Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“ (1996, 2003), „Празнината меГу нас“ (Охрид, 2005), „Има страшно“ (2005; 2007, 2008), „50 години старозагорско куклено изкуство“ (2008), „Прикоткване на смисъла“ (2009), „Меко слънце“ (2010) и „Магазин за обли камъчета“(2011), „Перце от дим“ (2012), „Заекът и неговата мечта“ (2013) Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – Раднево, и като драматург в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.


ЦЪРКВА

Пътят крачи и накрая стига
в селото. Нататък е небето.
Като от картинка в детска книга,
църквицата, пребледняла, свети.

Седнала е между два кипариса
на тревата, за да си почине.
Покрай нея всички хора стари са,
кретат и почти ще се споминат.

Църквицата е като момиче,
дадено на село при роднини.
Утрото във слънце я облича
и я гушва, за да не настине.

А отвътре, в тъмните си стаи,
тя въздиша, бременна с икони.
На тамяна свежата омая.
Свещите, които сълзи ронят.

Църквицата е като момиче,
бременно, и плаче, и се смее.
Учи се да пази. Да обича.
И смъртта. И другото след нея.

Да е малка и да остарява.
Като звън в небето да се блъсне.
Да прощава и да се прощава.
Да благовести и да възкръсне.

***

Великата идея
се свежда до едно
прозрачно, разводнено
мастилено петно,

което те подсеща
за радост или жал,
за твое лично нещо,
с което си живял,

което те е гряло
в студените ти дни,
или се е видяло,
че ще те вледени.

Големите идеи
са само силует.
Пътеки и алеи.
Но ти вървиш напред

със своята си крачка,
със своите крака.
И ако нещо значат,
изречени така,

то се дължи на тебе,
че си ги чел и писал.
Великите идеи
без тебе нямат смисъл.

***

Колко те обичам, днешен
юнски ден, красив и ярък!
Шепа лъскави череши
ти ми носиш за подарък.

Ягоди, липи и рози.
Дъжд, за къпане готов.
Свят, щастлив и сериозен
като сватба по любов.

***

Прибери се скоро.
Къщата те чака.
Твоята умора
ще просветне в мрака.

Дрехите сънливи
в гардероба шушнат.
Чакат търпеливо
вещите послушни,

Дойдеш ли, безшумно
ще въздъхне всичко.
Твоят дом е дума,
ти си нейна сричка.




РОЗА

Виж я само каква е!
Как очите ти грабва!
Някой да я извае –
цял живот ще му трябва.

А пък тя разцъфтяла
между вчера и снощи.
Съвършена е цялата,
а раздипля се още.

И разгръща ухания.
И полюшва плисета.
И събужда желания
във мъже и момчета.

Всичко в нея е сладко,
и въздишка, и поза.
Тя е крехка и кратка.
Тя е твоята роза.