс "Възкресения", който се провежда в Добрич.
Ева Пацовска
ЗОВ
Ела, измисли ме в черупка от орех,
създай ме в картина от лед
и скрий ме зад някой прозорец,
настръхнал, безмълвен и блед.
Ела, нарисувай ме в цвят на смокиня,
развей ме над морска зора
и в мен намери свойта тиха царкиня,
по малко лъжовна и малко добра.
Ела, въздигни ме над връх от топола,
сред вихър, забрава и зной.
Съдба, аз пред тебе съм млада и гола -
облечи ми душата в покой!
Надя Василева
ЗА И ПРОТИВ
Аз съм "за"
за щастливите хора,
аз съм "за"
за усмивки безброй,
за почивка след всяка умора
и за дом, съграден след порой.
Но против съм
невинните жертви
и против съм
новели съвременни,
против новата общност от "мъртви"
и любови нещастни и временни.
Стига вече герои изгубени!
Стига вече сме хвърляли пръст!
Да не дишаме с дните изгубени!
Да не губим моментите в мъст!
Аз съм "за"
за живота човешки,
оцелял в снимка,
не в негатив!
Аз съм "за"
да поправяме грешки,
тъй се учи живот - с всяко "за" и "против"!
Елица Стоянова
ЕДИН ВЪПРОС
Питаш, питаш, питаш... и пак питаш. Е, добре - какво? Какво искаш да ти кажа? Да ти призная, че все още има "нещо", че криейки се из ъглите на съзнанието или на душата или както искаш го наречи, това "нещо" се е разраснало и е станало мой обитател - диша и вижда чрез мен, а се храни с всеки негов поглед. Какво искаш да ти кажа? Че пеперудите в стомаха ми все още пърхат при негов поглед или докосване; че само като повтарям на теб и на себе си, че вече няма нищо и всичко е свършило, мога да го преодолявам всеки ден!?
Искаш ли да разбереш, че това чувство ме разкъсва, разяжда отвътре, а не мога да го спра, защото заради него губя контрол над самата себе си. Ето - сам поиска, сам отвори кутията на Пандора и това е на дъното й. Или искаш да бръкнеш още по-навътре в раната, зад гноя на ежедневните разочарования, зад туптенето на възпалените ми очаквания. Желаеш да надникнеш там, където не мога да вкарам ред, в самата същност, в самата мен. Да, навярно ще видиш това, което си мислиш, но имаш ли право?
Къде хвърляш любопитен поглед ПРИЯТЕЛЮ мой? Защо?
Очаквайте и разказ на отличената Кристина Димитрова.
