Георги Калчев е роден на 29.01.1958 г. в Добрич. Следва МИО във ВИИ „Карл Маркс“ –София. През 1985 г. се дипломира като актьор в класа на проф. Ан. Михайлов. След НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ работи на свободна практика в София и в театрите на Враца, Силистра и Добрич. Започва да пише поезия още като ученик. Неговите стихове са печатани в литературни сборници, вестници и списания. Носител е на голямата награда за поезия на ЕГ „Гео Милев – Добрич и на трета награда на Националния конкурс на списание „Матадор“. Има две издадени стихосбирки – „Небесен лов“ и „Рай в ада“. В момента работи над третата си поетична книга.


НАЙ-ПРОЛЕТНИЯТ ПЪТ

Навярно онзи август беше сън,
сънуван само от душата.
Строши се лятото с безгрижен звън
и хукна босо през стъклата

към някакви отвъдни брегове,
зареяни във пазвата на необята.
А аз вървя с настръхналите дъждове
през зъзнещите плажове на самотата…

Един разкаян август ще блуждае
из сивото предесенно небе.
Но лятото избяга… и нехае
за сълзите на своето дете!

Без спомена за този странен сън
ще се събуди призори душата.
Без ехото от твоя звезден звън
ще плува в залива на светлината…

… Внезапен дъжд – хлапак от небесата –
с обувки кални хлътна в есента.
Разтвори шепа и изгря дъгата –
най-пролетният път към любовта!…




ОСМИЯТ ГРЯХ…

Без сълзи – в Долината на сълзите –
ще се простя със звездния ти смях…
Разкаян ангел – сред мъглите –
ще ми шепти, че любовта… е грях.

По хлъзгавия ръб на самотата
ще тръгна с неизтръгнатия страх,
че и прехапаният стон във тишината
ще стрие пътя ми на прах…

А някога изброждах необята
и търсих в тебе своя Бог…
„Раздялата ни – само – ще е свята !“
предрече ти като пророк…

Простих ти – в Долината на сълзите –
със ехото на влюбения смях.
И вдигнах Църква – от мъглите,
в която самотата ще е грях!...





БАЛЪТ НА ПАНТОФКАТА…

Пантофката сънува още бала
и лятото на сбъднатите чудеса.
Но Пепеляшка – боса – е играла
в несбъднатия Сън за любовта

Какви ти принцове, карети
и Саги с романтичен край,
когато всичко се купува със монети,
дори… и приказният рай…

Пантофката ще дотанцува бала
в нощта на приливните чудеса,
които Феята грижливо е прибрала
в най-приказния Сън за любовта…

 
ГРЕХЪТ НА ЛАЗАР

Валят разпятни Дъждове
и сеят кръстове във чернозема.
Но мога ли – в разделни светове –
Голготата на брат си да поема?!

Все някога ще се прегърнем във пръстта
и ще заспим във нейната утроба.
Такава е – за всички – участта.
И само Лазар ще избегне гроба…

Възкръсва все – за чужди Брегове.
И в тях провижда райските Градини…
Унили врани – в сивото поле –
сънуват… ситите години…

Вилнеят бесни Дъждове.
Забиват сенките ни в чернозема.
И моля се – от всички грехове –
Греха на Лазар да поема !…





КАРЕТА КЪМ ЛУНАТА

Препуска впряга. Дреме кочияша.
Подминахме и сребърните езера…
Животът е строшена звездна чаша,
изтекла в пясъчните небеса.

Каретата летеше към луната,
но спъна се – в петата на нощта.
А ти изчезна – зад дъгата,
изгряла от сълзите на дъжда.

Пръхтят конeте. Дреме кочияша.
Заспа и изтощената юзда…
Но ти налей във празната ми чаша
предчувствие за споделени небеса!...