Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ"

ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ

Веселина Атанасова е родена на 2.06.1961 г. в Добрич. Завършила е Българска филология в Шумен. Притежава II клас следдипломна педагогическа квалификация. Работи СОУ „Свети Климент Охридски“, град Добрич. Има многобройни публикации –поезия и литературна критика в местния и националния печат. Награждавана е за принос в културния живот на града от кмета на общината. Авторка е на стихосбирките „Дъга в олтарите“, „Време за победа“ и „Тук е България“. Нейни стихове се разпространяват в Интернет. Носителка е на награда за текст на международните детски фестивали в Онещи /Румъния/ и Баня Лука /Сърбия/. С композитора Емил Струнджев са включени като автори в учебниците по музика за 6 клас. Веселина Атанасова е авторка на текстовете на дванадесетте песни от рок-мюзикъла „Пепеляшка-супер стар“ – съвместна продукция на ДКТ „Дора Габе“ и театралната студия на СОУ „Свети Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ялнъзов.


РАЗПЛАТА

Пред портите на Рая и на Ада
човек застава само по душа
и пита се без гняв и без пощада:
„Дали съм праведен или греша?“
Ръцете му са празни и оттатък
не носи злато, стар имот, пари.
Децата си оставя на земята.
Не може вече зло да сътвори.
Не оскотява в луда надпревара
да бъде все нагоре и напред,
узнал, че битието се повтаря –
живот и смърт – един-единствен ред.
Пред портите на Рая и на Ада
разплащаме се. Няма път назад
и точно тук мерилото отпада
дали си беден или си богат.
И грешникът потъва в тъмнината,
а праведникът вижда небеса.
Добрият винаги го помни някой,
а лошия забравят начаса.
И тъй, поел по пътя към звездите
и вечното вселенско колело,
покойният в отвъдното се скита
да търси древното си потекло.
Не си купува прошка и награда.
Каквото е заслужил взема там.
Пред портите на Рая и на Ада
човек е като всички други. Сам.




ПРОЛЕТ Е

Тази пролет не е като другите.
Неподвластен е нейният нрав.
Тя превзема на злото задругата
с нетърпимост и праведен гняв.
Ураганна, потопна и яростна,
тази пролет бушува навън.
Тя цъфти в живи клади запалени
без умора, доволство и сън.
Тази пролет изгаря основите
на до болка познатия ред;
без да пита, поставя условия,
с дух и воля ни води напред.
Тя кънти и оглася площадите.
Тя разбива железни врати –
тази българска пролет на младите
с побелели от жалост мечти.
И под знамето гордо въстанала,
тази пролет минава през ад.
Иска своето. Търси промяната.
Няма връщане.Няма назад.
Тя посява в душите ни семето
на свободния утрешен ден.
Тази пролет повратна на времето
е, Родино, за теб и за мен.
Няма сила да свърже в оковите
цял народ – непокорен, сърцат!
Отворете очите си! Пролет е.
Тук. Сега. Иде новият свят.

 

 

В СТАРИЯ ДОБРИЧ

Тук бликат-истински и живи-
пороите на чудесата.
И опната като тетива
трепти по-иначе душата.
Тук времето на воля скита,
блести с нечувано величие
от камъните до звездите.
И красотата казва всичко.
Ако сърцето ти е нямо,
ще го стопи като олово.
Тук е на майсторите храмът
и тук се влиза без окови.
Кована мед, сребро и злато
очите пълнят несравнимо.
Дъхти на пещ, на глеч разлята,
на топъл хляб и старо вино.
Тук тънки пръсти мълчаливо
в кенарите съдбата вплитат.
Шевица с багри те опива
по ризите и по стените.
Нахлуват мигове далечни
в дървото, в кожите, в платната.
Тук миналото става вечност,
а вечността – все по-богата.
И в Хана – тая будна къща-
за небесата в нас отворена-
изгубеното се завръща
и диша с родовия корен.
Тук пеят белите дувари.
Сам Господ Бог държи ръката
и сътвореното повтаря
с незнайна сила на земята !





СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат.Не викат.
В гръб не забиват ками
и не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък.
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист –
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

 

 

ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ

Какво съм аз ?А ти какво си?
Какво са хиляди неща?
Въпроси, толкова въпроси,
неудържимо в нас текат.
Какво е прошка? А отплата?
Кой дръзва да ги замени?
Какво е Бог? А Сатаната?
Не са ли двете ни страни?
Страните на една монета.
Ези-тура. Добро и зло.
И мъдри ли са вековете
с наивното си потекло ?
Мълчат Египет, Атлантида.
Мълчи космическият взрив.
Но отговора ако види,
човек ще бъде ли щастлив?
Защо ли сфинксът още пита
за смисъла неосъзнат?
Дали е някъде в звездите,
или дълбоко в съвестта?
Какво е страст? Какво-омраза-
в безкрайните и тъжни дни?
Кой постоянно ни наказва
за неизвършени вини?
Какво е власт? Какво е слава?
И кой от тях е заслепен.
Защо животът продължава,
ала не свършва с теб и мен?
Какво е тук? Какво-оттатък?
Какво-мигът и вечността?
И съществува ли вратата,
разделяща ни със смъртта?
Защо не спим? Защо мечтаем?
Какво е гняв? Какво е страх?
Какво е Ад? Какво е Раят?
А границата между тях?
Загадките на времената
ни се изплъзват като дим –
примамливи и необятни.
Как можем да им устоим?
И търсим тайната голяма,
за да узнаем, че в света
една е истината само.
Една. И тя е Любовта.

 

 

ДОБРУДЖАНСКА КАРУЦА

„Как ги правеше Сали Яшар, един Господ знаеше, но
неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите,
а пееха по пътищата.“ /Й. Йовков/
                           по идея на Мария Попова


Въртят се колелетата, въртят...
Каруцата върви през равнината
и сякаш плува в зрелите жита
към звездните била на необята.
Каруцата препуска „по теля“
с небесна благодат догоре пълна.
Обвита в пъстроцветни чергила,
тя носи хляб и вино, мед и вълна.
Препятствията дебнат я отвред
и ветрове товара ѝ отвяват,
но тя лети уверено напред,
прогонва мрака и не се предава.
Танцува в дъжд,фъртуна и мъгла.
Кой знае накъде сега отива,
но те омайва с чудни багрила –
пленителни, загадъчно красиви...
Разказва тя за слънце и вода,
за здравец и за дъхава тинтява,
за радост, за копнеж и свобода,
за любовта, която ни спасява.
Лазур и злато в алено блестят.
Обличат я в невиждана премяна.
С челичен диск потропват и звънят
канатите и осите припряно.
Тъй следва ритъмът на тайнствен код
каруцата, поела към простора.
Забързва и забавя своя ход,
защото я очакват всички хора.
Въртят се колелетата, въртят...
В живот и смърт съдбовната талига
потегля, пее, връща се от път
и спре. Човекът у дома пристига.




ПРАВО ХОРО

То разтуптява сърцата ни празнично.
Колко години го носим в кръвта
като неписана истина азбучна!
То ни е славата и гордостта.
С него се раждаме и се венчаваме,
мъката чезне, товарът е лек.
То ни събира в едно и спасява ни,
и не оставя самотен човек.
В него сме равни и всеки поканен е
да се докосне до Божия свод.
То неусетно затваря ни раните –
нашето, българско, право хоро!
Вие се то и опасва надеждата
с белия пояс на Млечния път.
И като ангел хранител повежда ни
клетвен завет: „Свобода или смърт!“
И затрептяват душите ни, чистите,
пърхат, играят под як съпровод!
В него сме заедно, в него сме истински-
в нашето, българско, право хоро!
Тъпанът бие! Отеква във вените!
Рамо до рамо, ръка за ръка
в сладка омая от него пленени сме!
Нищо не пали и сгрява така!
Право хоро! Щом за него сме хванати,
сякаш духът ни е в гърло опрял,
сякаш отново развято е знамето,
пушка е пукнала, гръм прогърмял!
Бавно...забързано...И се понасяме!
Целия свят в ритъм огнен въртим,
сякаш не стъпваме ний на земята си,
сякаш се вдигаме да полетим!
И ще ни бъде!И пак ще възкръсваме –
непобедими, с копнеж за живот!
Ние сме българи. Тежък е кръстът ни,
Но сме единен и храбър народ!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево