ТРЕТИЯТ
Валентина Добринчева
Добрич изстрелва в орбитата на братството на пишещите трети свой млад представител. Отново мъж. 29-годишният Тихомир Димитров е набрал сериозна инерция вече чрез своя блог в интернет (http://asktisho.wordpress.com), където го четат и откъдето, както той твърди, медиите си притеглят нещо впечатлило ги от разказите, есетата и публикациите му. Наскоро Издателска къща ЛИК извади на пазара първия му роман - "Справедливост за всички". На 21 юни авторът дойде в родния Добрич и го представи пред приятели.
Съдбата на книгата е любопитна и се родее със стъпките на другите двама добрички пишещи - Мариан Желев и Галин Никифоров . Първата книга на Мариан - "Свлачище" печели Южна пролет, а Галин издава дебютния си "Умерено нежно" с конкурс на Фондация Развитие, като втория му роман "Добро момче" е сред 6-те номинирани за тазгодишната награда ВИК.
Книгата на Тишо се появява написана наполовина в интернет, където събира мнения, критики, препоръки, забележки... После идва предложението на Издателство ЛИК. Хонорара си авторът дарява, защото иска да стимулира решението да се инвестира в млади и неизвестни хора. Пък и аз ще напиша нови романи, казва той.
И тримата добрички млади таланти разказват за нещата от живота, каквито са, истински и сочно, казва поетът Сашо Серафимов. Героите им са сходни. И тримата са млади и амбициозни. И тримата са от Добрич. Но този е най-светлият, най-оптимистичният.
Критикът Драгомил Георгиев сравнява "Справедливост за всички" с "Бел Ами" на Мопасан - заради разложението на нравите, умората у младите хора, жадни да стигнат върха. Той предрече на младия писател, че ще стане майстор на сериални романи от високо качество, които ще бъдат четени, и го поздрави за моралистичността и за твърдата позиция. Когато тези млади хора започнат да кроят България, животът ни ще стане друг, допълни Драгомил Георгиев.
Сашо Серафимов разговаря с Тихомир Димитров:
- Как стана така, че реши да напишеш роман?
- То трябваше да бъде един по-дълъг разказ, с който се захванах едно лято. Ала историята взе да набъбва и вече не си струваше да я изоставя. Като че ли около нея се завъртяха хора и случки, които й се прилепяха... Веднага пуснах 1/2 от написаното в нета, за да ме насочат моите читатели. Случи се даже да поправят грешки, като цвета на автомобила на един от героите, който към края бях сменил неволно. Помогнаха ми много - дори негативните критики.
- Кефеше ли се докато работиш по романа?
- Разбира се, голямо удоволствие е. Вървя гладко, без трудности, дори последната 1/4 беше готова за една вечер. Като излязох после с приятели не бях в тази реалност. Не знаех къде съм всъщност.
- Ти ли вървя след героите или предвиждаше стъпките им?
- Понякога им изгубвах контрола и те сами дърпаха в своя посока. Но все пак основното е, че исках смело да нарисувам един фон, в който да няма премълчано от онова, което ни дразни всеки ден. Исках да покажа, че въпреки очевидния хаос на пръв поглед, съществува висша сила, която не ни изпуска от поглед.
Добрич изстрелва в орбитата на братството на пишещите трети свой млад представител. Отново мъж. 29-годишният Тихомир Димитров е набрал сериозна инерция вече чрез своя блог в интернет (http://asktisho.wordpress.com), където го четат и откъдето, както той твърди, медиите си притеглят нещо впечатлило ги от разказите, есетата и публикациите му. Наскоро Издателска къща ЛИК извади на пазара първия му роман - "Справедливост за всички". На 21 юни авторът дойде в родния Добрич и го представи пред приятели.
Съдбата на книгата е любопитна и се родее със стъпките на другите двама добрички пишещи - Мариан Желев и Галин Никифоров . Първата книга на Мариан - "Свлачище" печели Южна пролет, а Галин издава дебютния си "Умерено нежно" с конкурс на Фондация Развитие, като втория му роман "Добро момче" е сред 6-те номинирани за тазгодишната награда ВИК.
Книгата на Тишо се появява написана наполовина в интернет, където събира мнения, критики, препоръки, забележки... После идва предложението на Издателство ЛИК. Хонорара си авторът дарява, защото иска да стимулира решението да се инвестира в млади и неизвестни хора. Пък и аз ще напиша нови романи, казва той.
И тримата добрички млади таланти разказват за нещата от живота, каквито са, истински и сочно, казва поетът Сашо Серафимов. Героите им са сходни. И тримата са млади и амбициозни. И тримата са от Добрич. Но този е най-светлият, най-оптимистичният.
Критикът Драгомил Георгиев сравнява "Справедливост за всички" с "Бел Ами" на Мопасан - заради разложението на нравите, умората у младите хора, жадни да стигнат върха. Той предрече на младия писател, че ще стане майстор на сериални романи от високо качество, които ще бъдат четени, и го поздрави за моралистичността и за твърдата позиция. Когато тези млади хора започнат да кроят България, животът ни ще стане друг, допълни Драгомил Георгиев.
Сашо Серафимов разговаря с Тихомир Димитров:
- Как стана така, че реши да напишеш роман?
- То трябваше да бъде един по-дълъг разказ, с който се захванах едно лято. Ала историята взе да набъбва и вече не си струваше да я изоставя. Като че ли около нея се завъртяха хора и случки, които й се прилепяха... Веднага пуснах 1/2 от написаното в нета, за да ме насочат моите читатели. Случи се даже да поправят грешки, като цвета на автомобила на един от героите, който към края бях сменил неволно. Помогнаха ми много - дори негативните критики.
- Кефеше ли се докато работиш по романа?
- Разбира се, голямо удоволствие е. Вървя гладко, без трудности, дори последната 1/4 беше готова за една вечер. Като излязох после с приятели не бях в тази реалност. Не знаех къде съм всъщност.
- Ти ли вървя след героите или предвиждаше стъпките им?
- Понякога им изгубвах контрола и те сами дърпаха в своя посока. Но все пак основното е, че исках смело да нарисувам един фон, в който да няма премълчано от онова, което ни дразни всеки ден. Исках да покажа, че въпреки очевидния хаос на пръв поглед, съществува висша сила, която не ни изпуска от поглед.
