Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: Дигитална колекция <В света на Дора Габе> в Europeana"

Дигитална колекция <В света на Дора Габе> в Europeana

Донка ВАСИЛЕВА е завършила българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ От 1982 година работи в Регионална библиотека „Дора Габе“ гр. Добрич, от 1995 година е в сектор „Краезнание“. Автор е на статии, свързани с библиотечното дело в града, с живота и творчеството на Дора Габе. Носител е на общински награди в областта на духовната култура.


На 24 август 2013 година се навършват 125 години от рождението на Дора Габе – бележита поетеса, преводачка и общественичка, една от най-именитите дъщери на Добруджа. Литературното наследство на добруджанката Дора Габе – родена, израсла и останала завинаги свързана с Добруджа, нейната личност и творчество са не само част от регионалните и национални културни ценности, но и част от европейската памет, история и културно наследство, част от разнообразието на Европа.
Сред приоритетите на Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич е проучването на живота и творчеството на Дора Габе. В резултат на дългогодишната събирателска дейност в библиотеката се набавиха значителен брой библиотечни документи и други от областта на архивното и музейното дело. През 1998 година, по повод 110-годишнината от рождението на поетесата, с решение N 33-20 на Общински съвет на Община гр. Добрич, библиотеката бе преименувана на името на Дора Габе. През 2000 година бе обособена библиотечна колекция „Дора Габе“, официално открита на рождения ден на поетесата. Тук посетителите се докосват до книгите и вещите й, множеството фотографии, документи и ксерокопия, очертават разностранните ѝ интереси, богатия ѝ творчески живот. Темата за Добруджа и родния край е изконна тема за именитата поетеса, която с перо и слово служи на добруджанската кауза и освобождението на поробената ѝ Родина. В стихове, поеми, белетристични творби, с ярка публицистика Дора Габе откликва на всяко събитие отвъд границата, на всяко съобщение, което се отнася и засяга нейната Добруджа. Милее за онази земя, която я е родила, защитава я с творчеството си, с публицистични статии и сказки у нас и по международни трибуни.
Добруджа е водеща тема в библиотечна колекция „Дора Габе“, която съдържа книги, фотографии, репродукции, ксерокопия, вещи на Дора Габе, посмъртната маска на лицето на Дора Габе, видеофилми, аудиокасети, грамофонни плочи, графики и фотографски негативи и позитиви.
Книгите са обособени в две поредици: книги от личната библиотека на Дора Габе на български, руски, полски и немски език, като голяма част от тях са с автограф, и книги от фонда на библиотеката. Особен интерес представляват книгите с автограф, сред които се открояват тези на В. Незвал, Маруся и Ян Каспрович, Константин Федин, Елисавета Багряна, Блага Димитрова и др. В раздела „От фонда на библиотеката“ са събрани книги от Дора Габе и за нея, био-библиографски издания, изследвания, анкети – на проф. Иван Сарандев, Снежина Кралева, Стефан Коларов, Йордан Дачев, Драгни Драгнев и др., плочи, аудиокасети, фотографии и видеокасети – копия на документалните филми – „С отворени очи“, „Потърсете ме в раната на цветето“ и др. Богатият снимков материал включва фотографии на семейството на Дора Габе: като студентка, учителка в Добрич, със съпруга си, с колеги писатели и с близки, по време на гостувания в Добруджа.
Ксерокопията на документи са от архивни източници, съхранявани в Централен държавен архив – София, НБКМ – БИА, Държавен архив – Добрич, Музей “П. К. Яворов“, Мемориалната експозиция – с. Дъбовик, личните архиви на Николина Стубел, Любен Бешков, Йордан Дачев и др. Те са твърде разнообразни – на автобиографични и биографични документи; по повод награждаванията ѝ; имуществено-стопански и други; за творчеството ѝ – поезия, проза, публицистика, изказвания, сценарии, спомени, интервюта, статии и рецензии за творчеството на поетесата; стихотворения, посветени на Дора Габе; служебна и обществена дейност; кореспонденция – с Екатерина Габе, Бела Казанджиева, с родственици, с близки и познати, с П. К. Яворов, с Боян Пенев, Елисавета Багряна, Мара Белчева – поетеса и спътница на Пенчо Славейков, Любен Бешков, Александър Божинов, Емануил Букуца, Иван Вазов, Печо Господинов, Йордан Дачев, Блага Димитрова, Елин Пелин, Йордан Йовков, Маруся и Ян Каспрович, Лев Ошанин, Валери Петров, Нина Федина, с институции и организации.
Съществено място в колекцията заемат вещите на Дора Габе, дарени на библиотеката от Виолета Пенева. Някои от тях са скъп спомен от родственици и близки, тях поетесата е ползвала – последната чаша от сервиза за вино на Петър Габе, декоративна чиния за плодове, кутия за подправки – дърво, дар от Сергей Михалков, чашка за кафе, подарък от Янис Рицос, порцеланови чаши за кафе, подарък от Витезслав Незвал, сервиз за чай за двама, дар от гердан в сиво, любимият ѝ лилав шал, шал, подарен ѝ от Елисавета Багряна. Посмъртната маска на лицето на Дора Габе е предоставена на библиотеката от Издателска къща „Пламък“.
Особено ценни за нас са притежаваните от библиотеката оригинали – „Профил. Графика“ на Дечко Узунов, оригинал на рецензия от Дора Габе за стихосбирката „Сиротински песни“ на Йордан Стубел и запис на „Стихове за деца от Дора Габе“ с автентичния глас на поетесата, оригинални писма на Дора Габе, с фотографии на нейни родственици, до руския писател Игор Дуел и няколко писма на Дора Габе до г-н Костас Марицас – гръцки философ и писател. Многократно г-жа Виолета Пенева, кръстница на библиотеката, бе активен наш дарител на книги от личната библиотека на Дора Габе и нейни вещи, и любезно ни съдейства при издирване и събиране на снимковия материал, което стана основа за обособяване на колекцията. Благодарение на дарителския жест на руския писател Игор Дуел и личното съдействие на Кремена Капралова от Добрич, Регионална библиотека „Дора Габе“ вече притежава и две оригинални писма от Дора Габе, писани през 1976 г. и няколко фотографии, в търсене на родовите си корени.
От 2010 година Регионална библиотека „Дора Габе“ започна работа по дигитализацията на ценни краеведски документи. Дигитализирането на материалите и тяхното публикуване в глобалната мрежа прави възможно ползването им от всички потребители на Интернет. Дигитализацията на краеведски документи е в съответствие с тенденциите за развитие на информационното общество, с повишен интерес към книжовно-документалното наследство, към неговото опазване и гарантиране на он-лайн достъпа до него. Основните цели са опазване на съдържанието чрез създаване на траен дигитален архив, достъп до пълния текст на документа или на негови части, изграждане на метаданни, позволяващи идентификация на дигиталното копие, широко ползване в Интернет и популяризиране – чрез специализирани сайтове, портали, презентации и други. Това, в голяма степен, стана възможно благодарение на подкрепата на Програма Глоб@лни библиотеки-България.
Библиотеката дигитализира през 2010 г. 200 фотографии и пощенски картички, свързани с историята на Добрич и Добруджа, които представи в Европейската дигитална библиотека Европеана (www.Europeana.eu). През 2012 г. бяха дигитализирани 90 фотографии от колекцията „В света на Дора Габе“ и също представени в Europeana. Проектът “В Света на Дора Габе“ е добричкото участие в Еuropeana. Той следва нейните идеи за достъпност на местното и регионално съдържание, като представя културно-историческото наследство на изтъкнатата поетеса, свързана с Добруджа и Добрич. Партньори са Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, агрегатор на данни за Европейската библиотека Europeana Local за България.
Европеана е Европейски проект, който осъществява дигитализацията на цялото европейско културно наследство, съхранява европейското културно богатство и го пренася по един модерен начин в бъдещето. 90-те фотографии на Дора Габе от фонда на Регионална библиотека „Дора Габе“ поставят началото на дигиталната колекция, посветена на изтъкнатата поетеса.
При създаването на тази колекция, екип от Регионална библиотека „Дора Габе“ – Пенка Христова, Донка Василева, Галя Маринова, инж. Иван Маджаров, Невяна Данчева, стъпка по стъпка работиха за осъществяването ѝ – подбор на документи за сканиране, двустранно сканиране на фотографиите от колекцията на библиотеката, въвеждане на библиографски записи към всеки обект и интегриране на сканираните изображения и библиографските описания в База данни. Критериите и подходите са за историческа и културна стойност, те са уникални документи, които разкриват богатия жизнен и творчески път на поетесата, нейната житейска мъдрост и родолюбие, избягване дублиране на обектите, въвеждане на коректни данни от фактологична гледна точка и стилистична и езикова проверка. Колекцията е особено ценна, включените фотографии са запечатали моменти от живота и творчеството на Дора Габе, знаменателни исторически събития, свързани с добруджанския край, докосват ни до големите поети и личности, с които е била близка Дора Габе, свидетелстват за душевността, житейската мъдрост и родолюбие на голямата българка. Дигитализацията на материалите и тяхното публикуване в глобалната мрежа прави възможно ползването им от всички потребители на Интернет за обучение, работа, научна и изследователска дейност и за свободното време на потребителите. Същевременно гарантира безопасност на оригинала и общодостъпност.
Какво ни разкриват и илюстрират фотографиите в Колекцията „В света на Дора Габе“ – сведения за Дора Габе и нейните родители, бележки за близките и любимите й, за личностите с които се среща в своя почти столетен живот.
Изидора (Тодорка, Дора) Габе е родена на 24 август 1888 година в село Харманлък (дн. с. Дъбовик), второто дете в семейството на Екатерина и Петър Габе, преселници от Русия. Ранното ѝ детство преминава в село Дъбовик.Изследователите и критиците на живота на поетесата дават различни сведения за годината на раждането ѝ и за местата, където е живяло семейството ѝ до началото на новия век. Самата Дора Габе в спомените си пред Снежина Кралева разкрива откъде идват различните години за нейното раждане. За да стане ученичка в прогимназията в Добрич ѝ вадят фалшиво свидетелство за раждане, че е по – възрастна с две години. В личния архив на поетесата се съхранява Дипломата ѝ от Гренобъл, където е отбелязано за рождена дата – 5 юли 1886 г. По друг документ на Общинската Нанчова девическа гимназия в Шумен, Книга за месечните и годишните успехи. Клас трети „А“ за 1897-1898 г. е посочено Тодорка П. Габе, месторождение с. Кюпелер (дн. с. Методиево), Добричка околия, на възраст 12 години е родена на 11 юлий 1885, еврейка. От притежаваните ксерокопия – ЕГН на поетесата, и автобиографията й, в Сбирка „Дора Габе“ в библиотеката, е записана датата 24 август 1888 г. село Харманлък. В спомените си Д. Габе споделя защо има неясноти за годината на раждане и месторождението ѝ – посочени са три години и три места на раждане. От архивни документи в ЦДА и по спомени на самата поетеса сем. Габе живеят последователно в селата: първоначално в с. Кюпелер (дн. село Методиево) през 1884 г. или в с. Дуван ювасъ (дн. с. Соколово) също през 1884 г.; Вейс кьой, дн. с. Бобовец – 1888 г.; Али анифе, дн. с. Добрево,( близко до село Пчеларово), (1890-1892); Харманлък, дн. с. Дъбовик (1893-1903); Харман куюсу, дн. с. Кардам (1903—1909). В Добрич Петър Габе купува къща през 1907 г. и живеят там основно през зимата. След завземането на Добруджа от Румъния (1913 г.), той се преселва със семейството си в София и купува къщата на Константин Величков на ул. Цар Борис.
За своята майка поетесата пише: “Аз мисля, че ако имам нещо хубаво в себе си, имам го от майка си. Мама беше необикновен човек …“Екатерина Самойлова Дуел (1860-1937), родена в гр. Берислава, Бесарабия, е образована, артистична жена и народна лечителка, която отглежда своите четири деца, учи ги да четат и пишат, самата тя пише стихове, хубаво свири на китара и пее. Екатерина Дуел е дъщеря на много богат търговец в Украйна. Завършила средно образование, тя иска да следва медицина, но е възпрепятствана от своя баща. Оставила родители, сестри и брат в Русия, тя идва в Добруджа със своя избраник Петър (Пейсах) Габе, по-късно виден общественик, икономист и стопански деец. Образованата, аристократична и артистична по натура Катя Дуел лекува и помага на добруджанските жени, бабува на родилките. Тя се заема с развъждането на домашни птици, експериментира и кръстосва разни породи кокошки, участва в птицевъдна изложба в Добрич и получава първа премия. Бързо спечелва обичта и уважението на хората от своето село и околностите. Петър (Пейсах) Габе (1857-1927) е роден в Елисаветоград, Русия. Изтъкнат общественик, известен публицист и стопански деец и общественик, аграрикономист. Автор на десетина книги и изследвания, свързани с добруджанския въпрос като „Добруджанския въпрос и неговата същност“, „Значението на новите заселвания и нови капитали за икономическото развитие на България“, …, „Кредит и лихварство“, „По земледелческия въпрос“, „Русия, Австрия и България в българския погром“ и др. Заради книгата с анкети „Ромъния и Добруджа 1913-1916 г.“ и поредицата статии против румънския режим в Южна Добруджа, румънският съд го осъжда задочно на смърт и конфискува имуществото му в областта. Около 1884 г. той донася първия плуг в Добруджа и първата сеячка, урежда образцово селско стопанство, собственик на земя и чифлик в Добруджа. Петър Габе се противопоставя със статии и слово и спасява добруджанското население от опропастяване, след облагането с високи данъци земеделските произведения в Добруджа. В знак на благодарност Петър Габе е избран за народен представител без да се е кандидатирал през 1894 г.
През периода 1893-1903 г. Дора Габе учи последователно в Балчик, Добрич и в девическите гимназии в Шумен и Варна. Тя се научава да чете от петгодишна, но не ходи на училище. Занимават я учителят Костадин Чехларов и Екатерина Габе. В село Пчеларово около 1893 година се явява на изпити като частна ученичка от първо до четвърто отделение. Продължава обучението си в Балчик, но след като се налага да повтори трето отделение, отново се явява в Пчеларово и издържа изпита за четири отделения и получава свидетелство.
В град Добрич, за да учи 1 и 2 клас в Трикласното училище ( понеже е по-малка с две години от другите), 9-годишната Дора я пишат за 11-годишна. Една година е ученичка първи и втори клас в класното училище в Добрич. Продължава обучението си в Общинската Нанчова девическа гимназия в град Шумен и завършва трети клас. Живее в семейството на д-р Лиза Пастернак, майка на Панчо и Любен Владигерови и учи две години.
През 1902-1903 г. е частна ученичка 4 и 5 клас в Държавната девическа гимназия „Мария Луиза“ във Варна, която завършва през 1903 година. Тук учи и голямата българска актриса, родена в Добрич – Адриана Будевска.
През 1904 г. записва специалност „Естествени науки“ в Софийски университет. 1905 г. продължава обучението си в Женева, Швейцария, а по-късно и в Гренобъл, Франция, където получава две дипломи – Сертификат ла франсез и диплом. Учителства в Добрич през 1907-1908 – само една година, но нейните 12-годишни ученици от Добрич я помнят дълги години. Помнят тъжните ѝ очи и умолителния ѝ глас: „Не говорете деца. Ето, пак ме заболя глава…“.
„Вие сте родена да бъдете поетеса“ – с тези думи големият поет Пейо Яворов се обръща към младата Дора Габе, когато се запознава с нея и прочита стиховете й, писани във Варна, събрани в тетрадка. В София живее на квартира с Екатерина Ненчева, която я запознава с П. К. Яворов и му показва нейните стихове. А всяко ново стихотворение, което напише, го носи или изпраща на Яворов. Поетът чете, поправя, зачерква, съкращава. „Това не са моите стихове“, казвала поетесата, след промените, направени от Яворов. След затварянето на Софийския университет, Дора Габе се връща в Добруджа. Тук започва и активната ѝ кореспонденция с Яворов – за около 6 месеца, поетът ѝ пише двадесетина писма. В тях прозират неговите чувства, но и присъстват бележки за стиховете й, той ѝ дава уроци по поетично майсторство. Влюбеният Яворов ѝ праща и картичка с посвещение – „Винаги готовия да Ви служи“. В писмо от 18 юли 1905 г. той пише: „Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас… Оставете да ви обичам само аз – тъй ще бъде най-добре…“.
Когато се връща отново в София, преди да замине за чужбина, всяко утро Яворов ѝ праща в хотела букетче диви теменуги. След няколко години нейната първа стихосбирка ще се казва „Теменуги“. Заминаването на Дора Габе в чужбина се оказва по същество разминаване с любовта на Яворов. Дора Габе го нарича „пръв учител в поезията“, но той е и неин пръв учител в любовта. До смъртта си поетесата, държи в нейната стая портретчето на поета, с надпис на гърба на снимката и автограф „На г-ца Дора Габе, П. Яворов“. София, 21 юни 1905 г...“. В писмо от юни 1905 г. влюбеният Яворов ѝ пише: “… Но Вие знаете – имал съм случай да Ви го кажа – моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся…“.
През 1908 г. след кратко запознанство Боян Пенев и бъдещата поетеса се сгодяват. Боян Пенев (1882-1927 г.), е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на 20 век, ерудиран учен, критик, философ, естет и музикант, владеещ няколко езика, известен литературен историк и литературовед, автор на четиритомния труд „История на новата българска литература“. През 1908 година излиза от печат първата стихосбирка на Дора Габе – „Теменуги“, създадена при редакторската намеса на П. К. Яворов и при съставителството на Боян Пенев.
Младият учен посещава европейските страни във връзка със своите литературоведски изследвания, придружаван от Дора Габе и се запознава с литературата и културата на всяка страна. Благодарение на Боян Пенев, Дора Габе открива за България света на полската култура. Със своята активност, с личния си чар и с таланта си, тя подготвя сближението на интелигенцията между двата народа. През 1912 – 1914 г. Боян Пенев пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага, съпровождан от младата си съпруга. Полша присъства трайно в живота и творчеството на Дора Габе. Годините 1908 – 1921 г. са период на духовно обогатяване за поетесата. През 1911 г. е първото пътуване с Б. Пенев в Полша. Следват – 1912 г. в Германия (Берлин и Мюнхен); 1913 г. – в Полша (Варшава, Краков) и Германия; през 1914 г. в Берлин, Прага, Швейцария; през 1915 г. – в Германия, Берлин. След „Теменуги“ идва периодът, през който поетесата замлъква. Младото семейство пътува много из чужбина и тя се грижи и помага на Боян в работата му.
Дигиталната колекция представя и фотографията – семеен портрет на Екатерина и Петър Габе, Дора Габе, Боян Пенев, братът Сеня (Израел) (1883–1921), сестрата Бела (Изабела) (1893-1979) и нейният съпруг проф. Спиридон Казанджиев (1888-1951), учен, професор по психология, философ, приятел с писателя Йордан Йовков и изследовател на неговото творчество, автор на „Срещи и разговори с Йордан Йовков. Семейство Габе има четири деца – Израел (Сеня), Изидора (Тодорка, Дора), Емануил (Манол), Изабела (Бела), родена в с. Али Анифе.
За поетесата Дора Габе, с чиито творби са отраснали няколко поколения българи, за общественичката, която служи с перо и слово на добруджанската кауза има публикувани множество изследвания. Преводаческата дейност на Дора Габе е съществена част от нейното богато творческо наследство. От 1917 година до края на живота си тя активно превежда от полски, руски, чешки, гръцки и френски езици творбите на Адам Мицкевич, Ян Каспрович, В. Незвал, Ю. Словацки, Я. Рицос, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Хенрик Сенкевич, Карел Чапек и др. През 1921 г. във Варшава се запознава с изтъкнатия полски поет Ян Каспрович. През 1923 г. гостува у семейство Ян и Маруся Каспрович и превежда неговите „Химни“. Остава близка на семейството до смъртта им. Дора Габе е най-добрият български преводач от полски език, включително и на произведенията на Ян Каспрович.
Името на Дора Габе е свързано преди всичко с популяризирането на полската литература в България. В разстояние на пет години Дора Габе превежда и съставя първата у нас цялостна антология на полската поезия – най-крупното ѝ преводаческо дело – антологията „Полски поети“ ( 1921 г.), „Химни“ на Ян Каспрович (1924 г.) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925 г.). В Антологията Дора Габе представя двадесет и седем автори с 67 творби. Интересът на поетесата към полската литература не е случаен. Тя познава добре Полша от многобройни посещения – придружавайки своя съпруг проф. Боян Пенев в научните му командировки, а по-късно и самостоятелно. Боян Пенев е човекът, който я подтиква към изучаване на полски език и запознаване с полската литература. Затова, когато в София е създадено Полско-българско дружество, където Боян Пенев е зам.-председател, в ръководството е избрана Дора Габе. Развива активна дейност – изнася сказки за литературата и културата на Полша, организира курсове по полски език, концерти на полски композитори. Дора Габе пристъпва към своята преводаческа дейност с убеждението за необходимостта от културно общуване между народите. Тя пише: „…Преводаческата работа е голямо и важно културно дело. То е духовното сближаване на народите...“. За поетесата е много важна специалната подготовка за преводаческа работа, вникването преди всичко в стиловите особености на творбата, която превежда.
Регионална библиотека „Дора Габе“ притежава и съхранява множество ценни документи, свързани с преводаческото майсторство на поетесата. В Библиотечна колекция „Дора Габе“ се съхраняват книги и части от книги с нейни преводи – „Анхели“ на Словацки, 1925 г. – едно от най-високите постижения на преводното изкуство на поетесата, “Кримски сонети“ на Адам Мицкевич, поместени в „Избрани произведения Адам Мицкевич“, 1955 г., „Времената на живота“ на Анна Каменска, антологията „Избрани преводи“ от Дора Габе, „Майстори на превода“ и др. Ян Каспрович и неговите „Химни“ (1924 г.) в превод от полски език на Дора Габе е също едно от големите постижения на нашето преводаческо изкуство. С изтъкнатия полски поет Ян Каспрович и неговата съпруга Маруся Каспрович, Дора Габе си кореспондира дълго време.
Колекцията съдържа множество писма и пощенски картички на полски език, писани в периода 1923 – 1967 г. Ценни за нас са и другите книги на полски език от Ян Каспрович – „Ksiega Ubogich, „Marcholt“, „O bohaterskim koniu I walacym sie domu“.
Дора Габе е един от учредителите на българския ПЕН-клуб, основан в края на 1926 г. Името на ПЕН-клуб идва от абревиатурата на Poets, Essayists and Novelists = PEN (като „писалка“). Основан е през 1921 г. в Лондон. Един от съоснователите му и първи дългогодишен председател е Джон Голсуърти. Обединява писатели, преводачи, редактори и литератори в голяма и вече международна неправителствена организация. Известни членове на ПЕН-клуба са били през годините Джордж Бърнард Шоу, Джоузеф Конрад, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Харолд Пинтър и др. Дора Габе е председател на българския ПЕН-клуб дълги години. Завръщайки се от Полша през 1926 година, поетесата носи указание от полския ПЕН-клуб в Съюза на писателите – София, за сформирането на български ПЕН-клуб. Представлява България на международни конгреси на ПЕН-клубовете и на международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Целият живот на Дора Габе е изпълнен с много творчески контакти с едни от най-изтъкнатите наши и чужди поети, писатели и общественици. В годините тя е дългогодишен представител на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. През 1947 година развива активна дейност за възстановяване позициите на българския ПЕН-клуб. В периода 1932-1938 г. участва активно в конгреси на ПЕН-клуб в Братислава, Дубровник, Любляна, Прага. Обаятелна и дарена с ораторски способности, Дора Габе използва трибуните у нас и по света за пропагандна дейност на добруджанския въпрос и навсякъде изразява своя протест заради поробената си родина.
 Както вече споменах, близо две десетилетия съдбата на Добруджа става и нейна съдба. “Какво е Добруджа?... Това е една малка земя с голяма съдба …“ – споделя Дора Габе. През 20-те и 30-те години на миналия век Дора Габе пътува из Европа, изнася сказки за български писатели и издига своя глас в защита на поробена Добруджа в чужбина и в страната. Със стих и слово служи на добруджанската кауза. Тя е дългогодишна представителка на жените в ИК на Съюз „Добруджа“ и председателка на Добруджанския женски съюз. Дора Габе е редовен делегат на добруджанските конгреси, изнася рецитали на стиховете си за Добруджа, участва и ръководи благотворителни дружества, събира буквари и читанки за поробените добруджански деца При всяко свое участие в чужбина – в международни срещи на творци и преводачи, в конгреси на ПЕН – клуб или като председател на българския ПЕН-клуб, по покани на Институтите по славянски езици и други организации, Дора Габе е интелигентен, увлекателен, завладяващ оратор, с тънко чувство за хумор и залите, където изнася своите сказки и изказвания по различни проблеми, са препълнени. Така е и в Париж през 1926 и 1929 г., със сказките си за българската литература и за творчеството на Йовков. С тях поетесата прокарва и темата за поробена Добруджа. Третата сказка e през 1929 г. в Лондон. За една от тях Дора Габе разказва интересна случка. Председателят на ПЕН-клуба в Лондон – Джон Голсуърти, след блестяща сказка на поетесата в Париж отправя покана да гостува в Лондон. Според ритуала писателят Голсуърти е длъжен да я представи пред лондонската публика. На въпроса има ли преведени творби на английски, Дора Габе отговаря че няма. Тогава известният поет се обръща към залата и ѝ отправя комплимент – той не е чел нейни творби, но гледайки я, е убеден че тя не може да напише нещо лошо. Дора Габе шеговито му отговаря с известната турска поговорка, която ѝ идва на ум и гласи на български така: “Лъжа е, ама я го повтори пак.“ През 1929 г. изнася първа сказка в основания Добруджански народен университет “Стефан Караджа“ на тема: “Трябва да се говори за Добруджа“. Публикува множество статии, речи, писма, поместени в емигрантския вестник „Добруджа“. Едни от най-силните ѝ речи са „За мъченицата Добруджа“, „Стига жестокости“, „Отворено писмо до румънския писател Емануил Букуца“ и много други.
В края на 1931 г. посещава Чехия, със сказки в Прага, Бърно и Братислава. В началото на тридесетте години Дора Габе започва да изучава чешки език. След запознанството ѝ с Иржи Волкер и неговите стихове, у поетесата се проявява траен интерес към чешката литература и превежда стиховете на Иржи Волкер. В Прага през 1932 година се запознава с Витезслав Незвал и заедно превеждат “Някога“.
След подписването на Крайовския договор, на 7 септември 1940 г. Дора Габе написва на един дъх стихотворението „Добруджа. Химн“. Голямата цел и мечта на поетесата за освобождаването на Добруджа става реалност. Тя е една от първите, включили се в делегацията, посетила освободена Добруджа и Добрич. В групата официални лица, които навлизат в Южна Добруджа с българската армия, са включени като представители на освободителното движение Д. Габе и Аспарух Айдемирски. „Добруджа е вече свободна. Този ден от живота ми е незабравим“ – пише Дора Габе в спомените си.
„Добруджа ще остане в мен до последния миг на живота ми…“. И наистина до края на живота си Дора Габе не пропуска нито една възможност, за да говори за Добруджа, или да я посети, няма случай, давайки интервю в печата, тя да не говори за своята Добруджа. Посещава Добрич и Добруджа по различни поводи. В град Толбухин през юли 1979 година, след успешен шестгодишен договор между СБП и Ръководството на Толбухински окръг, е учредено Дружество на писателите – Толбухин. За председател е избран Петър Славински, а почетен председател е Дора Габе. Гостува многократно и взема участие в честванията, посветени на Йордан Йовков, и на откриването на неговите паметници в Добруджа. Дора Габе се запознава с Йордан Йовков през лятото на 1906 година, чрез брат си Сеня. Той и младият Йовков, който е учител в село Долен извор, съседно село на Харманлък, са приятели. По-късно пътищата им се разминават, но Дора Габе чете неговите публикувани творби, особено тези за Добруджа. През 1923 г., в труден за него момент, тя се застъпва и обвиненията към Йовков отпадат. Поетесата е и прототип на главната героиня Нона в романа на Йовков „Чифликът край границата“. Винаги откликва и на поканите за празниците в Седмиците на детската книга и изкуствата за деца, гостува при най-малките си читатели в Добруджа, участва в проведени Национални празници на поезията в град Толбухин и в много други срещи. Сладкодумна и обаятелна, навсякъде, където чете свои стихове, е посрещана с възторг и от деца, и от възрастни.
Първите стихотворни опити на Дора Габе са от периода, когато е ученичка в Шумен. През 1900 г. публикува стихотворението си „Пролет“. Първото ѝ публикувано стихотворение е в сп. „Младина“ (1900). През 1908 г. излиза от печат първата стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“, и това е началото на дългия творчески път, през който публикува поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли в списание „Мисъл“, поместени там от Пейо Яворов. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. В периода 1939-1941 година е редактор на детското сп. „Прозорче“. Голяма част от поетическото наследство, завещано на всички нас е посветено на най-малките, за които Дора Габе казва с много любов „Дечица, не мога без вас!“. Социалните и гражданските мотиви неизменно съпътстват нейното творчество.
Признание за таланта и дейността на Дора Габе са учредената литературна награда за цялостно творчество на нейно име през 2002 г. Тя е Почетен гражданин на град Толбухин през 1968 г. Носител е на множество български и чужди награди и отличия, грамоти и дипломи, носител на полския орден „Усмивка на слънцето“ през 1979 г., единствената българка, получила това отличие. Полската награда „Кавалер на ордена на усмивката“ е връчена на поетесата на 21 март 1979 г., с думите: “…напук на всички ветрове и бури, да бъдеш винаги радостна и да радваш другите“. През 1971 г. Дора Габе получава награда на Полския център на ПЕН-Клуба за дългогодишна преводаческа дейност, наградата е една от най-високите отличия – Орден за заслуги към полската литература.
„На мене всичкото ми даде Добруджа. Равнината ѝ – чувството за необятност, небето ѝ – близостта на звездите. И най-вече морето … Да, у мене е имало нещо. И тя го е пробудила … И до днес очите ми не могат да се наситят на добруджанските простори … България се гордее с Добруджа, а аз се гордея, че съм добруджанка“.Тези откровения на именитата поетеса, преводачка и общественичка Дора Габе, останала завинаги свързана с добруджанския край, разкриват непресъхващата ѝ обич към родния край до сетния ѝ час. Добруджа и добруджанци и се отплащат със същата любов и преклонение. Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич, носи със заслужена гордост и достойнство името на поетесата.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево