Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АЗ СЪМ ДОБРА"

АЗ СЪМ ДОБРА

Ирина Ивкина е родена в Москва. Живее в Москва и в Бургас.. Първото си висше образование завършва в Геоложки институт. През 2003 г. е приета за член на Творческия съюз на художниците на Русия. През 2009 г. завършва ВЛК, Литературен институт „Горки“. Свои литературни произведения е публикувала в изданията на Литературен институт „Горки“, в списание „Юность“, и в преводи на български език. През февруари 2013 г. е нейният дебют на телевизионния канал „Русия“ в качеството ѝ на сценарист за телевизионен филм. Автор е на разкази, пиеси, сценарии за филми.


Родителите ми говорят, че аз съм по-разумна и съм вече пораснало момиче. А децата на техните приятели са по-лоши. Не че са лоши, но че има към какво да се стремят. Мен сочат за пример. Единственото, което е не особено добро у мен, но не разстройва никого е моето отражение. Момиченцето от огледалото копира косата ми като дива ръж, повтаря лошите думи и плаче заедно с мен, когато ѝ стане страшно.
Аз съм добра, аз съм добра, азсъмдобраазсъмдобраазсъмдобраазсъмдобрааааа. Колкото по-дълго го повтаряш, толкова по-страшно става. Увереността не нараства, дори обратно – заклинанието престава да действа.
Само възрастните знаят кое е добро, и кое лошо. Ето сега съм лапнала кичур коса и ми е весело, но знам, че това е лошо, много лошо. Весело ми е, а не зная защо. И от това радостта някак си се свива в ъгъла, и ужас изпълва главата ми – ще влезе мама, а на мен косата ми е в устата. Странно, но останалата в ъгъла още повече се весели и буквално се хили въпреки всичко.
Когато баща ми е тъжен, казва, че има проблеми. Аз го съветвам да не тъжи, все едно, че не е имало никакъв проблем. Той се усмихва и ме нарича слънчице. Татко не предполага, че аз също имам проблеми – момиченцето от огледалото все по-рядко ми се усмихва. Затова аз съм си такава веселушка, че не могат да ми се нарадват.
В последно време момиченцето в огледалото е съвсем тъжно. Аз съм виновна. Тъжно ѝ е за мен. Но това е от мислите. Те се раждат независимо от желанията ми. Първо са картинките, а после идват мислите. Както в книжките: големи, красиво нарисувани, всичко е ясно, но са нарисувани и букви. Аз буквите ги знам. Често буквите са толкова много, една до друга, а да се разбере какво значат, е трудно. А картинките са страшни, за смъртта.
Колкото повече живееш, толкова по-страшно става, защото не ти е ясно. Преди се боях, че слънцето няма да изгрее. Но ако сутринта завали дъжд, то капките така весело чукат, че забравяш за слънцето. А след това – хоп, и дъга! Само два пъти съм я виждала, но толкова е красива!
Имам хамстери. Такива едни мекички и бузести. Чип и Дейл. Аз ги бъркам, по-скоро ги бърках, понеже Дейл се разболя и мама каза, че са го взели в болницата. Да го лекуват. Мисля си, че умря. Като дядо. Възрастните ме съжаляват и си измислят за болницата. Но знам, че все пак нещата ще се оправят.
Дядо също лежа в болницата и ме взеха веднъж да го посетим. Той беше толкова весел, усмихваше се, но изведнъж се разплака и ме хвана за ръката. Изплаших се и също се разплаках, заплака и мама. Тогава влезе медицинската сестра и тихо каза, че е време да си тръгваме.
Обичам, когато ме будят със зайчето. То не е ново, както казва мама – петгодишно е, такова едно избеляло. Откъснатите му очи бяха залепени накриво, но въпреки всичко беше пухкаво като котенце и много го обичам. То ме гъделичка по носа, а мама ласкаво ми шепне – „Зайченце, добро утро!“ С него сме връстници и двамата сме зайчета. Много се вълнувам за него и повече няма да го дам на пералната машина, за нищо на света.
Мама все казва, че е време вече да подреждам буквите в думи, че съм много умна. Кимам и се старая. Но нищо не излиза. Момиченцето от огледалото се смее. Тя също не иска думи. Тъкмо да започна и всичко пропада. Но от думите няма къде да се скриеш, налага се да се вслушваш в тях.
Аленка от съседния вход веднъж каза, че знае от къде идват децата. Видяла го била в книжка с картинки. Стоя пред огледалото и се разглеждам там долу. Е, в корема ми може и да се събере зайчето, но как ще излезе от тази цепнатинка? Или то ще се задуши, или аз ще умра в болницата. Момиченцето от огледалото едва не се разплака. Затова изтичах при татко и категорично му заявих, че никога няма да се оженя. Татко се разсмя и отиде при мама да ѝ разкаже, мислейки, че това ще я развесели.
Най-страшно е, когато започнат с въпроса кого повече обичам. Аз знам верния отговор, но си мълча. Татко ме нарича умница. Но на мен ми е интересно той кого повече обича, а мама? Аз съм сигурна само в момиченцето от огледалото.
Когато искам, винаги помагам на мама. Татко настоява, че трябва да се помага и когато не ти се иска. Опитвам се, но тогава е толкова скучно, че чашките сами се чупят. А мама казва – „На щастие е!“ Но на мен не ми е весело, защото тя се смее, а очите ѝ са тъжни и ми се иска да я прегърна.
Те си викат един на друг – почти не се чуват думи, сякаш са се затворили в шкафа, но много силно. Реших, че няма да пораствам. Отражението кима одобрително. Разбира се, на кого е нужен такъв живот. Искам там, при момиченцето в огледалото. Тогава завинаги ще си остана добра, даже ако не се науча да чета.
Отворих очи, а наоколо непознато. Заплаках. Мама ме целуна и хвана за ръката. Успокоява ме, че това е просто болница и аз съм се разболяла.
Значи ще умра?
Не, не! – мама ме гледа право в очите.
Не вярвам, затова питам няколко пъти:
Аз съм добра, аз съм добра, азсъмдобраазсъмдобраазсъмдобраазсъмдобрааааа?

Превел: Емил Димитров

Ирина Ивкина

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево